За научното изследване на българските комикси

04.05.2011
Снимка 1

В чуждестранните комикс списания, вече е престижно да се публикуват изследвания върху проблемите на ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО. Но и у нас в България вече 25 г. имаме принос в тази област.

Цялата система от описания на група факти, истини и вероятни хипотези, се нарича с името ТЕОРИЯ; така, всяка наука или дял от наука съставя теория на един предмет. В такъв смисъл се говори за ТЕОРИЯ НА ЧИСЛАТА, ТЕОРИЯ НА СВЕТЛИНАТА и т.н. Обикновено теорията на един предмет или на една по-широка научна област се назовава със специално име: теорията на звука се нарича АКУСТИКА, теорията на светлината - ОПТИКА, теорията на числата - АЛГЕБРА и т. н. Въпрос е да се установи ТЕОРИЯТА НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО В КАРТИНИ.

Повествователната проза се нарича и с друго име - историческа. Летописа е сбирка от бележки за най-разнообразни събития /политически, обществени, стихийни/ изложени в хронологически ред. Тя представлява грубата и първобитна форма на историята. Древната летопис, която водили официални или духовни лица в особени книги, днес е заменена от ХРОНИКАТА НА НАШИТЕ ПЕРЕОДИЧЕСКИ ИЗДАНИЯ. СЪВРЕМЕННАТА ЛЕТОПИС ПРЕДСТАВЯТ ВЕСТНИЦИТЕ, В КОИТО НАЙ-РАЗНООБРАЗНИ СЛУЧАИ ОТ НАШИЯ ЖИВОТ СЕ ОТБЕЛЯЗВАТ И ОБСЪЖДАТ. ЕТО ЗАЩО ОТПЕЧАТАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СТАТИИ ВЪВ ВЕСТНИЦИТЕ, СА ОСОБЕНО ЦЕННИ ЗА ОНЗИ ПЕРИОД ОТ ИСТОРИЯТА НИ, В КОЙТО ЛИПСВАХА ПО-ПЪЛНИ ИЗВЕСТИЯ ЗА ИЗКУСТВОТО НА КОМИКСА. Нашата книжнина не разполагаше със съчинения от този вид - значи несъществуваше такова изкуство - до момента в който се публикува поредица от проучвания в официалния печат. Това започна преди 25 г. у нас. През същото време комикса се допусна и в художествена изложба на СБХ: 4 стр. и един увеличен кадър като заглавна корица, снимка на автора Г. Чепилев и кратки данни - биографични и за творбата. Това бе по решение на тогавашната комисия начело с председателя Йоан Левиев /светла му памет/, който бе наясно, че не съществува такава СЕКЦИЯ. Спешно бях повикан по телефона да поправя според бележките на комисията, оформлението на комикса за изложение и да го пригодя в размер 100/70 см. Спомням си как децата вече с опит от четене на ПИФ и ДЪГА се събираха около този изложбен щанд. Малко по-рано художници като Христо Кърджелов, Петър Станимиров, Евгени Йорданов и др. направиха не само първи дипломни комикси в ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ, но и успешно възраждаха българската традиция по двете специализирани списания - ДЪГА и ЧУДЕН СВЯТ на НАРОДНА МЛАДЕЖ. Разбира се имаше и много други изяви - ШИЛО В ТОРБА НЕ СТОИ, но не им е мястото в настоящето изложение.
Във втората по ред статия за историята и теорията на българските комикси - ОТНОВО ЗА КОМИКСА /отпечатана през 80-те г./, със загриженост написах: КОМИКСЪТ Е ЧАСТ ОТ НАУКАТА ЗА КНИГАТА, ПЕЧАТАНОТО СЛОВО, НО ЧИТАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА Е ТЕОРЕТИЧНО ПОДГОТВЕН ЗА СРЕЩАТА С НЕГО...МОЯТА ЦЕЛ Е ДА СЕ ОПИТАМ ДА РАЗКРИЯ ЗАКОНИТЕ НА ТОВА ИЗКУСТВО, ИЗГОНЕНО ОТ РАЯ НА ЕСТЕТИКАТА...

Така по времето на СОЦКОМИКСА, КОГАТО ПО НЕПОНЯТНИ ПРИЧИНИ ТОВА ИЗКУСТВО У НАС СЕ СЧИТАШЕ ЗА БУРЖОАЗНО И НЕ СЕ ГОВОРЕШЕ ЗА НЕГО, възможността бе само в общи черти /в рамките на разрешените от редакцията и цензурата няколко реда/автора да определи мястото му.
Главната задача на тази мисъл бе да отрази една сгъстена формула, която при подходящи условия да се разясни. Така стои въпросът и в цял ред други мисли от тези български статии за комиксите, публикувани през онзи период.
Във връзка с тази особеност, днес считам за дълг да разкрия смисъла на тези съставни ядки, защото около тях бяха наслоени цяла редица факти - събрани и сглобени в една цялостна българска теория за ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО - И ТО В ПЕРИОД ПРЕДИ ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО КАТО ИЗКУСТВО.
Нека да поясня отношенията с които стои разгледаната описана цел от споменатата статия - ОТНОВО ЗА КОМИКСА.

Науката изследва свойствата на явленията, дадени в природата и културата, като търси да намери постоянните отношения, т.е. ЗАКОНИТЕ помежду им - ТЯ ИМА ТЕОРЕТИЧЕСКА /ПОЗНАВАТЕЛНА/ ЦЕЛ.
Главните задачи на едно научно изследване на културата на комикса са две:
1) ОПИСАНИЕТО НА ФАКТИТЕ, които ни се представят в природата и културата
2) ОБЯСНЕНИЕ НА ТЕЗИ ФАКТИ
Така по напред ние трябва да познаваме състава на един факт, т.е. неговата форма, и после да търсим обяснението на тези отношения, в които той стои с други факти.
Последната и същинската задача на научното изследване на комиксите обаче не е описанието на единичните факти или по-широки групи факти, А ОБЯСНЕНИЕТО НА ТЕЗИ ФАКТИ.
ДА ОБЯСНИМ ЕДИН ФАКТ, ЗНАЧИ ДА ПОСОЧИМ ОНОВА ПОСТОЯННО ОТНОШЕНИЕ, В КОЕТО ТОЙ СЕ НАМИРА В ДАДЕНА РЕДИЦА ФАКТИ.

Но повече от явленията на природата и културата са недостъпни за наблюдение и опит, ето защо се правят предположения или догатки /за да си ги обясним/. Тези предложения, които трябва да се проверят се наричат ХИПОТЕЗИ. Последната само до тогава запазва значение на приемливо обяснение, докато не се открие, че някой факт и противоречи. В геометрията ние започваме с очевидни истини /аксиоми/ и постепенно чрез тях установяваме редица положения /теореми/ за свойствата на фигури и тела. Научното знание е систематично - разяснява понятия, установява и доказва истините, като върви постепенно от познатото към непознатото.

ТАКА В НАУКАТА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ ОТ ФАКТИТЕ НА ИЗДАНИЕ ДИАСКОП ЗА ПЪРВИТЕ НАЦИОНАЛНИ ТВОРБИ - ПОЕМАТА "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА" и ПОВЕСТТА "НЕЩАСТНА ФАМИЛИЯ", ТРЯБВА ПЪРВО ДА СЕ ИЗСЛЕДВАТ ОСНОВНИТЕ ПОНЯТИЯ - ПОВЕСТ И ПОЕЗИЯ, И ПОСЛЕ С ПОМОЩТА НА УСТАНОВЕНИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ ДА СЕ ВЪРВИ ПО НАТАТЪК.

ПОВЕСТВОВАНИЕТО ИЗОБРАЗЯВА ПРОМЕНИТЕ КОИТО СА СТАНАЛИ С ЕДИН ПРЕДМЕТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, т.е. то представя предметите във времето, както описанието ги представя в пространството.
Цялата съвкупност от такива промени, станали с един предмет през известно време, носи името СЛУЧКА, ПРОИЗШЕСТВИЕ или СЪБИТИЕ.
Един факт предшествува друг по време, та цялата верига от факти от гледище на времето представя сума последователни ХРОНОЛОГИЧЕСКИ ДАТИ, или хронология на събитието.
В същото време по-ранният факт е необходим, предходен факт /АНТЕЦЕДЕНТ/ на други последователен /СУКЦЕДЕНТ/. ТАКА В НАШИЯ УМ ФАКТИТЕ СЕ СВЪРЗВАТ ЧРЕЗ ВРЪЗКИТЕ НА ПРИЧИНА И ПОСЛЕДИЦА т.е. свързват се прагматически.
Изобщо в цялото повествование ние имаме редица факти, всеки един от които е поставен на онова място, което му се пада по времето, когато е станал и, според онова значение, което има в прагматичната верига на фактите.
ХРОНОЛОГИЗМЪТ И ПРАГМАТИЗМЪТ СА НАЧАЛАТА, ВЪРХУ КОИТО ПОЧИВА ТОЗИ РОД ИЗЛОЖЕНИЕ. ТЕЗИ НАЧАЛА СА И В ОСНОВАТА НА МОНТАЖНИТЕ ВРЪЗКИ.
Но прозата е възникнала по късно от поезията; тя се е отделяла и развивала паралелно с развитието на методите за изследване. Поезията е толкова стара, колкото е стар езикът. И така словесните произведения, според тяхната цел и форма се разделят на два главни дяла: ПРОЗА и ПОЕЗИЯ.
Името ПРОЗА е латинска дума и означава ПРЯКА, НЕМЕРЕНА РЕЧ, т.е. такава която не се движи по определена мярка. От тази страна тя се противопоставя на МЕРЕНАТА РЕЧ НА СТИХЪТ. Името поезия излиза от гръцката дума ПРАВЯ, ТВОРЕНИЕ.
И двете думи - ПРОЗА И ПОЕЗИЯ, съдържат грешки от научно гледище:
ЗНАЙНО Е, ЧЕ И ПРОЗАТА ИМА СВОЙ РАЗМЕР, НО И НЕ САМО ПОЕЗИЯТА, А И ПРОЗАИЧЕСКОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ СЪЩО Е ТВОРЧЕСТВО.
Най-важна за авторите на комикси, е разликата на двата дяла откъм предмет:
ПРОЗАТА ИЗОБРАЗЯВА ГЛАВНО ВЪНШНИЯТ СВЯТ, КОЙТО ПОЗНАВАМЕ ЧРЕЗ НАШИЯТ УМ И СЕТИВА. ПОЕЗИЯТА ИЗОБРАЗЯВА ЕДИН НОВ, ИДЕАЛЕН СВЯТ, ВЪЗНИКНАЛ В ДУШАТА НА АВТОРА.
Прозата е повече ОБЕКТИВНА, пред нас излиза на пръв план само предметът, а личността на автора почти не се вижда. Поетическите произведения са повече СУБЕКТИВНИ, в тях ние виждаме човека с всичко, което има у него характерно - чувства, симпатии и антипатии, убеждения и положения в живота. Във всекидневния си опит човек се издига над нещата и реда на нещата, като несъвършени, та поправя, видоизменя тези неща, тоя ред или създава в своето въображение съвсем нови образи на тези неща и тоя ред - идеалите на тези неща и този ред.
В първобитната си форма прозата и поезията образуват едно неразделно цяло. Митовете или приказките за произхода и подвизите на божества, които олицетворяват природни сили, наивните приказки за произхода на явленията представят тази първобитна СИНКРЕТИСТИЧНА ФОРМА НА ТВОРЧЕСТВО - смес от проза и поезия. Същинската проза се явява едва тогава, когато човек придобие навик ДА ИЗСЛЕДВА И ПРЕСТАНЕ ДА МИСЛИ ЧРЕЗ ОБРАЗИ. Прозата представя крайната фаза в последователното развитие на словесното творчество, във времето когато са изобретени похвати и правила за точно изследване на явленията.

Това изследване на късо можем да представим под обобщена форма:
1. Обикновено най-рано възникват ония произведения, които са непосредствено проявление на човешкия ум и чувство и които най-малко се нуждаят от предварителен план и обработени методи.
2. Поетическите произведения са именно такива непосредствени прояви на онези чувства и мисли, които околният свят възбужда у човека. За тях е необходимо само една по-голяма чувствителност и по-богата фантазия. Докато прозаическите произведения предполагат противното - зрял ум, приучен към методично постъпване.
3. Следователно, прозаическите произведения са произведения по-късни от поетическите и редно бе ИСТОРИЯТА НА НОВОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВО /СИНТЕЗ НА ОБРАЗ И СЛОВО/ ДА ЗАПОЧНЕ РАЗВИТИЕТО СИ С ПОЕМА, А НЕ С ПОВЕСТ. Това е причината комикс произведението на Буюклийски - НЕЩАСТНА ФАМИЛИЯ, да бъде хонорувано, но отложено за публикация в друго, по-подходящо време, т.е. за друг по-напреднал период от развитието на националното ДЕВЕТО ИЗКУСТВО. Класическите редактори на български комикси не са печатали количествено разказите в картинки, но са правили много прецизен подбор на творбите.
Днес е много лесно да се отпечатват качествени картинки, но за да имат комиксите истинска ценна стойност, се изисква не само лъскавост.

АВТОР: Георги ЧЕПИЛЕВ