по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ АВТОР НА КОМИКСИ - ЛОВЕЦ НА ВРЕМЕ"

15.05.2013
Снимка 1

Георги Данчов, първият български автор на комикси в съвременен вид, е роден на 27 юли 1846 г. в Чирпан. Още единадесет годишен преписвал житията на светците и изрисувал за една година 200 листа, илюстриращи техните чудеса, собствени композиции. При майстор Алекси Атанасов учил от 1860-1861 г. За тяхната стенопис със сцени от дейността на светите братя Кирил и Методий  в Араповския манастир се спомена в предна статия на „Диаскоп”.

Останал кръгъл сирак едва 16-годишен започнал самостоятелна работа, за да прехранва петчленното семейство, потомци на търговец. Според спомените на синовете му той е работил с учителя си в Араповския манастир през 1864 г., където и се разделили (по сведения на Асен Василиев). Съдейки от неговите творби, се вижда, че е бил вече достатъчно обучен и годен за самостоятелна работа.

От проучванията, които направих, се оказа, че Георги Данчов по време на обучението при Алекси зограф е придобил своята сносна школовка в църквата „Св. Никола” село Брестник, Пловдивска духовна околия през 1860/61 година. Освен иконите на иконостаса през това време е изографисана на цялата източна стена в притвора сложна многофигурна композиция на „Страшният Съд”.

Интересно е да се проследи как Георги Данчов достига до идеята за предаване времето в изобразителното изкуство, в пловдивското издание „Таласъм”.  Голямата серия рисунки – сцени из живота на светците преди чиракуването му при  майстор-зограф показва склонността му към  визуално повествование. Но помощта му през периода на учение съвпада с изографисване на сюжет с панорамен характер. Големият фресков цикъл „Страшният Съд” улавя общо вселенско движение и дава възможност да надзърнем в миналото, настоящето и бъдещето. Тъй като трите  хоризонтални регистъра на разпределения сюжетен материал са в едновременна взаимовръзка, композицията наподобява дупка в стената на времето. Този Съд се нарича страшен, тъй като на него според християнското учение, паметта и съвестта ще открие на всеки човек пред всички извършените добри и зли дела, думи, тайни желания и мисли. Това ще се извърши в  бъдеще – в „Края на Времената”. Често именити художници като Захарий Зограф или Микеланджело предоставят възможност за морална и социална критика към живи хора от тяхното настояще.

За да се разбере по-добре  минало, сегашно и бъдеще време обхванати в сюжета „Страшния Съд”, „Диаскоп” ще опише подробно творбата на Алекси Атанасов.

Добре би било специалистите да сравнят композициите на Захарий Зограф в Бачковския манастир и тази, нарисувана двадесет години по-късно от майстор Алекси. Общото е, че тези стенописи показват не само какво ни очаква зад границата на земното битие, но и за самото него.

Най-горе в средата е фигурата на Дейсис – тържествено седи на трон Праведният съдия, заобиколен от праведници и св. Апостоли върху позлатени тронове. Отстрани на Христос са фигурите на св. Богородица и св. Йоан Кръстител, които с ръце на гърди се молят за душите на мъртвите.

В лявата половина са изобразени праведните постници, мъченици иерарси, преподобни, праведни мъже и жени. Под тях в райските селения са седнали св. Патриарси Авраам, Исаак и Яков, държащи в убруси душите на праведниците, представени във фигурки на деца. Благоразумният разбойник Димас е прав с голям кръст и влиза през вратата на Рая. Там е св. Петър, райският ключар.

Раят е обграден с крепостна стена, от която изтичат четирите реки: Ефрат, Тигър, Геон и Фисон. Над входа – херувим. В тази част на внушителната композиция е показано тържеството на праведните души, огрени от ярка светлина.

На дясната страна на композицията: в горния регистър продължава редицата на седналите на тронове пророци, а под тази част са изписани осъдените от Страшния Съд на вечни мъчения грешни души: престъпници-убийци, предатели, грабители, крадци, пияници, прелюбодейци, обречени на всевъзможни адски мъчения. Едни са възседнати от дяволи с овнешки рога, други са обвити с хапеши ги змии, трети са обесени с главата надолу...

Изобличават се противоздрави обичаи и суеверия. В най-долния пояс е жанровата сцена с магьосницата, която поднася на болник паница с лековити билки – на главата на врачката е стъпил дявол, извършващ „известна физиологическа функция” над паницата, от която пие болния. Под изображението с магесницата и придружения от съпругата болник са изографисани полуголи жестоко изтезавани от дявола грешници: бакалин, който продава в по-малко от платеното му, и кръчмар който налива вода във виното, наведен под тежестта на окачената на шията му бъчва с вино. Друг детайл е мъченията на грешниците убийци, които са изобразени в елечета – национален костюм от края на турското робство. До кръчмаря, който лъжел клиентите, са воденичарят и терзията, наказани за кражби, клеветниците, доносниците, блудните жени.

В центъра на композицията е масата, на която е сложено Светото Евангелие. Над него е Светият Кръст сред светло сияние. Отляво носен на облаци е праотец Адам с ръце показващ трънения венец, а отдясно е праматер Ева, паднала на колене и покланяща се на Праведника и Изкупителя на човечеството. В центъра на този пояс са нарисувани везните, на които се претеглят делата на земните хора. Тя се държи от невидима ръка, под ковчега на завета. Под везните е подсъдимия. В дясната везна пише „Милост”, там стоят двама ангели: единият мушка с дълго копие страшните дяволи, които спорят и натискат, за да натежее другата везна. В няколко групи са изобразени мъже и жени, чакащи своя ред да бъдат погълнати от огнената река.

В огъня, който минава край тях, се виждат няколко голи тела на грешници, измъчвани от черни дяволи. След праотец Адам е пророк Моисей, държащ Декалога (десетте Божи заповеди) и посочващ го с ръка. В горната част два ангела Господни свирят с тръби към земята и известяват Второто Пришествие. В дясната част на композицията мъртви излизат от гробовете си. Възкръсналите се повдигат от гробовете с молба към Бога. В това време два страшни и хищни звяра повръщат разкъсаните от тях части за да се явят на съда. Отляво на Праведния Съдия след като бъдат присъдени, грешните се спущат в огнена вълна към тартора на дяволите при вратата на ада. Огнената река се влива в устата на змея – вратата адови са заети от главата на страшно зинало чудовище с очи излезли от орбита, из устата на което излиза и се връща огнената вълна с грешниците. Тази голяма глава прилича на ламя с крокодилски завит нос и остри зъби. Тарторът държи здраво в ноктите си Иуда, който за трийсет сребърника предаде на зли човеци Владетелят на цялата вселена.

Фактурите на двете големи композиции във фресковия цикъл се различават: Праведните в Рая са изписани леко и със светли багри, а на грешниците в ада – с тежки и наситени.

Близо тридесет години след изографията на тази стенопис Георги Данчов издава в Пловдив хумористичното издание „Таласъм”  в който е отпечатан и първият български комикс в съвременен вид. Читателите могат да се досетят от къде идват тези карикатурни образи, подложени на морални и социални критики.

Автор: Георги Чепилев, зограф със специално разрешение за работа от Светия Синод на Б.П.Ц. (иконографско описание  от документация на автора за приемен протокол през 2001г.)