по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Българските комикси са все още нелегални"

08.12.2017
Снимка 1

Днес в информационния век всички традиционни изкуства встъпват в стадии на коренно  преустройство на своите образни структури. Възникват нови художествени системи, включващи в себе си и ново възникналото изкуство – комиксът, чиито зараждане не може да бъде разбрано, без познаване вътрешната еволюция. Върху развитието на комиксите у нас в България се разсъждава повече от 30 години, много преди тяхното влизане в рая на естетиката. Но за съжаление, днес се преобразуват системите на старите изкуства и зараждат нови художествени структури с цел възникване на съвременно световъзприятие и ново естетическо качество. Ето защо комиксите не бяха посрещнати с подобаващо внимание, не се разбра, че те са новия културен центризъм. Новороденото изкуство е оставено да се самоопредели. За да стане това обаче преди всичко е необходимо да възникне обществена потребност за новият художествен поглед.

През последните десетилетия в тази културна област у нас в България много добри намерения не са могли да се реализират заради незаинтересоваността на българската бюрократична машина, която и досега не можа да реализира необходимия закон в областта на изкуството, символ на информационната епоха. Макар опитите да се намали това зло да не бяха малко. Положението днес на комикс българската сцена е следното: В София се представя „Втора национална изложба на комикса”, но определението „ национална” отговаря само на амбициозните намерения на софийското сдружение от 4-5 човека, художници от списание „Дъга”. В резултат обаче се вижда желание за приемственост, но само към собствените възгледи, които не могат насилствено да станат водещи национални критерий. Глупаво е да се живее в преходно време, чувстваш се неприютно и нестабилността се съединява с отвращение към много нередности и песимистичен поглед за бъдещето. Преобразуване системата на старите изкуства и раждане на новото изкуство предизвиква в такива времена предимно противоборство, но не и желаната приемственост. Липсата на мисъл за конкретното изучаване на историко-културните предпоставки за възникването на този феномен комикс изкуството довежда до конфликти. Предшестващите десетилетия са период на вътрешноутробно развитие и постепенното му узряване от другите изкуства, които пък рязко структурно мутират. Един такъв конфликт видяхме по повод „за или против историческите комикси”. Идеологът на софийската комикс гилдия Антон Стайков е прав от следната гледна точка на стремителната ескизна комикс техника, гонеща винаги петите на живота. В България комиксът се ражда след Освобождението. Забелязват се две линии: 1) Насочване художествения поглед към недалечното героично минало, към борбите за Освобождение; 2) Критическото отношение към новия ред на обществото, към морала, който започва да се изменя (утвърждава се егоизма, търговията със съвест, чувства, убеждения). От втората линия се ражда жанрът на битовата карикатура и тази линия я стимулира да се превърне в социална карикатура. Тя подтиква художниците към изучаване живота и нравите на различните социални групи в обществото. Графиката винаги се стреми към изображения на персонажи и сцени, уловени от всекидневния живот, а рисунката е първият непосредствен допир на художника с натурата. Героичните, историчните и легендарни сюжети се оставят за живописта, която по същото време започва оформянето на своите жанрове. И българската графика сякаш избира за себе си предимно областта на комичното. Карикатурата става водещ графичен жанр, благодарение на своята тясна връзка с актуалността на нравите, модите, обществената психология. Нашата графика започва да интерпретира образите като ги преувеличава, схематизира, деформира, сгъстява и пр. И когато започва да отделя характерен детайл, т.е. това гротескно изкривяване е на принципа на едрия план и от тук е царството на комиксите. Обаче нека не се забравя, че тенденциите на двете споменати по-горе линии, които могат да се нарекат документална и експресивна, са свързани в графиката. Документалността се запазва в масовата графика като способ на непосредствено фиксиране на събития. Александър Въчков в телевизионното си  изказване в защита на историческите комикси даде за пример скиците на военните художници от натура. Тяхната серийност и документалност, а не като отделни рисунки. Макар това да е предимно преход от ситуация към ситуация, те могат да се събират с определен замисъл и ритъм. И независимо, че след време навлиза фотографията, българските рисувани комикси продължават успешната конкуренция с нея и до края на Втората световна война се публикуват из вестниците и списанията графически репортажи, зрителна информация за текущи събития.Но по-често българските класически комикси са история на нравите на своето време. Ето защо у нас и бащата на българската карикатура Александър Божинов е имал творчески мъки в началото. Френските нрави превъзхождаха тези от на другите народи. Англия пък въздигаше идеята за дълг, и затова там са графичните сатири серии на Хогарт. Но макар с усилено повествователно начало, тези серии не са комикса, в който няколко картинки развиват една ситуация. По това време България беше лишена от свобода. И след Освобождението, макар бързо да се развиха егоистичните страсти на българите, това не беше масово. У нас липсваха многообразието от типове и драматичните конфликти, каквито съществуваха тогава във Франция. Казаното се вижда от ранното творчество на Божинов. За това, че в нашата действителност след Освобождението още нямаше разгул на егоистични страсти, който да предизвика отрицателното отношение в моралиста, но пък дава възможност на художника да запечатва окръжаващата действителност, нашите карикатурни типове оттогава са много малко. И вместо да изследва съвременната реалност, тогавашния български комикс автор, който трябва да бъде летописец на нрави, диагностик на болестите в обществото, т.е. вместо биограф на обществото, насочва погледа към биографии на герои. Но това днес се оказва голямо богатство за приноса на българските комикси, защото те са по-близко до зоната на контакт със старите изкуства, наречени още висши.

Жалко, че в България липсва закон за комикс изкуството, тъй като този факт прави най-новото изкуство у нас в неравностойно положение. Ето в Пловдив повече 30 години от как се изследва този феномен-комиксите (от време, когато все още не са били изкуство), но всичко това се прави само с личен ентусиазъм. А има неща, които Пловдивското комикс дружество не може да изнася без уреждане на авторски права.

Умишлено или не, но с вина на бюрократичната машина (както у нас, така и международната), поставя българските комикси в неравностойно положение и нелегалност. Комиксите идват оттам, където отиват старите изкуства. Затова те са подобни дейността  на анонимните майстори, подобно зрелищните актракции, как анонимни ще работят на фирмени начала?  Комиксите вече са дошли в центъра и са изкуство, а получават само мълчание и се принуждават да се самоопределят. Нима всеки автор не заслужава правата си? Комиксите днес са в центъра, за да могат другите изкуства, които са в понятна криза да се поучат и преструкторират от техния опит в масовата култура. Моля властимащите да се съобразяват и пишат закони, които помагат за развитието и полза на обществата.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics