Георги Чепилев: "Мястото на психогеографския елемент в областта на поп арта и комикс културата за сцената Пловдив 2019"

07.09.2017
Снимка 1

Нещата във времето и пространството имат свое начало, свой живот и свой край. Всяко съществуване във времето има причина и всяко явление в пространството има виновник. Няма строеж в материалния живот без основа – няма също и творчество без основа. Но всяко строене на пясък в коя да е област на битието рухва.

Най-голямото нещастие за нашето време се състои в това, че ние отдаваме цялото си сърце на материалната култура, на нея възлагаме всичките си надежди и несравнено по-малко внимание отделяме на духовната култура. Т.е. второстепенното поставяме на първо място като по този начин лишаваме материалната култура от душа. Но когато тялото се лиши от душа, се превръща в отвратителен труп. Такова увлечение довежда до неправилно развитие.

Невежеството до известна степен и в някои случаи е простимо.Човек не може за всички неща да знае всичко, пък и не е необходимо. Съществуват обаче и такива, за които човек непременно трябва да знае. Това са нещата, свързани с ежедневната работа, с професията. Не бива лекарят да не разбира от лечения. Постиженията в една държава, нейните успехи в организацията се дължат на силата на отделните граждани, на техните духовни богатства, но и на сътрудничеството помежду им. Ето защо голямо значение за напредъка има възпитанието и духовното издигане на отделния човек.

Това бе причината да се формира преди 30 години дружеството за поп арт и комикс култура – желанието да се внедри деветото изкуство у нас, тъй като беше изкоренено и заместено със сурогат. Бяха прекъснати заветите, самобитната българска комикс грамотност. А липсата на привързаност към националните ценности в глобалния свят е смъртна трагедия. Новото винаги е привличало със своя чар погледите и импулсирало волите. Но историята не познава държава без завети – народ без завети е народ без минало и без бъдеще. Заветът на миналото е сърцето на нацията, ключът на нейната история и факелът на културата й. Можем като на чужда сватба да развяваме байрак и да се радваме, крещейки, но нито сме поканени, нито правим добро впечатление. Подобен резултат ще постигнем като копираме отвън комикс фестивали, comiс con,комикс експо и пр.инициативи и мероприятия. Със своята неоправдана нескромност само изпадаме в жалко положение. След това се чудим защо срещаме спънато сътрудничество, недружелюбно отношение, мълчаливо и скрито противодействие и въобще неблагоприятно настроение и липса на благоразположение към българското девето изкуство. Защото едно нещо са програмните изисквания и друго нещо е тяхното изпълнение. Програмата може да се изпълни бездушно и механично или обратно – да вложим жива душа. Защо нашите резултати днес са кухи и безплодни? Не е от липсата на дарба, знания и труд. Ахилесовата пета на българския дух е разномислието – вечното разномислие: разномислие във свободата, разномислие и в робството, разномислие за дивен възход и т.н. И днес разномислието не е изчезнало, не е дори отслабнало, а напротив - залива България като язва и трови душите на българите. Разномислието минира духа и държавния строй. Руши настоящето и бъдещето. То трови, разстройва, обезличава и убива. И ражда вместо строители на българската държава и култура – грабители. Ето защо и не всяко говорене и писане около заветите на миналото е разумно и полезно. Особено болезнено става, когато отношението на хората към миналото е хаотично, разнородно, разнолико и разноречиво. И когато се казва „Заедно“, тази организация би трябвало да се яви като последица на узряло съзнание, че творците на Пловдив трябва да бъдат обединени. Такова е желанието на тази организация – да подтикне към по-жива дейност, та да осъществи една цялостна програма за „Пловдив като европейска културна столица“. Но в резултат, както казва народът, „Ленин бута времето с лакти“, т.е. само свирката на парен локомотив, без никаква скорост и помръдване. Думите са звук, въздух. Само Творецът на Вселената може чрез слово да реализира материални неща. Руският именит художник Иля Репин рисувал с пръст във въздуха портрета на възложител, който не се досещал да даде аванс за поръчката. Малките ежедневни чувства, мисли и деяния съпътстват нашето аз. Във всекидневието, което поетите наричат сиво в живота, всяка минута се твори голямото и велико дело на напредък или упадък. Най-великите човешки дела са резултат от малките ежедневни постъпки, от всекидневните човешки мисли и чувства. Отговорните организатори за сътрудничество между отделните ведомства, организации и творчески личности не трябва да дават повод за неуредици в представянето на град Пловдив през 2019 г. Изкуството е култура и подобно на селскостопанската изисква време за узряване. Изисква, както казва един виден художник, нееднократен дъждовен порой, а постоянен, тих и напояващ дъждец. Времето до откриване на 2019 г. вече не е достатъчно за узряване на културен плод.

Някои питат: какво ще представя пловдивското комикс дружество на сцената през 2019 г.? Засега нищо, защото нито един член от дружеството няма да отиде да внесе проект. Тъй като пътят от дружеството до Общината е толкова, колкото от Общината до дружеството. Досега не е получена индивидуална покана и от това не се вижда загриженост и благоразположение от страна на организаторите към най-новото и доходоносно Девето изкуство. Но като най-ново изкуство у нас то има трудно преодолими бюрократични неуредици. Най-важната от която е, че не съществува самостоятелно в регистрите за професии, а се замества със съвсем далечна област. Това означава, че тези, които са съставяли този държавен кодекс, не са разбирали, че именно изкуството на комикса в света обединява дори и бизнеса. Та дори съвременните Молове са проект на Дисни. Как в България комикс изкуството ще може да подпомага връзката в обществото, като се поставят от невежество такива препятствия, а навсякъде из света има музеи на комикса, галерии за поп арт и комикси, училища за комикс изкуство, пенсии за прослужено време и т.н.? В случая тези програми или проекти за 2019 са механични и безжизнени. Като изкуство на новото време защо да се кандидатства и предлага проект? Това не урежда заплетения проблем. Все едно ще получим сено за коне, вместо бензин за автомобил. Ето защо не е получено и нито едно официално предложение за сътрудничество от комикс дружества от другите региони в страната и рядко желаещите се отзовават на конкурсни състезания.

Макар че Пловдив ще бъде домакин и макар в този град да е положено официално началото на българската комикс теория от преди 30 години, описаните препятствия са независещи от пловдивското дружество. Редно бе дружествата на различните изкуства в Пловдив които официално са регистрирани, да получат лична покана за среща и разговор от уредниците, финансиращи евентуалните прояви за 2019. Начинът, който е избран за проектите, е предимно за начинаещи творци, които искат да направят впечатление. Не зная дали тези на писателите или художниците са получили такива покани за разрешаване някои важни проблеми вследствие  постоянните смени на законодателните кодекси. Но Пловдивското комикс дружество получи чуждестранно предложение за закупване на авторски права и ползване според тяхна преценка интересуващата ги разработка.Този факт се споменава не защото е сключен договор, а за да се разбере, че сериозните творци  дават срещу хонорар своите произведения. Че в повечето случаи те са търсени, а не се предлагат сами и то само, за да си покажат еднократно творенията. Прилагам резюме на проект, който явно впечатли интересуващите се чужденци в областта на деветото изкуство. Идеята е на пловдивското дружество за поп арт и комикс култура  и „Диаскоп“ и е илюстрирана с образци, които са защитени с авторски права и не могат да се публикуват и показват случайно:

Веднага след Освобождението в Пловдив се засилва предимно обществената и литературната мисъл, като натежнява повече везните на живописта. Това състояние се вижда от предвидливостта на Константин Величков (тогавашен директор на просвещението в Източна Румелия), замислил да открие рисувално училище в града. Кой е психогеографският фактор, който стои в дълбока връзка с творчеството на многото поети и художници свързани с Пловдив и издигнали се над регионалното изкуство? Има една емоционална особеност, даваща лице и облик на литературата и изкуството в Пловдив – чудната земя, свързана с мита за Орфей. Алегорията за Орфей – свирачът на лира (цигуларя)  се обяснява с ентусиазма. Ентусиазмът е духът на чистотата, без който истината не може да победи. Нищо не се прилепва и преумножава така както ентусиазмът. Той прави да се вдигат камъните и укротяват дивите зверове. Тази благородна майка – Тракия, надживяла историческите превратности на толкова векове, стои в дълбока връзка с творчеството на Пловдивските поети и художници. Самата равнина, на която отговаря едно дълбоко небе, запазило денем и нощем през различните сезони на годината своя южен колорит. Древната река засилва спокойствието на митичната равнина, обградена на юг от драматичната верига Родопи (Славееви гори) и на север от войнствената Средна гора и Стара планина, закрилници на хайдутите. Да не говорим за изгревите и залезите, когато цялото Пловдивско поле звучи като изпъната струна или се разтяга като ластик. Чудни изгледи! Тепетата напомнят исполинските усилия в борбата за съществуване на предисторичния човек. Освен всички тия географско климатични фактори, важни са и заварените художествени паметници на няколкото култури, затрогнали сърцата на следващите поколения творци. Нека напуснем обективните описания на тракийския пейзаж, за да видим какво е емоционалното отношение на така възпитаните пловдивски комикс артисти към света. Редом с това ще потърсим стилната прилика в българската литература и изобразително изкуство, отразяващи характерната антропогеография.

Като за начало е добре да се постави образец от Пиротския похвален лист „Второстепенна награда за успех – похвален лист“. Този ценен народно художествен документ е издаден на 20 юли 1875 г. в училището на Пирот „Св.Кирил и Методий“. В шест къси изречения ни са дадени три символа за поука на българите. Тези остарели  за някои хора лозунги посочват как нашите деди са изработвали характера си: с труд, упражнения и усилия. А не с глави в облаците да очакваме реализация чрез магическа пръчка.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics