по заглавие   по съдържание

Валери Валериев: "извънреден труд"

16.09.2017
Снимка 1
 
извънреден труд
 
излизам късно, прибирам се рано
не си доспивам
земята не е кръгла, а крива
 
старите дървета в парка
рязко съблечени от сивите си шлифери
стърчат
 
белобради лешояди, вещери
кръжат –
над болници, църкви, училища
 
травестит ме спря
да попита
за часа
 
и аз му казах
 
умората – ядка горчива,
която се отделя
от гнилия плод на труда
 
 
днес
 
умът ми се търкаля
като топка на поляна
подритват го всякакви
страсти и тревоги
 
отнякъде се взе
едно
куче зло
топката спука
и разгони
децата мърляви
сополиви
боси
 
утре
ще напълня
ума си с хелий
като балон
и пак ще изляза
на същата поляна
в очакване
да духне вятър или
въздухът
да прояви
наклон
 
 
nationalgeographic
 
няма държава
пълна анархия
цял ден не се намери
доброволец
да вдигне
трупа на котката
от централния градски
паваж
 
в съседната къща
чакат пожарната
да пристигне
да прочисти
централния градски
пейзаж
 
междувременно
телевизията
върти филм
за джунглата
 
при отворен прозорец
улицата
чува
рева
на лъва
без дублаж
 
 
Юбилей
 
Банкет: празен стомах, пълна уста.
Позлатен часовник.
 
Точно в 22 часа –
оттегляне на заслужилия чиновник:
с гордо вдигната срещу ръжена ръка.
 
Без смъртоносни контузии.
 
Сега какво?
Сега се тръгва по екскурзии.
 
 
Фото: © Диаскоп
 
 
 
Накратко за автора
 
Валери Валериев е роден на 10 май 1984 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като адвокат. От 2009 г. е член на Управителния съвет на Сдружението за международни състезания по право.
 
Публикува стихове и разкази в Литературен вестник, сп. „Но Поезия“и други издания.
 
През 2004 г. е отличен с награда в студентски конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров. През 2006 г. печели конкурс за къс разказ на тема „Екстаз“, организиран от сп. „Алтера“.
 
През 2015 г. излиза стихосбирката му „Факти“ (изд. Литературен вестник). Книгата е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“.

 

Валери Валериев в "Диаскоп":

"предпоследна национална катастрофа"

 


 

© Христина Мирчева