по заглавие   по съдържание

КАРТИНАТА НА РУБЕНС "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕЖДАВА ЧУДОВИЩЕТО"

06.05.2014
Снимка 1

Разказват, че Леонардо занесъл един ден в ателието сбирка от пълзящи животни, гущери, жаби, саламандри, змии и други отвратителни създания. С магията на въображението ги групирал като съставил от тях едно цяло – толкова ужасно, щото можело да изплаши всеки, който го гледа. При съставянето на живописни мотиви Леонардо дълго  медитирал чрез този принцип. Всичките му чаровни рисунки подобно на Сфинкса крият някаква загадка и имат по един основен фрагмент,  съдържащ пластичната тема.

Старите майстори имали тънък вкус и е необходимо да се тълкува тяхното писмо с четка. За средновековните художници било въпрос на избор и традиция как ще представят злото – като демон, император, змей и пр.

В древни времена едно чудо често е изобразявано на икони – убиването на страшния змей от Св. Георги, събитие станало близо до гр. Бейрут. Недалеко от този град се намирало голямо езеро, в което живеел змеят. Мнозина граждани ставали негова жертва – чрез смъртоносното дихание бил заразяван  въздуха и те умирали. Излезла царска заповед: за да не загинат всички, по ред да дават в дар на змея своите деца, царят - и своята единствена дъщеря.

Царската дъщеря е символ на спасените християнски ценности,  преследвани от злите сили – змея. Този сюжет в историята на изкуството е един продължителен картинен разказ. Но най-често се среща сцената „Св. Георги побеждава чудовището и освобождава царкинята”.

Най-ранните изображения представят Св. Георги, пронизващ с копие звяр, който наподобява крокодил. През VI – VIII век чудовището е с дълго нагънато змийско тяло с глава на кобра. По-късно докъм XII век змийското туловище е двойно преплетено, а главата е с рог. Едва след средата на XII  и през XIII век дългото змийско тяло се изоставя в западноевропейските творби и змеят се трансформира в дракон - вече се представя с обемно туловище, крака и крила. В края на XII век победеният от Св. Георги змей е мутант между змей и дракон  –  с дълго змийско тяло, но вече по-масивно,  виждат се малки крака и крила.

Ламята в старинното изкуство е фантастично животно, комбинирано от крокодил, змия и орел. Крокодилът е символ на зло (твар от Изтока, където се подвизава светецът), змията влечуго – злоба. Злото подчинява доброто и с крилата си маскира своето низко пълзене.  Фантастично животно е още и змеят – тялото на змия изразява студенината и низостта на влечугото, а крилата на прилепа напомнят зловещата птица, бродеща вечно в мрак. Във византийските  икони Св. Георги е на бял кон с копие, което завършва с кръст и поразява змея. В противовес на разяреното чудовище, с което воюва светецът, тихо и безропотно отстрани наблюдава царкинята.  Царстващата двойка и гражданите също наблюдават събитието от крепостните стени.

В картината на фламандския живописец Питер Паул Рубенс (1577-1640) сюжетът е решен  различно от Византийската  композиционна схема – не с копие се пронизва дракона, а с вдигнатия над главата меч. Композицията има връзка с картината от Рафаел или  със знаците на английския ”Орден на Св. Георги”. Отличията на ордена, основан от крал Едуард III в 1347 г., имат изображение на Св. Георги, побеждаващ змея и мотото:  „ДА БЪДЕ ОПОЗОРЕН ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ ЛОШО ЗА НЕГО”.

Крал Едуард решава да въведе ред на рицарско звание в чест на успеха си, както и като средство за награждаване в армията. През 1522 година Хенри VIII преработва устава.

Справедливо  е да се каже, че крал Едуард III е направил повече от всеки друг англичанин за създаването на Великобритания като нация, каквато я познаваме днес.

За постигането на това Св. Георги е действал като обединяваща фигура и покровител - асоциация с голямата кралска власт и национална гордост.

Ето защо Св. Георги като светец и покровител, представляващ смелостта и победата на доброто над злото, има голямо значение и  в нашия модерен мулти-културен свят.

Св. Георги като патрон на владетелите и закрилник на армията е наложен от Византия и в България, Русия, Сърбия, Армения и Румъния.

първа публикация: 03 май 2013 година

Автор: Георги Чепилев