по заглавие   по съдържание

Елин Рахнев: "Зелда"

19.10.2017
Снимка 1
 
VII.
 
Напълно фалирах от  романтичност. И все повече съм далеч
от всеки и от всичко. Вероятно така е трябвало. Това е
някаква вътрешна, естествена реакция на клетките ми. Това
е процес, до който съм достигнал. Това е многоцветната ми
жал по тебе, зелда. И още хиляди неща, които трябваше да
споделя с приятели, с човечеството. Но не ми достигна взор.
Не ми достигнаха симфонии.  
 
Така и не разбрах защо съм тук. Защо съм мляко пил от
прелетни луни. Защо сред гарванова мъх заченах плахите си
рими. Отдавна чужд на тоз пейзаж, отдавна невъзможен.
Напукал се в съмнения и фобии. Все по-клиничен в своята тъга.
Все по-величествен сред нея. Поезийо, ти майко моя мила.
Ще ме спасиш ли. Ще ме родиш ли ти отново.Да суча пак от
пойната ти легендарна гръд. 
 
Нямам никакво обяснение защо се случи това с мен. Нямам
никакво принципно обяснение изобщо за света. Затова мълча.
Само искам да изплюя сърцето си далеч от общественици и
философи. От възгледи и доктрини. Искам да го загася сред
абажура от сълзите ти, зелда. Да го оставя в коридорите на
уфици. Това ще бъде моят бунт към всички, които разбират
живота. Или поне си мислят, че е така.
 
Все повече боли. И е студено. Разпадам се и знам, че няма
връщане. Това няма нищо общо с поезията, с недоносените
есенни листа, които съм възпявал. Това е тотална,
радикална, политематична невъзможност да си тук. Пълно
несъответствие със всички съответствия. Това е контракция
на душата. Това е ято от недопети птици затворени в
бутилка. Това е джимитоморисън, издаден от пайнер.
 
Все по-обемна става тъгата ми. Все повече безпризорно се
разлиства навсякъде в организма ми. И това не е поза. Това не
е някакво аристократично стенание. Това си е тъга.Това е
цялата ù прелест и перверзия, събрана в мен. Това е цялата ми
невъзможност да започна да се харесвам. Да стана един много
радостен чичко на тридневна екскурзияв чужбина. Да обложа с
данък акапелата на сълзите си.
 
Поезийо, ти майко моя мила. Спаси ме. Не ме предавай. По
лорка и по уитман бях ти верен. Пресъхват вените. Метален
зной нахлува в черепа. Но може би така е трябвало. Във
карантията на залези да къпя мръкналото тяло. И пикоча
на месечини да пръскам във страдални рими. Това е най-
нормалното и естествено нещо за мен. Това е абсолютно
всичко, което един елин ще остави след себе си.
 
 
 
Илюстрация: © Георги Чепилев
 
 
Дизайн и оформление: Асен Илиев
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Предпечатна подготовка: Асен Илиев
Издава: ICU, София
Цена: 13лв
Формат: 152х241
Твърда корица
ISBN978-619-7153-30-9
 
 

 

© Христина Мирчева