по заглавие   по съдържание

Слави Томов: Пътешествия до края на нощта

13.05.2013
Снимка 1

Разговор със Слави Томов, писател и журналист

 

Любими писатели.

Това ми звучи като любими ястия. Всеки има любими ястия, само че идва момент, когато не бива/ не може да хапва повече от тях дори и да иска-  поради здравословни проблеми. Гастрит. Шегувам се. За да имаш любими писатели е нужно изкачване, нужно е четене, сравнение. Не може да си чел 5 или 10 книги през живота си и да кажеш, ето примерно Хемингуей ми е любим писател. Любим не е синоним на значим. Но моите любови са: Марсел Пруст, Джойс, Луи Фердинан Селин, Томас Бернхард, редуцирам предпочитанията си, защото всеки един от тях повлича и други имена...

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме малките, ежедневните, едва забележимите неща, жестове, миризми, шумът от градския транспорт, книгите, музиката (тук имам особен афинитет), жените, експериментът, авантюрата. Не обичам големите наративни пана, не вярвам, че нещата могат да бъдат из-казани на едро, вдъхновява ме смелият синтаксис, фриволните метафори, елегантно направените книги, бирата...

Какво те натъжава?

Странно, но винаги съм се чувствал (необяснимо) повече тъжен, отколкото щастлив. Не зная защо е така. Често съм тъжен и без причина. В последно време обаче ме натъжават хората. Колкото повече ги опознавам, повече ме натъжават. Може да ме натъжи дори снимка. Вижте, не ми допадат етикети от рода : оптимист, веселяк, звучат ми неестествено. Не си правя нито пози, нито реклами, но хващам самия себе си често, не само в някаква странна и необяснима тъжност, но и "търкаляне", може би и преувеличаване или мултиплициране на други, минали тъги. Често тъгата ме движи, нещата, които пиша са по-скоро тъжни. Вземете една бутилка с бира, насочете я към залеза и погледнете през нея и ще видите цвета на тъгата

Кога изпитваш омерзение?

Дразнят ме дебелокожите хора, дразнят ме кариеристите, дразнят ме амбициозните хора, дразнят ме пунктоалните хора, глупаците не ме дразнят, но ме дразнят хора, които заемат някакво важно поприще и са тотално глупави да го заемат - подобни глупаци ме дразнят. Но омерзение чудесно се гарнира с човек. Пасва си перфектно. Тази словоформа е измислена от човек и се отнася за човеци. А не за мъгляви аабстрактни понятия. Където има хора, съществува и омерзение, от някои човешки постъпки не се чувствам омерзен, а направо дори побеснял.

Имаш ли кръг от приятели, с които да споделяш своите интереси?

Не. Абсолютно не! Дори и приятели нямам. Не зная защо. Но миналата година във Facebook създадох, знаете, Recycle bin, надявам се да съм се сдобил или аз да съм добил приятели по интереси. Където обаче има замесена литература, НЯМА приятели, има "врагове". Въпросът предполага към безкраен отговор. В дигиталния свят имам приятели по интереси, в екзистенциалния - определено не. Не мога, уморих се вече да споделям мои интереси пред хора, които четат съмнителни четива и литературният им светоглед обема 10 или 20 книги. Не съм конфликтен, всъщност, старая се да не бъда такъв, но определено си браня позициите. Често обаче, именно това прави от някои хора мои неприятели, защото не правят разлика между мнение и приказки от куртоазия. Пишещите, хората на изкуството, са по принцип егоистични, себични натури, включая и себе си, хората на изкуството по принцип са "нечисти". Подобни кръгове са миражи. Твърдя го. "Кръг" предразполага към някакво скупчване на тясно, което става опасно и ненужно.

Какво обичаш и какво мразиш?

Не харесвам: пилешко, пътуванията, cd-тата (защото стерилизират музиката), бяло вино, червено вино, политиците, pr-ите, журналистите, високото, морето, зъболекарите, тъмното, змиите, светлото, вагнер, стинг, хотелите, самолетите, балоните, мирис на перхидрол, каймак на прясно мляко, самърсет моъм, вестниците, хемингуей, стиропор, мустаци, розите, ескалаторите, слагачите, топла бира, природата, галериите, рейтингите, vip-персоните, литературните критици, икономистите, жабите, математиката, рекламите, умниците, cv-тата, кафявото, чакането, киното, facebook, виенските колела, следобедния сън, чаят, дискотеките, клубовете, потниците, драмите, разбирачите, поезията, фредерик бегдебе, ментови бонбони, лошия дъх, пантофите, флумастерите, пижамите, програмистите, реалити шоута, победителите, инатите, принципите, устатниците, излетите, евтино оформените книги, sms-ите, носните кърпи, холивуд, екшън героите, речите, наградите, много неща на металика, нахалниците, споменах ли футболът, хетеросексуалните жени, високото, морето, лятото.

Обичам бира, хубави жени, хубави книги, барове.

Пишеш ли нова книга?

От както се помня, пиша книги. Пиша по няколко книги наведнъж, изоставям ги, забравям ги, правя се, че ги забравям, после пак ги подхващам, една по една или напосоки, изхвърлям много неща, вторачвам се и пазя понякога едно изречение с години

Любим цвят? Любим сезон? Любима храна.

Цветовете ми влияят. Ще се повторя: цветът на бирата, но цветовете сами по-себе си, са ми някак недостатъчни, ако не са при-с-качени към нещо. Жени и цветове се вързват, но ако са съчетани умело. Това е чист синтаксис. Харесвам шоколадовия, стигащ до бронзово тен през лятото, цветът на косите на жените: платинено. Моят сезон е есента. Загниване, ферментация, хората се отдръпват и се прибират. Харесвам свинското месо, рибата, харесвам неща с изкючително много подправки, с които да издевателствам върху организма си, сетих се сега за Джон Ланчестър и "Дълг към удоволствието".

Патриот ли си?

Тази дума не ми е много ясна. Всъщност, аз съм политически импотентен.

Любими съвременни български поети и художници?

Не разбирам от поезия. Тази форма ме стяга. Тясна ми е. Поетите си придават обаче много важности и се мислят за Богоизбрани, така че няма как да ми бъдат любими, харесвам плътни, огромни текстове, разбира се, харесвам и еклектичната фрагментарност, но ако е направена солидно-елегантно-изпипана до съвършенство. Художници?! Имам познати художници, но нямам любими художници. Не разбирам нищо от рисуване, не мога да се изразявам като тях и затова някак нямам фаворит.

Образци, от които се учиш?

Ще прозвучи смешно, но образец, който може да те научи на нещо защо да не е Майсторът, който ти прави банята или някой Готвач. Книгите са образец, но не са достатъчни.

Какво е любовта за теб?

Любов има може би най-много до 18 години. Нататък любов е евфемизъм. Сметки. Напасване. Говоря обаче за плътската любов. Иначе любовта е ...огромна.

Напред ли вървим или непрекъснато се връщаме назад?

 Хората си мислят, че вървят напред, но всъщност не вървят и назад - те / ние буксуваме, ежедневно тикаме камъка. Вижте моя любим Томас Бернхард и неговия похват на писане: wiederholung, повторение, навиване, пре-повтаряне, пре-пре-повтаряне...

 

Откъс от романа на Слави Томов "Междинните състояния на Грегор К." тук

анкета: Христина Мирчева


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

В анкетата Слави Томов споделя, че мрази CV - та.

Признава обаче за себе си е, че е  на 38 години, от Бургас.  Писател и журналист. Автор на три книги:

"Междинните състояния на Грегор К.", Бургас, 2005, изд. "Димант", роман

"Пътешествия до края на нощта", Бургас, 2006, изд "Димант", разкази

"Другият живот на Бианка К.", Бургас, 2007, изд. "Балтика", 2007