по заглавие   по съдържание

ДЕНЯТ НА УТРЕШНА БЪЛГАРИЯ: КОЛЕКТИВНАТА НАРОДНА ВОЛЯ – КОВАЧ НА ИСТОРИЯ И ПРОГРЕС

09.05.2013
Снимка 1

„Борис разбрал, че на един народ преди всичко са му необходими равноправни закони...”.

Този текст е от комикс за най-славния български цар – Симеон, публикуван в първите броеве на „Ром Стрип” (илюстровани романи). Няколко думи относно избраната от издателите тема „Златният век на българите”. 

Първи брой на седмичното издание „Ром Стрип” излиза на 12 февруари 1941 г. В редакционната колегия участват видни писатели и художници. По тяхно мнение ценността и значението на Златния век е, че в дългите  години на тежко изпитание  българският народ намира утеха и вдъхновение в положените тогава  културни основи.

След смъртта на Цар Симеон  възходът на голямата народна школа, подготвена от Св.св. Кирил и Методий и техните ученици, спира. Причините за това са много, но една от главните е, че поквара се е докоснала до чистата народна душа. Обезсилен от грабежи, принизен и обезличаван от свои и чужди, изпаднал в отчаяние, българският народ не издържа в борбата и на два пъти е поробен. Изпитанието продължава столетия. Но поробителите не могат да претопят българите и това се дължи на културната традиция от Симеоново време.

И днес имаме голямата утеха, че сме чада на един хилядолетен народ, жилав и безсмъртен и дал всички доказателства за живот и творчество.

Днес всеки човек може да участва във величествения градеж на световния прогрес, да участва в безспирния полет на науката и морала, законно да ръководи лични и обществени съдбини. Ако искаме да не отпаднем като сухи клонки от сочното дърво на  съвременната култура,  трябва да помним завета от Златния ни век: Без дисциплина няма успех!

Трябва да имаме критерии за живота, които вековете чрез разума и сърцето са установили и осветили.

Опитът е установил и очертал и най-съществените задължения на народните водачи. След избори победителите  заемат на свой ред ръководни и отговорни постове, за да подготвят пътя на идните поколения.

Ето защо всеки държавник, за да бъде полезен на своя народ, трябва да привикне на лични жертви за общото благо.

Държавник, който се смята за център на живота, е на фалшив път.

Какво може да се очаква от такъв водач, повикан да ръководи народните съдбини? Безспорно ще се очаква ограничена и осакатена дейност, пряката цел на която ще бъде да задоволява груби интереси – идолите на материалния живот. Но ако държавникът притежава една възвишена култура и излиза вън от границите на индивидуалните разбирания, в такъв случай той ще има допирни точки с всички отрасли на държавния живот, с всички материални, социални, нравствени и духовни грижи на колективната народна воля.

Колективната народна воля е ковачът на историята и прогреса. Всички българи трябва да помислим върху големия въпрос за утрешното общество, за утрешна България.

 

Автор:Георги Чепилев