Георги Чепилев: "Дясно и ляво в комикс изкуството"

15.06.2017
Снимка 1

Огромна е ролята на изобразителното изкуство в България. Българската цивилизация започва именно с пластичните изкуства. Зографите са първите наши художници. Те са работели изключително върху Библейски сюжети, ликове на светци, патриарси и царе. В критични времена тези исторически паметници са стояли като страж на съвестта. Гледайки образите на историческите личности, българинът си е спомнял за неизмеримите ширини на някогашното царство. Това му е вдъхвало сили и той доказвал пред света, че е роден да живее като свободна, единна нация.

В историята на нашата родина царете и царските родове са играели голяма роля. Преподобни Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска”,  за да знаят всички, че и ние сме били царство и че сме имали царе и патриарси:

 

Не знай народът ни каква държава
били сме в миналите векове –
какъв успех, какви победи в слава
сме жънали пред злите врагове!
 
Не знай какви царе и войни славни
сме имали, които в поход смел
пред Цариград успехи брали явни
и в храброст блеснали с похват умел!
 

                 (из „Цветя за България” от митрополит Иларион)

 

През времето на тъмното робство обаче се прекъсва тази червена нишка, която е била пътеводна в миналото ни.

Първата работа на нашия народ след Освобождението, още в самото Учредително събрание, с което се формира нашата държава, е да възприеме монархическата форма на управление и да се избере владетел от знатен род.

В една статия бях споделил, но ще кажа още веднъж, че Учредителното събрание влага в Конституцията революционните идеи на един свободен народ. Аристокрацията се премахва, декларира се равенство на всички поданици. В тази Конституция намират отражение принципите на гражданската революция във Франция и Германия от 1848 г., но се въвежда и наследствена монархия, така че да не се изключва възможността да се съобрази формата на управление с променящите се изисквания на времето.

Нека цитираме какво казват историческите факти до 16 юни 1937 г.:

На първия избран български княз – Александър Батенберг, не беше съдено да князува и основе българска династия. След него, през 1887 г., бе избран за княз от свиканото за целта Велико Народно Събрание във Велико Търново – Негово Височество Княз Фердинанд, тогава Принц Сакс-Кобург-Готски, който положи щастливото начало на династия, свързваща нишката на нашата история, т.е. България отново има Царска Династия. Цар Фердинанд I е син на принц Август Сакс-Кобург-Готски и на принцеса Климентина Орлеанска. Неговият баща – принц Август – е брат на тогавашния португалски крал Фердинанд, съпругът на португалската кралица Мария. От друга страна, сестрата на баща му – Принцеса Виктория, е водела Немурския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото пък на Цар Фердинанд е бил брат на английската кралица Виктория, а също и на Леополд I, тогавашния белгийски крал. По този начин – по бащина линия – Цар Фердинанд е роднина с португалския, английския и белгийския, и по сватовство и с френския кралски дворове. А като се има предвид, че дядо му е бил женен за принцеса Антоанета Кохари, от много знатния унгарски род Кохари, е видно и родствената връзка с унгарските магнати.

Още по-знатен е обаче е произходът на българската Царска Династия по майчина линия на Цар Фердинанд. Неговата майка – Принцеса Клементина Орлеанска е също дъщеря на френския крал Луи Филип Орлеански. Освен това Цар Фердинанд има родство и с австрийския, белгийския и бразилския царски дворове.

С женитбата си за Нейно Величество Княгиня Мария-Луиза, принцеса Бурбон-Пармска, Цар Фердинанд допринася още повече за знатността на българския царски род. Тук е мястото да се добави и за втората женитба на Цар Фердинанд – Царица Елеонора е от видната австрийска княжеска фамилия Ройс-Кьостриц.

Продължител на Царската Династия е Цар Борис III, встъпил в брак с Принцеса Джована Савойска, потомка по баща на славната Италианска Кралска Династия. По майка Царица Йоанна има произход от черногорските князе.

На 16 юни 1937 г., се ражда Н.В. Цар Симеон II.

Това е накратко родословието на българската Царска Династия, която, както се вижда, е от много славен европейски владетелски произход и има родство с почти всички големи европейски Дворове.

Искам да допълня следния факт: Като първо условие Русия поставя създаването на православна българска династия. Цар Фердинанд е в затруднено положение, защото Мария-Луиза му е дадена за съпруга с изричното условие децата от този брак да бъдат католици. След тежки борби на 6.11.1895 г. Фердинанд обявява пред Народното събрание, че е решил да направи тази тежка жертва. На 26.01.1896 г. Цар Фердинанд е във Ватикана, за да моли отново папата да не се противопоставя и да му спести най-тежкото наказание – отлъчването. Но не постига никакъв успех. Въпреки това на 2/15.02.1896 г. руският цар Николай става кръстник на княз Борис.

Когато разглеждаме илюстрации на подобни родословия прави впечатление, че родителите са на горния ред, като мъжете са от ляво на зрителя-читател, а жените от дясно., т.е. от лявата страна на мъжа.

За комикс изкуството това е от важно значение. Можем да го поясним с научните открития на барон Рейнхенбах (професор на Виенската Академия на Науките) през миналия век. Работейки върху изучаването на магнита, Рейнхенбах забелязал, че подковообразният магнит дава на полюсите си, при абсолютна тъмнина, цели снопове светлина от два цвята: червен и зелен. Същите излъчвания на светлина получил и като подложил на действието на магнитните токове: вода, цветя и др. предмети. Тези излъчвания по мнението на професора заемат средината между магнетизма, електричеството и топлината. Наречени са „од” или „биод”. Тези опити над излъчването на магнита Рейхенбах пренесъл на живи същества и човека, при което се получили поразителни резултати. Професорът пояснява: Вземете със себе си котка, птица или саксии с цветя. Като престоите няколко часа в тъмнината, ще забележите странни неща – цветята ще изпъкнат от тъмното и ще станат видими, вашата котка или птица също ще се отделят от тъмнината, като някои техни части ще станат светли. Особено ще се отделят вашите ръце като сияещи, като дясната ръка излъчва син пламък, а лявата – жълто-червен. Но и цялата фигура има същата способност – дясната страна на тялото е синя и по-тъмна, а лявата червено-жълта и по-светла. Така Рейхенбах установил положителните и отрицателни полюси. С това обстоятелство учените обясняват факта, че мъжете и жените много по-удобно се чувстват, когато при разходка жената върви от лявата страна на мъжа. И съответно те изпитват някаква неловкост при обратното положение, тъй като еднородните токове се отблъскват, а разнородните се привличат, съединяват се. Трябва да се има предвид, че полюсите при мъжа и жената в техните леви и десни части се различават. Ето защо не бива случайно да се разполагат кадри в комикса, изобразяващи мъж или жена, но трябва да се композира с оглед какво чувстват един спрямо друг.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics