Георги Чепилев: "Избрал лошо място за почивка"

01.06.2017
Снимка 1

„Избрал лошо място за почивка” - много поучителна за езика на деветото изкуство комикс лента от 1909 г. Представена е ситуация на противоположност на движение и покой. Заглавието „Избрал лошо място за почивка” сполучливо илюстрира един от основните закони на комикс изкуството: силата, с която едно тяло действа срещу друго тяло, се съдържа в това, че всяко нещо постоянства колкото се може повече в това да остава в същото състояние, в което се намира. Разглеждайки трите вертикално разположени кадъра, виждаме как две тела си взаимодействат при среща. И по-точно: телата, които са в покой, не могат да бъдат изгонени от тяхното място без външната сила, предизвикала тази промяна. Зрителят проследява две тела с еднаква големина (еднаква, защото макар и по слаб, почиващият герой, да го наречем С, има камък под седалката и носи не малко лични предмети), но тяло В се движи по-бързо, има повече сила. Ето затова след срещата тяло С отскача, тъй като В му предава част от своята сила и едновременно с това тяло В отправя поглед в посоката на С, защото като го има пред себе си, не може да отиде по-далеч от героя С.

Тъй като в развръзката тяло С е изцяло в покой, то ако героят беше малко по-голям от персонаж В, последният щеше да бъде принуден да отскочи в посоката, от която идва, а С нямаше да се помръдне.

В лентата има още един забележителен прийом на комикс изкуството: собственото движение може да се състои от много части, които имат други движения едно спрямо друго. Имам предвид предметите-атрибути на персонаж С. Тези негови лични предмети като чадър, шапка и пр. непосредствено го докосват до решаващия момент, а след това имат вече свои посоки на движения, родени от собственото движение на героя.

Няма да анализирам защо кадрите са разположени вертикално, само ще кажа, че се дължи на логика, характерна за комикс мисленето.

Но ще разсъждавам върху нещо много важно. Преди да се започне дадена работа, някакво предприемачество, преди да се извърши какво и да е действие, разумният човек си определя целта на работата, на предприемачеството и действието. Ако те нямат определена цел, то те са безсмислени. Такива работи и действия са неразумни, безразборни, хаотични и възбуждат само смях. Разумната работа, предприемачество или действие винаги имат цел, знае се защо се правят и тази цел, това „защо” определя хода на работата.

Обаче не е достатъчно само да има цел и предприемачеството да бъде разумно. Необходимо е още и целта да бъде разумна. А разумна цел е тази, която е достатъчно ценна и осъществима.

Смешно ще бъде, ако известно начинание, напр. „Пловдив 2019 – европейска столица на културата”, за извършването на което се изискват грамадни усилия, дълго и скъпо време, преследва дребнава, нищожна цел, която в действителност не струва нито частица от труда и скъпото време, което се полага. А още по-смешно ще бъде, ако инициативата има неосъществима цел. Тогава излиза, че целият труд, всичките усилия и време отиват на вятъра. Макар, че едни казват: „ще има опера, изложби, ще се покажем културни”. А други разсъждават : „кино, вино, театър всичкото на вятър...”. Нека оставим народните мнения. Аз говоря за това, че ако неосъществимостта на целта на дадена инициатива е известна на предприемача и той е сигурен, че колкото и да се старае, каквито усилия да и трудове да полага, никога няма да постигне целта, при цялата тази известност продължава да работи и се труди, то това трябва да е умоповреден човек. Защото не е възможно по законите на психическия свят подобно нещо, стига само този свят да е нормален.

Искам да обобщя: Ако даден предмет няма цел, назначение, съществуването му е безсмислено. Също така и ако предметът не отговаря на своето назначение, или назначението му е дребнаво. От ценността на назначението на предмета зависи и ценността на самия предмет. Така напр. целта на часовника е да показва времето. От пригодността му да показва времето, а така също и от ценността на тази цел, зависи смисъла и цеността на съществуването на часовника. Иначе щеше да е безсмислен и глупав предмет.

И в заключение ще поясня. Пловдивското комикс дружество няма цел за събитието „Пловдив 2019”. Или по-точно за оставащото кратко време дружеството не може да достигне достатъчна ценна цел, подхождаща на събитието. Тъй като това е творческа работа, престижното представяне е трудно осъществимо. Народът казва „Бързата кучка, слепи ги ражда”, но Гео Милев уточнява, че „Тя съвсем не ги ражда”. Да, времето е бързо, бързо лети, а творецът в днешните условия се люшка от едно на друго, търси нещо, не намира, надява се на нещо и така ще я кара от прага на тъмното бъдеще до залятата от светлина 2019.

Тъй като цел на съвременното общество е пазарната икономика, ще кажа, че само съвременният човек чрез разум се грижи за хляб и облекло. Всяко друго живо същество използва за тази цел единствено своя инстинкт. Значи сега е необходимо не само да се дава просвета на разума, но трябва да се даде направление (посока) на сърцето. Защото днес напредваме външно: пътища, здания, интернет, телефони, наука и пр., но не и вътрешно. Култивираме външните физически условия на човешкия живот, но не и човешкото сърце. Нашият напредък, нашата култура са мъртва бездушна кула без съдържание. Ще кажете, ама тя и статуята на свободата отвътре е куха. Да, така е. Но коя свобода? Според човешката логика свободата, която трябва да бъде еднаква за всички, не може да бъде всецяла за никого. Граница на моята свобода е свободата на другите: личната свобода на другите намира граница в моята. Колективният живот е немислим без тази свобода.

Въпросът е дали Европа може да бъде поле за среща на културите на света. Народите на Европа си подаряват един на друг културни постижения, за да се учат един от друг. За това са необходими тези срещи между хората в културните столици. Какво ще търсят те в Пловдив през 2019 г. и какво ще очакват от българската култура? Тях няма да ги интересуват силите на икономиката и на човешкия егоизъм. Европейската култура се нуждае от нов образователен идеал, който води до синтез на европейските народи. Най-главното нещо, което се иска, е да покажем култура за облагородяване на човешкото сърце, което твори условията на човешкия живот. От тази култура съвременната западна цивилизация може да научи как е възможно да бъде преобразувано абстрактното интелектуално мислене, което е изгубило връзката си с действителността.

Дано гостите през 2019 г. в Пловдив да не са избрали лошо място за почивка, тъй като от 2020 г. ни очакват нови условия, които ще са резултат от постигнатото.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics