"Боянски псалтир. Старобългарски ръкопис от XIII век" с цветни приложения издава Националният исторически музей

25.04.2017
Снимка 1

 

Изданието е дело на доц. д-р Ивона Карачорова от Института за български език при БАН.

 

Ръкописът е открит в началото на 1977 г. при реставрация на Боянската църква. Бил е зазидан в една от стените на църквата, призната за световен културен паметник от ЮНЕСКО, която е филиал на НИМ.

Ръкописът е изписан върху 115 пергаментни листа. Пергаментът е добре обработен, украсата на книгата е семпла, но изискана. Написан е на дребно уставно писмо, с добре обработен почерк на школуван копист. В началото на книгата има добавени девет листа, изписани през XIV век, които допълват липсващ текст.

Книгата е изцяло реставрирана, изработена е нова подвързия, върху кожата на която са залепени запазени фрагменти от оригиналната подвързия.

Изданието е дело на доц. д-р Ивона Карачорова от Института за български език при БАН, която е посветила дълги години на обстойното изследване на ръкописа и особено на езика му. Пълният текст е предаден наборно, публикувани са 20 цветни илюстрации.

Боянският псалтир е подготвен за печат от музейните специалисти Елена Бояджиева – цялостно оформление и предпечат, Тодор Димитров – висококачествени цветни приложения.

Проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, подкрепи изданието финансово и благодарение на него дългоочакваната книга вече е на разположение на специалистите и широката читателска аудитория.

Източник OffNews

 

В интервю по БНР доц. д-р Ивона Карачорова споделя:

"Псалтирът е една 50-те, според православния канон, книги на Стария завет. Той представлява сборник от 151 религиозни химни, които са образци на еврейската поезия. Всъщност  Псалтирът е основната богослужебна книга в православието и въобще в християнското богослужение.

Аз издавам целия текст, който е придружен от изследване. Изследването включва проучване на графическата система, състава, правописа, фонетиката, езиковите особености."

Източник БНР, интервю на Веселина Миланова.

 

На снимката доц. д-р Ивона Карачорова, Метеора, Гърция (Фото: Личен архив)

 


 

© Христина Мирчева