по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Въведение в модерния български фантастичен комикс"

03.05.2017
Снимка 1

Подобни изследвания изискват известно търпение. Тъй като пъстротата и многообразието на творбите води до това, че решението на въпросите се постига трудно. Голяма част от фантастичните комикси у нас все още не са описани. Имаме чудесни начинания, но необходимо е още много да се направи в тази насока. От вярната класификация зависи цялото по-нататъшно проучване. Разковничето не е в обема на комикс творбите. Проблемът е в методите. За съжаление не сме уточнили и приели на специални комикс конгреси единна терминология, затова и не можем да притежаваме стройна класификация. А нарушаването на най-елементарни правила на деление е една от причините за днешната безизходица в българското комикс изкуство и за пълния хаос при конкурсите. Класификацията е едно от първите и най-важни нива за изучаване и оценяване на художествени творби. Как да отделим класа на българските фантастични комикси от другите класове?

По мой поглед трябва да се установят степените на зависимост и определящите фактори, съобразени със специфичните нужди на комикса. Да се намерят корените на българските фантастични комикси.

Какво е това „фантастика”?

Фантастиката е обширна област. Означава  невероятно (фр.) или въображение (гр.), изображение на несъществуващо, нереално, невероятно, създадено от въображение, причудливо съчетание на несъвместимости. Фантазията е отвъдният свят на съзерцанието.

Първоизточници са древните митологии, фолклорните приказки и легенди, народната карнавална фантазия. С техните фантастични образи на идоли и демони, съчетаващи човешки и животински черти.

Освен митологията, предшественик е и изобразителният фолклор с неговите свръхестествени, иронични и гротескови картини  („метаморфозите”, „светът наопаки” или „абсурден свят” като напр. в испанските народни графични листове или лубока в Русия, и др.). На фолклорна основа са и замислите на Бош и Брьогел – отразяващи гротескови противоречия. Илюстрациите на някои видове и жанрове от приказките също са в тази група.

Друга вълна във фантастиката е свързана с изострянето на високото изкуство при неговите неочаквани метаморфози (превръщане на хора в растения и животни). Както и необичайните гледни точки за окръжаващия свят, които избира Гоя - фолклорната ирония и трагическата гротеска.

Предромантизмът, романтизмът и неоромантичните течения (символизъм и модернизъм) поетизират непримиримия конфликт между мечта и реалност.

Историците на научната фантастика отнасят нейния произход към началото на 19 век. Някои виждат началото в разказите на Едгар По, който успява да съчетае убедителния реализъм на стила с винаги „мистериозно” и окултно обагряне. Други смятат Мери Шели за пръв научен фантаст с нейния „Франкенщайн”, където съединява фантастичната наука и окултизма по начин, характерен за много научно фантастични творби.

Типичната научна фантастика обаче се създава от Жул Верн и Херберт Уелс. Научно-фантастичните романи на Жул Верн (отпечатвани в български комикс издания) са авантюристични. Около отделните приключения на отделно лице се създават отделни анекдоти, които се свързват в едно цяло около своя герой.

През 20 век виждаме рязко изостряне на всички драматични конфликти от реалността с предизвикване на сложна гротеска. Дадаизмът и сюрреализмът построяват своята естетика на принципите на абсурда. Тези течения съединяват изключващи се пластове на съзнанието и утвърждават безсмислени ситуации.

Особена разновидност на фантастичното изкуство от 20 век е научната фантастика. Но нека видим от уикипедия какво се разбира под научна фантастика? Цитирам: „Фантастиката е художествен стил, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас и дори са принципно невъзможни.”

Преди да се продължи, е необходимо да се разгледа и какво означава понятието фантазия.

Когато си спомня впечатления, душата рисува предметите с помощта на образите. Според това виждане припомнянето е един вид въображение, което се нарича възпроизводително въображение. Но въображение не е само спомнянето - когато си въобразяваме някое неизвестно очаквано събитие, образите в нашата памет не ни представят точни впечатления. Резултатите от нашия опит (или съдържанието в нашата памет) се видоизменят по особен начин, пресъздават се и се нареждат в нови комбинации. Този вид въображение се нарича построително въображение. Процесът за създаване на нови образи и групи от стар материал се проявява в различни форми. При по-ниско ниво на развитие това е пасивен процес, в който волята не взема участие, т.е. неволната фантазия. За пример служи детската фантазия, както и тази у някои посредствени възрастни. При пасивната фантазия се предаваме на играта на представи, които са възбудени от някоя сложна представа. Тази фантазия постоянно работи. Тя често взема материал от нашите предстоящи дейности и събития, като в началото бъдещето действие изниква пред съзнанието в най-общи черти, а после се разлага на отделни актове. Т.е. една, каква да е представа, случайно се задържа в съзнанието и около нея се групират калейдоскопични фантастични образи. Пасивната дейност на фантазията е толкова по-жива и силна, колкото е по слаба логическата мисъл.

Това е състояние на изплуване към повърхността (във формата на проекция навън)  на най-дълбоките потайни несъзнателни сили в човешката душа. Същите душевни процеси се развиват и в съня, но в по-слаба степен. Сънищата, както и халюцинациите, са фантастични душевни преживявания. Те са отражения на вътрешния интимен живот в разнообразни символични форми. Първобитният човек мисли, че когато сънува, неговият дух наистина е пътувал и общувал със срещаните хора. Сънищата като форма на душевния живот на човека отразяват неговото нравствено състояние, но могат да бъдат и резултат от едно или друго физиологично състояние (кошмарни сънища при болест, изтощение от пиянство, наркоза и пр.). Често пъти сънищата са плод на разгорещено въображение, на развихрена фантазия, мечтания, породени от житейски тревоги или радости. Но някои сънища могат да бъдат резултат от мистични или окултни видения. Халюцинациите пък са привидение, възприемане на нещо чрез сетивата, при съзнание, че възприетото е вън от човека и е действително, когато всъщност възприятието на халюцинацията се дължи на една проекция на вътрешни възприятия и преживявания навън - в реално обективния свят, т.е. обективирано отразяване навън на нещо вътрешно преживяно, влагане на известна представа във външния свят до степен на реално явление.

Думата окултизъм означава таен, скрит, тайно знание или просто казано магьосничество. Магията представлява изкуство за изменение състоянието на съзнанието. Понятието магия означава „лишен от ум”, с което се обозначават душевни и физически болести, предизвикани от тъмни сили и тайни магьоснически знания. С други думи магията е съвкупност от начини за свързване и взаимодействие с нисшата демонична област на духовния свят.

Думата религия също е свързване, тъй като е производна от латинското „свързвам”. Но в религията се използва думата „мистика”, която произлиза от глагол, означаващ „виждане със затворени очи”, т.е. преживяване на скритото в религията. Може още да се каже „тайнствено духовно общение с нематериалния свят, независимо от физическите условия, в които сме поставени”. И понеже невидимият свят според християнството се състои от светлия Божи рай и от тъмното адско царство на демоните, то  религията разделя мистичното преживяване на здрава или болна мистика. За пример може да се посочи българската щампа и фреска „Врачуване”. В тази  битова сцена художникът се отклонява и освобождава от строго спазване на каноните в традицията. Авторът дава оригинален израз на своето отрицателно отношение към тогавашните суеверия и обичаи – да се завежда болния при врачка, а не при лечител. Той се стреми да даде понятно за зрителите от народа тълкуване на заблудите и суеверията. Интересното е, че такава фреска се изографисва до сцената на „Страшния съд”. Друга фреска от развитието на нашето изкуство и предшественик на българските фантастични комикси е „Митарствата на душата”. Това е една поредица от 18 сцени, като във всяка от тях вземат участие 3 лица : „Душата” - във вид на младо момиче от живота, „идеализираният Ангел” и „дяволът”. Особено внимание заслужават образите и фигурите на дявола в творбата на Тома Вишанов. Те са крайно любопитни по образното и анатомично тълкуване на формите. За тези образи са използвани съставки от различни видове животни, но те така находчиво са сглобени и така карикатурно претворени, че представят рядка галерия от фантастични същества. В противовес на това образите на ангела и момичето са нарисувани високо благородни. По този начин е постигнат рядък по съдържание психологически и физиологически контраст. И в образците от Западноевропейското изкуство бесовете съединяват в себе си абсолютното зло и шутовството, но изобразени са предимно редовите, по-нисшите по чин, тъй като отношението на народа и автора към тях  е двойствено  - страх, ненавист и насмешка. В тези творби не се унищожава страха, но смехът разрежда непоносимото напрежение от смъртта и задгробния живот, възникнало в съзнанието. В комичното и трагичното се корени средновековната гротеска. Тези два възгледа са изправени лице в лице. Не случайно в повечето подобни сцени не фигурира самият княз на тъмнината, тъй като е невъзможно той да бъде представен смешен. Гротесковият реализъм е присъщ за митологията, след което продължава в нисшата и неканоничната област на изкуството (напр. както при изобразяване силите на ада от Ботичели, Микеланджело, Дюрер, Бош и Брьогел). Обаче трябва да се разбере, че не малка роля играят карикатурата и пародията даже в религиозното изкуство.

Освен пасивната фантазия съществува и активна дейност на фантазията, която е различна от първата. В активната фантазия нашата воля избира известни представи от тези конкретни елементи, на които се разлага сложната представа, образуваща стройно цяло. Фантазията, ръководена от волята, има значение за комикс творчеството:

1.     Създаване на фантастични образи чрез събиране или добавяне.

2.     Фантастични образи, създадени чрез разделяне или отнемане (абстрахиране).

3.     Фантастични образи, създадени чрез разместване.

4.     Фантастични образи, създадени чрез комбинирани на по-горно изброените.

Но да се върнем към цитата на уикипедия - след пояснението що е фантастика, се изброяват следните области: научна фантастика, фентъзи, ужаси и др., които са наречени подстилове.

Ето защо трябва да разгледаме проблема на жанровете и да установим някакво по-конкретно структурно образуване, за да разрешим някои въпроси със стиловете, т.е. в проблема на жанра да се отбележат категориите стилове.

Но първо да видим какво е това жанр?  Жанр означава  род, вид, съвкупност от произведения, обединени от общ кръг теми и изобразени премети. Към него се отнася и авторското отношение към предмети, лица, явления – напр. шарж, карикатура. Освен тези е и способ за тяхното разбиране и тълкувание – като алегорията и фантастиката. Жанрът има двулика форма – може да бъде жанр по външна форма или по вътрешна същност.

Някои жанрове изчезват или добиват нов смисъл, напр. митологичен. Възникват и нови в резултат на предишни. Съществуват жанрови различия.

Но как са се образували българските комикс жанрове и къде да търсим предшественика на българската комикс фантастика?

Нека се задълбочим, за да се изясни извеждането на типовете жанрове.

В системата на жанровете има особена група жанрове, които възникват от събитийна завръзка или ситуация. Както и група, изведена от различни функционални степени. Други пък типове жанрове се формират от идейно оценъчна степен. А художествено образната степен образува алегоричната система. В жанрообразуването се намесва методът. От него възниква типологията на образността, която не може да се нарече жанр. Именно под въздействието на метода става разрушаването на жанровите основи. Нещо като жанрова еволюция и смесване на жанровете в хибрид. Жанрът в хода на историческото развитие се трансформира. Авангардното изкуство обаче унищожава жанровата система. И колкото по-изтрита е жанровата граница, толкова по-изразено е ирационалното изкуство.

Значи за корени на българските фантастични комикси трябва да се търсят творби, в които главна роля има самомислието на автора. Т.е жанрообразуващата роля да принадлежи не толкова на догмата, колкото на алегорията (иносказанието). В религиозното изкуство съществува такъв жанр. Това е символико-алегоричният жанр. В него се пренебрегват реалното пространство, реалното време, реалното взаимоотношение на фигури и композиционни ситуации. Появяват се нови сюжети - „Видения” или такива, при които главно съдържание е „чудото”, въобще картини с двойно виждане.  „Видението на св. Йоан Лествичник” или „ Смъртта на праведния и благочестив човек”. В последната картина съществуват даже не два, а три плана: тук е и раят и ада, и земният свят: Бог и светци от една страна, смъртникът лежащ на одър в битова стая (реален свят -интериор) и нечистите сили, съсредоточени около душата му. В есхатологичния жанр започва да се появява образа на смъртта. Свойствената фантастика особено широко се развива в областта на есхатологията в картините на „Страшният съд” и „Апокалипсиса”. Този жанр драматично се изпълва с безбройно количество бесове. Оттук техните демонични образи проникват и в другите жанрове. Особено известна е сцената „Низвержение сатана”. Но трябва да се има предвид, че пружината на художествената еволюция е в това, че фантастиката в тези творби не е нещо друго, освен отражение на реалността. Важни са не различните чудовища, а жанровите подробности, които се появяват в тези изображения. Защото сцените на мъчения, които преди са били изобразявани с пределна експресия, вече са с отблъскващ натурализъм и всичко започва да изглежда ужасяващо. Именно страшното става качество на идейната задача. И адските сцени вече произтичат не в метафизическото пространство, а на земята и близо до нея. Демоничните образи в изкуството имат сложна еволюция. В началото (през средновековното изкуство) трактовката на злите сили била доста сдържана и лаконична. Средновековният майстор-мистик изявява чертите им без нищо да измисля, той ги изобразява така, както мистично ги е видял в своето съзнание, вярвайки, че са обективна реалност, докато през епохата на Възраждането и Реформацията започват да се измислят все нови и нови детайли за създаване на оригинални композиции. Обща остава темата, но виждането на света и неговите сили, съответно и художественият език е много различен. Тук за пример могат да се посочат гениално извратената фантазия на Бош и Брьогел, чиито картини изцяло са украсени от субективно виждане. Техните кошмарни картини с гротесковия си реализъм предизвикват ужас. Ужасът обаче трудно понася смеха. Където избухне смях, там ужасът се разпада. Тук може да се каже, че и при античния фолклор в изкуството космическият страх не е регистрация, а израз на човешкия стремеж за преодоляването му.

И традиционните трагично-заплашителни религиозни сюжети като „Апокалипсиса” са изпълнени с радостно чувство от живота. Тук идеята е, че материалният свят поначало е добър, но моралът на хората, техните постъпки, техните престъпни и пакостни деяния, са каприз на дявола. Това най-ясно се вижда в иконата „Св. Архангел Михаил слиза от небето да срази дявола на земята”. Западноевропейският художник рисува сцената, в която Архангел Михаил убива дявола (понякога като дракон). Интересното е, че у нас се появяват и социални подбуди – в повечето български икони дяволът е богаташът, който измъчва сиромасите. Богаташът става олицетворение на самия дявол. Този възглед минава и в битов жанр при изобразяване на притчата „Богаташът и бедният Лазар”. През 1850 година в България се отпечатва книга с поредица картини „Духовен зрак” – вътрешното състояние на човешкото сърце. Тя е предшественика на българското издание „Таласъм”, в който се намира началото на българския психологически комикс.

 Фантастични комикси с подобно мистическо звучене и елементи трудно се причисляват към жанра на ужаса. Както и в комикси, подобни на приказките от Хофман, трябва да липсва задушаващ страх. Докато фантастичните комикси, изобразяващи ужаси, имат за главна цел да сплашат, да парализират, да подчинят съзнанието на смразяващи натрапчиви идеи и образи. Ето защо критерий, позволяващ да се установи истинския фантастичен рисуван разказ, изобразяващ ужаси, е това – бил ли е читателят или не е бил ужасен и разтърсен. Намерил ли е допир със силите на непознатото от отвъдния свят или не. Повярвал ли е, че демонични духове тропат на вратата му или че извънземни същества го докосват и т.н. Ако отговорът е да, значи фантастичният комикс е произведение на изкуството. Критерий при тази група комикси е ужасът пред свръхестественото и съответните персонажи.

Фантазията пък според Фройд не е съобразена с принципа на реалността, а само с принципа на удоволствието. И тъкмо затова удоволствието, което е резултат от фантазията, е въображаемо (илюзорно) удоволствие, а не действително. Многобройни са западните еротични комикси, но почти всички имат за основа фантазията.

Културното развитие на един народ има две страни: едната е материалната (стопанско икономическа, финансова), а другата – психическа (душевна).

В съвременното човешко общество, и най-вече в атеистично образованото, мнозина се съмняват в съществуването на духове. Отричат ги.

Материализмът се основава на естествено историческите факти, при които истинска реалност има само онова, което може да бъде възприето чрез  петте чувства (забележително е, че първият български комикс се нарича „Шестте чувства у гладния”). При атеистичния възглед никакво свръхестествено не съществува и няма никаква сила без материя, както и никаква материя без сила. Изкуството според тази философия може да задълбочи възприемането си за действителността или да го откъсне от нея чрез въображаемо бягство от съзнателна отговорност. Димитър Делян в книгата си „Сериозно за НЛО” пише:  „Сам Ленин е допускал възможното съществуване на извънземен разум като обективна реалност, временно скрита от полезрението ни”. В такава система съществува тясна връзка между полицейската държава и производителите на култура, тъй като „метафизичните” теми в комунистическата фантастика се разработват при зорко наблюдение от страна на материалистическата цензура. Назначената културна администрация има за цел да установява стойността на художествените произведения. Научната фантастика в комунистичните страни се развива по различен начин, макар да разработва същите теми. Според тази философия в центъра на вселената, на мястото на липсващия Бог, материалистите поставят човека. Но не обикновения човек от днес, а такъв, какъвто ще бъде в бъдеще съгласно комунистичната идеология. Обаче този човек е доста безличен. Тази научна фантастика се стреми да представи бъдещия свят и човечеството като проекция на днешните научни открития.

 

*****

От краткия преглед на историческото развитие на фантастиката в изкуството става ясно, че под стил в българските фантастични комикси трябва да се разбират не само формалните, сюжетни или технически особености, но и особеностите на съдържанието, изразено чрез формата и техниката. Може двама творци да се движат в еднакъв сюжетен кръг и да си служат с приблизително еднаква техника, но ако двамата отразяват в картините си възгледите на две противоположни или различни обществени групи, нямаме право да ги причислим към един и същ стил. И затова стилът се определя от идейното съдържание. Стилът е зависим от индивидуалността на художника – от неговата емоционалност, въображение, наблюдателност, както и от сюжета, от изразните средства.

Оценките при евентуални български комикс конкурси трябва да са на базата не на лични естетически оценки, а на стилови.

От казаното дотук възникват няколко важни теми: 1.Типът морален кодекс; 2. Ролята на въображението;  3. Възгледът за добро и зло; 4. Какво отношение към свръхестественото се внушава в комикса.

За да се направи обобщение, трябва да се подчертае ролята и на политическите условия, в които е съдено на даден автор да работи.

Нека проследим схематично историята на България и съответно периодите на българския комикс. Няколко години по-рано от излизането на първия български комикс във вестник „Таласъм” през 16.04.1879 г. в Търново Учредителното събрание влага в Конституцията революционните идеи на един свободен народ. Аристокрацията се премахва, декларира се равенството на всички поданици, които чрез тайни и свободни избори трябва да изберат парламент – Народно събрание. Забележително е, че в тази Конституция намират отражение принципите на гражданската революция (във Франция и Германия) от 1848 г., но се въвежда и наследствена монархия, така че да не се изключва възможността да се съобрази формата на управление с променящите се изисквания на времето.

Според монархично-църковната култура можем да наречем българските фантастични комикси  „мистични“.

Червената армия прекосява р. Дунав и навлиза в България на 8 септември 1944г., а на следващия ден заема контрола върху управлението на страната. Тонът е зададен с премахването на религиозното образование в страната. Науката също е подчинена на комунистическото безбожие. През този период се забелязва научно отношение към фантастичния комикс, тъй като науката е свойство на разума.

След падането на комунистическия режим след 1989 г., българското общество се намира в състояние на коренно преобразование и стремеж за присъединяване към Европейския съюз (което става на 1 януари 2007 г.) Българското общество се модернизира според западните ценности. Провъзгласен е плурализмът на гледните точки. В България изчезва страхът от осъждане заради увлечения по мистични или окултни учения, несъвместими с учението на комунистическата партия и моралния кодекс на строителя на комунизма. Забелязва се сближаване на науката и окултизма.

Но много важно е да се има предвид, че славянските или балкански страни имат съществена разлика със западните ценности при корените на научната фантастика. Още през 13 век Западът започва да се увлича по магическите учения, появяват се тайни магически ордени. В последствие те водят до възраждането на магьоснически обреди и учения, водещи до отхвърления някога от човечеството контакт с дяволските сили. По същото време във Византийската империя, Балканските страни и Русия проблемът с магьосничеството не плаши никого. Тези страни не са имали необходимост от инквизиция. Този факт дава шанс на българските  фантастични комикси да направят нов принос в световното развитие.

За да се осъществи това за основа на модерните фантастични български комикси трябва да се вземе следната тройна класификация и върху нея да се гради:

1.     Мистични фантастични комикси

2.     Научно фантастични комикси

3.     Окултно фантастични комикси (към тази група спадат и еротичните фантастични комикси, също ужасите и пр.)

Необходимо е на първо време да се групират според този план всички фантастични стилове и жанрове у нас. Освен това, добре би било да се направи таблица-опис на всички намерени преводни или оригинални български фантастични комикси, както в хронологичен ред, така и с посочване коя от групите е подходяща за дадената творба.

 

Заб. За Конкурса на фантастичен комикс „Пътуване във времето”, обявен от Клуба по фантастика, евристика и прогностика „Аркадий и Борис Стругацки”, ще се приготви специален правилник за оценка, изграден върху обявената основна класификация.

 

На изображението: Комикс от художника Стоян Венев

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Необходимост от Правилник за оценка на български комикс творби" 

Конкурс за фантастичен комикс "Пътуване във времето" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 

Конкурс за фантастичен разказ "Пътуване във времето" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 

 

 


 

© Христина Мирчева