по заглавие   по съдържание

"ПЕТТЕ ЧУВСТВА" – КОМИКС ОТ ВРЕМЕТО НА ПЪРВИЯ ПЛОВДИВСКИ ПАНАИР

08.05.2013
Снимка 1

В рубриката "Изследвания"

Темата за „Петте чувства” е широко представена в живописта и гравюрата. Интерес към тази тема у нас има още от най-ранните български комикси като този на Георги Данчов. Две години по-късно,  през 1892,  по време на първото Пловдивско изложение,  се отпечатва друга творба на същата тема. Подходяща тема за шарения свят на панаира!

Чувствата в класическата живопис се представят предимно във вид на пет жени, всяка с характерно действие и атрибут.

Така СЛУХЪТ се асоцира с музиката и девойката може да свири на флейта, портативен орган и пр. музикален инструмент. ЗРЕНИЕТО държи огледало и с възхищение се съзерцава. ВКУСЪТ е с кошница плодове, а ОБОНЯНИЕТО - с букет цветя. В някои стилове плодовете и цветята могат да се носят от амур. ОСЕЗАНИЕТО, в зависимост от това дали представя груба или нежна чувствителност,  има в ръката си таралеж или птица.

Историята на живописта познава и серия изображения – алегории на чувствата: девойка гали еднорог, държи огледало, свири,  взема си бонбон, получава корона от цветя.

Фламандските жанристи от XVII век в кръчмарски сцени включват петте чувства в следните образи: пияница за вкус, пушач на лула за обоняние, певец и селски цигулар за слух, за осезание – мъж,  хванал жена за талията.

Ако внимателно се вгледаме в изобразените на комикса от 1892 г. битови ситуации, ще забележим,  че художникът  използва комически мотивите от темата „Петте чувства”. Представя в битов план серия от малки сцени, изявяващи не само поведението на героя,  но и алегориите за обоняние, зрение, вкус, слух и усещане. Интересно за отбелязване е, че сюжетите се разиграват  в конкретна среда – кухня. Обстановката е загатната чрез печка, маса, врата и стена.

В началото комикс разказът представя героя – чувствата са олицетворени от малко момче вместо амур,  тъй като е в делничен битов план, а не символично.

Героят, поставен в кухненската обстановка, започва драматично да взаимодейства с предметите. Художникът създава ситуации от петте чувства като разкрива характера на момчето. Това е поведение в среда не само следствие на потребностите за човешко съществуване и оцеляване.

Желанието на момчето са подбудите за неговите действия. Героят вътрешно се раздвоява след наслаждението от уханието (дима) на изпечени сладки и чрез което неудържимо нахлува желание за удовлетворение на друго чувство. Предстои му важна схватка със самия себе си - вътрешна морална драма. Заслепен от новата си цел,  момчето се стреми да се адаптира към променената действителност,  която засяда в сърцевината му. Замислен,  героят  разглежда  натюрморта върху масата – ухаещите сладки. Попаднал в енергийните полета на чувствата,  той прави своя избор – извършва грешката. Момчето взема с пръсти сладки и апетитно ги поглъща. С това завършва първата страница,  представяща ни трите  чувства – обоняние, зрение, вкус.

На следващата и последна страница от комикс творбата са представени останалите две чувства – слух и усещане. Художникът сполучливо е изобразил обръщането на изплашеното момче,  доловило шума на отварящата се врата.

Домакинята - настойник на момчето, зорко следяща за възпитанието му, завършва разказа за петте чувства чрез алегория на осезанието.

Тази творба има различна естетическа концепция от комикса „Шестте чувства” на Георги Данчов, подсказано и чрез различието в заглавията.

 

Автор: Георги Чепилев