по заглавие   по съдържание

Плутарх: "Доблестта на жените" - "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи"

18.10.2017
Снимка 1

 

Очаквайте в поредицата Libri legendi на изд. Ерго "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи " от Плутарх!

 

"Въпреки че Плутарх залага в тях претенцията за историчност, тези афоризми, анекдоти и дори кратки есета носят заряда на етнокултурна характеристика. Те ни позволяват да надникнем в най-скритите кътчета на гръцкия, римския и варварския характер с техните добродетели и пороци, със забележителни примери за приятелство и любов, воинска доблест, уважение към равностойния противник, чувство за чест и достойнство и какво ли още не. Затова не е учудващо, че към тях се обръщат много поколения европейци, които ги четат и имитират", казват за книгата нейните преводачи.

С подкрепата на Програма "Творческа Европа" на ЕС

Плутарх, "Нравствени съчинения. Забележителни дела и думи"
Изд. Ерго, 2017
Превод от старогръцки:  Петя Янева и Виолета Герджикова
Оформление: Иво Рафаилов
258 стр., цена 16,00 лв.
ISBN 978-619-7392-07-4

 

Доблестта на жените

Ние с Тукидид[1], Клея[2], не сме на едно и също мнение за добродетелността на жените. Той заявява, че най-добрата жена е тази, за която се говори най-малко от външни хора, било за укор, било за похвала, и смята, че както тялото, така и името на добрата жена трябва да е затворено вкъщи и да не излиза навън. Горгий[3] ми се струва по-изтънчен, защото настоява не външният вид на жената, а нейната славата да бъде известна на мнозина. Изглежда най-добре е установен римският обичай, който разрешава подобаващите публични възхвали на жените, както на мъжете, след като те починат. Затова, след като почина Леонтида[4], най-добродетелната жена, и тогава веднага имахме с теб дълъг разговор, който не беше лишен от утешението, което може да предложи един философ. И сега, както пожела, ти написах допълнително останалото от нещата, които се разказват за това, че добродетелта на мъжа и жената е една и съща. То съдържа построено на факти историческо изложение, а не е съчинено за наслада на слуха. Ако в убеждаващия аргумент има и приятен елемент в следствие на природата на примера, разказът не избягва прелестта, която подпомага доказателството, нито се срамува

                        „с Музите
                        Харитите да свърже
                        в най-прекрасно съжителство“[5],
 

както казва Еврипид. Така той вплита убеждението в любовта на душата към красивото.

Хайде, ако казваме, че живописта на мъжете и жените е една и съща и представяме такива творби на жени, каквито са оставили Апелес, Зевксис или Никомах[6], нима човек би ни упрекнал, че целим повече да се харесаме и да очароваме, отколкото да убеждаваме? Аз не мисля.

Какво друго? Ако показваме, че поезията или гадателското изкуство не е едно при мъжете и друго при жените, а е същото, и сравняваме песните на Сафо[7] с тези на Анакреонт[8] или предсказанията на Сибила[9] с тези на Бакид[10], ще може ли някой да обвини справедливо изложението, защото води слушателя към убедеността, докато той се радва и се наслаждава? И това не бихме казали.

Всъщност няма друга по-добра възможност да проучим приликата и разликата между женската и мъжката добродетелност, освен като съпоставяме жизнен път с жизнен път и дела с дела, както правим при творбите на голямото изкуство. И като обсъждаме дали имат един и същ характер и вид, що се отнася до най-важното им общо свойство и сила, склонността към велики дела на Семирамида[11] и на Сезострис[12], интелигентността на Танаквил[13] и на Сервий[14], твърдостта на духа на Порция[15] и на Брут[16] или на Пелопид[17]и на Тимоклея[18].  Защото заради природата си добродетелите приемат като собствена окраска някакви други разлики и се оприличават на лежащите в основата им обичаи и на темперамента, възпитанието и начина на живот на хората. Ахил[19] е смел по един начин, а Аякс[20] по друг. Мъдростта на Одисей[21] не е еднаква с тази на Нестор[22], нито Катон[23] е справедлив по същия начин като Агезилай[24], нито Ирина[25] обича мъжа си по същия начин като Алкестида[26], нито Корнелия[27] е благородна по същия начин като Олимпиада[28]. Въпреки това обаче нека не създаваме много и различни мъжества, мъдрости и справедливости, ако само индивидуалните различия не отклоняват нито една от тези добродетели от собственото ù определение.

Засега ще пропусна онези случки, които са прекалено известни и за които смятам, че със сигурност имаш сведения и си научила, докато си чела книги. Ще направя изключение само за някои достойни да бъдат чути епизоди, ако са убягнали от вниманието на тези, които са разказали преди нас общодостъпните и направени публично достояние истории.

 

***

Тимоклея

Теаген от Тива, който хранел същите чувства и мисли за родината си като Епаминонд, Пелопид и другите най-достойни мъже, бил повален заедно с общата съдба на Гърция в битката при Херонея, и то когато вече бил надвил и преследвал противника. Именно той бил този, който на нечий вик: „Докъде ще ни гониш?“ отвърнал: „До Македония!“ След смъртта му останала само сестра му, живо свидетелство за природната добродетел на техния род, която го направила велик и прославен мъж; само че на нея се паднало да вкуси от плодовете на доблестта си, за да понесе по-леко своя дял от общите беди.

Когато Александър превзел Тива и войниците му се втурнали едни насам, други натам да плячкосват из града, в къщата на Тимоклея нахлул един човек, лишен от приличие и милост, свиреп и глупав. Той командвал отряд от траки и бил съименник на царя, но по нищо не приличал на него. Без да се посвени нито от произхода, нито от начина на живот на тази жена, той се напил и след вечеря я накарал да спи с него. И не спрял дотам, а почнал да пита за сребро и злато, дали няма скрито някъде, като ту заплашвал да я убие, ту обещавал да я задържи завинаги като съпруга. Тя се възползвала от дадената възможност и казала: „Де да не бях останала жива, а да бях умряла преди тази нощ, та като изгубих всичко, поне щях да запазя тялото си неосквернено от насилие! Но след като стана, каквото стана, щом по божията воля трябва да те смятам за свой покровител, господар и съпруг, няма да те лиша от това, което ти се полага, защото виждам, че самата аз съм изцяло в ръцете ти. Аз имах накити и сребърни съдове, имах и малко злато, и пари. Когато превземахте града, накарах прислужниците да съберат всичко и го хвърлих или по-скоро го скътах в един пресъхнал кладенец, за който малцина знаят. Отгоре има капак, а наоколо расте гъста гора. Вземи ценностите и нека ти донесат щастие, за мен пък ще бъдат свидетелства и доказателства пред теб за заможността и блясъка на моето семейство.“

Като чул това, македонецът не дочакал до сутринта, а веднага се отправил към това място, воден от Тимоклея. Наредил да заключат градината, та никой да не разбере, и слязъл долу, както бил по хитон. Зловещата Клото[29] го водела към възмездие от ръката на стоящата горе Тимоклея. Щом разбрала по гласа му, че е стигнал дъното, започнала да хвърля камъни – много от тях донесла сама, много от по-големите дотъркаляли прислужниците, докато го пребили и го затрупали.

Когато македонците научили за станалото и извадили трупа, вече била издадена заповед да не се избиват повече тиванци, затова заловили Тимоклея, завели я при царя и докладвали за дръзкото ù деяние. Той доловил нещо достойно и благородно както в изражението на лицето ù, така и в спокойната ù походка, и най-напред я попитал коя е. Тя отговорила напълно невъзмутимо и безстрашно: „Брат ми беше Теаген, който загина при Херонея, докато водеше войска и се сражаваше срещу вас за свободата на Гърция, за да не ни сполетят такива беди. Но след като ни сполетяха унижения, недостойни за нашето потекло, не бягаме от смъртта. И може би е по-добре да не преживея още една такава нощ, ако ти не сложиш край на това.“

Най-добросърдечните от присъстващите се просълзили, но на Александър и през ум не му минало да съжалява жена, която е толкова над това. Удивен от доблестта и от думите ù, които сериозно го били засегнали, наредил на командирите си да внимават и да следят в достопочтените домове да няма повече подобни безчинства, а Тимоклея заедно с всичките ù роднини пуснал на свобода.

 


[1]В знаменитата реч на Перикъл в чест на загиналите в първата година на Пелопонеската война атиняни историкът Тукидид („История“, ΙΙ, 45) е написал:  „Ако трябва да спомена нещо за доблестта на жените, които сега ще бъдат вдовици, ще отбележа всичко с един кратък съвет: голяма ще бъде славата ви, ако не станете по-слаби от свойствената си природа, а също и на тази от вас, за чиято добродетел или укорително поведение се говори най-малко сред мъжете“.

[2]Делфийска жрица, стояща начело на жриците на делфийския Дионис (Вж. J. Jannoray. Inscriptions delphiques d'époque tardive. BCH, LXX, 1946, стр. 255–259), която в младостта си вероятно е била служителка на култа на Изида. На  тази Клея Плутарх посвещава и трактата си „За Изида и Озирис“.

[3] Горгий от Леонтини в Сицилия (ок. 483–376 г.пр.Хр.) е гръцки ретор и софист, ученик на Емпедокъл. Откъде са споменатите тук негови мисли, не е известно.

[4]Леонтида не е известна от други източници.

[5]Цитат от драмата на Еврипид „Херакъл“, стих. 673-674. В оригинала мястото на Харитите и Музите е разменено.

[6] Представители на три поколения знаменити гръцки художници от началото, втората половина и края на IV в.пр.Хр.

[7] Известна старогръцка лирическа поетеса от Ерезос или Митилена на о. Лесбос (ок. VII-VI в.пр.Хр.). 

[8] Старогръцки лирически поет от о. Теос (VI в.пр.Хр.). Бил е учител на сина на самоския тиран Поликрат, а след това се подвизавал и в Атина при сина на тирана Пизистрат Хипарх.

[9] Събирателно название на пророчица. Хераклит и Платон споменават само една сибила. С времето броят на описаните сибили достига десет. Лактанций ги изрежда, като спазва римската традиция да ги назовава по името на мястото, където пророкуват:  Персийска, Либийска, Еврейска, Делфийска, Кумеска, Еритрейска, Самийска, Хелеспонтска, Фригийска и Тибуртинска.

[10]Бакид е митологическа фигура на прорицател. Известни са Бакид от Беотия, Бакид от Аркадия и Бакид от Атика, а пророчества под това име се разпространяват в Гърция още през  VI—IV в.пр.Хр.

[11] Вж. бел. 10.

[12]Събирателно име на легендарен египетски цар, което се явява в различни варианти. Приписват му се завоюването на цяла Азия, Европа до Тракия, Асирия, Мидия, Етиопия, Бактрия и др., както и създаването на много закони. Йосиф Флавий го отъждествява със Сисак (Сусакима) в Библията. Манетон и по-късните тивански жреци го приравняват към Рамзес II (ХIII в.пр.Хр.), когото галено са наричали Сесту-Ра. 

[13]Танаквил (починала след 579 г.пр.Хр.) произхождала от знатен етруски род и била омъжена за Луций Тарквиний Приск Стари, петия по ред цар на римляните, управлявал от 616 до 579 г.пр.Хр. След смъртта на мъжа си издигнала на престола Сервий Тулий, известен със своята мъдрост и важни реформи, управлявал от  578 до 535 г.пр.Хр.

[14]Сервий Тулий (вж. предходната бележка).

[15]Порция е дъщеря на римския политик Марк Порций Катон Млади (вж. бел. 366) и Атилия. Вторият ù съпруг е Брут, убиецът на Цезар. Има сведения, че тя е знаела за заговора срещу Цезар и за да докаже на съпруга си, че може да ù вярва, си причинила жестока рана. Починала е през 42 г.пр.Хр., като вероятно се е самоубила след смъртта на Брут.

[16]Вж. бел. 407.

[17] Вж. бел. 234.

[18] Вж. по-долу разказа за Тимоклея.

[19] Вж. бел. 135.

[20]Аякс Теламонид е цар на о. Саламин и е един от най-храбрите войни, участвали в Троянската война.

[21] Според гръцката митология Одисей е цар на о. Итака. Неговата съобразителност, жажда за приключения и хитрост му донасят голяма слава, особено след като дава идеята за построяването на огромния кон, заради който троянците разрушават стените на града си и така загубват войната.

[22] В гръцката митология Нестор е цар на Пилос. Участвал е в похода на Аргонавтите и в Троянската война, където се проявява със своята мъдрост, сладкодумие и добри съвети.

[23] Вероятно става въпрос за Марк Порций Катон Стари (вж. бел. 298).

[24] Вж. бел. 189.

[25]Сравняваната с Алкестида Ирина не може да бъде идентифицирана.

[26]Митологическа фигура, главна героиня от едноименна трагедия на Еврипид. Тя е дъщеря на царя на Иолк Пелий и съпруга на царя на Фера Адмет. Съгласила се да умре вместо своя съпруг, но била спасена от Херакъл.

[27] Римска матрона, дъщеря на Публий Корнелий Сципион Африкански Стари (вж. бел. 273), жена на римския военачалник, политик и дипломат Тиберий Семпроний Гракх (220-около 150 г.пр.Хр.) и майка на прочутите политически деятели, народни трибуни и реформатори Тиберий (ок. 163-133 г.пр.Хр..) и Гай (153-121 г.пр.Хр.) Гракх.

[28] Вж. бел. 68.

[29]Клото е една от трите мойри или орисници, могъщите богини на съдбата.

 

 

Накратко за книгата и автора

Плутарх (ок. 46–127) е плодовит старогръцки писател, познат най-вече с прочутите си „Успоредни животописи“. Другото му голямо произведение, обединяващо многобройни по-малки творби с акцент върху добродетелта, е известно под името „Нравствени съчинения“. Част от него са и представените тук „Забележителни дела и думи“. Изданието бележи началото на последователен цялостен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започва се със „Забележителни дела и думи“, защото самият Плутарх ги e създал като съществено допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът е работил със съзнанието, че словата на изтъкнатите личности  са събрани „като примери и зародиши на животоописанията им“. Изданието включва сбирките:

Остроумни мисли на царе и военачалници

Остроумни мисли на римляни

Остроумни мисли на спартанци

Остроумни мисли на спартански жени

Древните обичаи на спартанците

Доблестта на жените

 

 

 

Плутарх в "Диаскоп":


 


 

© Христина Мирчева