Георги Чепилев: "Обмисляне на пътища за българското комикс развитие"

13.12.2017
Снимка 1

 

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

 

В една европейска държава на площада в столичния град имало поставена грамадна позлатена статуя – силна и снажна жена във военно снаряжение: на главата шлем, в дясната ръка копие, а в лявата щит. Цялата била покрита с алуминиева броня. От художествено виждане за тогавашните минувачи тази статуя будила интерес. Защото олицетворявала характера на тяхното време. Художникът е изобразил своята родина като символизирал труда и силата на човешкия ум и мисъл. Но я облякъл в шлем и броня, защото в миналото всеки народ се представял като въоръжена фигура. Дори в старите времена селата се ограждали с плет, по коловете на който стърчали главите на враговете. Но това вече не е пример за сила, това си е варварство. Защото днес величието на един народ се мери с ръста на духовната култура и с любовта, още и с икономическия напредък и пр., а не с широките предели и варварската си сила. Съществуват разни видове патриотизъм, но това е друга тема.

Тип, типаж, е високо ценено понятие в комикс изкуството. Най-простата форма се вижда в театъра – комедията дел арте: шест-седем персонажа, които са явно характеризирани типове и се разпознават веднага без грешка. Затова тези точно дефинирани типове директно се включват в действието. Зрителите ги разпознават от първото появяване. Комиксите са дълбоко заинтересувани от боравенето с точно дефинирани типове. Неудобството е, че тези типове са статични, дефинирани и никога не се променят, а на комиксите е необходима динамика. По принцип негативните персонажи са по-задоволителни за работа, по понятни причини. Най-ранният тип свързан с Пловдив, в нашата колекция е „Българският анархист”(пловдивски тип), с прозвище „Черната ръка”, рисуван от Моно през 1909 г. Тази творба е анализирана в статия от преди две години. Ето какво се казва за този типаж: „Това е портрет, балансиран между изображение на определен човек и въплъщение на определен социален тип, клонящ към жанровост. Прави впечатление, че индивидуалното частично се размива, тъй като характерът не е устойчив. Уловена е форма на поведение в обстановка и ситуация. В подобни случаи обстановката може да не се изобразява, а само да се подразбира”. Това е много ценен образец от българската комикс история, илюстриращ опитите български тип да еволюира към жанрова характерност. Но какъв е представеният тип, не е ли рожба на развоя на определена икономическа система за времето си? Когато икономическият живот се направлява от капитализма, се появяват две страни: първата - предприемачът (капиталистът), и втората – безимотните работници, които преживяват със своето възнаграждение. Капитализмът като явление се появи и засили, когато производството започна да се усъвършенства технически. Не трябва да се гледа на него като на ненормално явление. В началото то тръгна от мнозина способни, с предприемчив дух и жилава работоспособност хора, които с помощта на придобития капитал, намират нови средства и начини на производство, увеличават го и задоволяват нуждите на материалния живот. Но когато капитализмът не се насочва и не се използва правилно, причинява злини, особено с безогледния стремеж към богатство. Мнозина капиталисти си поставят за цел не увеличение на производството за благото на обществения живот, а само трупането на грамадни богатства. Една част от тези богатства остават неизползвани, а други за всевъзможни развлечения. Капиталистите с чисто материалистично настроение работят само за себе си и никак не се грижат за общественото благо. От това в миналото са възниквали стачките и борбите на работниците срещу работодателите, дори анархия.

Социализмът счита капиталистичната икономическа форма за недопустима и иска унищожаването на частната собственост на производство. Всички средства на производството: здания, машини, сурови материали и др., да станат достояние на обществото. А комунизмът отива още по-далече – той иска унищожаването на всяка една собственост. Прюдон твърди: „Собствеността е кражба”.

Разглеждайки тези основни икономически системи, се забелязва, че всяка от тях има свой тип. Напр. социалистическите лабораторни опити моделираха един установен тип, който трябваше да бъде човекът на бъдещето. Те го изграждат по методите и в размерите на индустриалното стоково производство, т.е. един тип човек, както един тип хляб – типов хляб, или обувки, машини и пр. Счита се за успешен, когато произведението (в случая човек) отговаря на предварителните идейни начертания, т.е. на начертания от идеологията план. Има и други типове-човеци, които се различават от разглеждания, един от тях напр. се моделира чрез политически величини, и т.н.

В преходни времена като днешните, по силата на възстановителните пориви на живота, се явява търсене на нов човек, който да бъде в състояние да преброди трудностите на упадъчното време и изгради нов живот. Въпросът за новия човек става преимуществена тема на индивидуалното и на общественото съзнание. От новия човек се очаква да се справи с недъзите на живота, да отстрани причините на злото и да устрои честития живот на човечеството. Но засега новият човек не се схваща еднакво от всички, а в зависимост от различието в разбирането на историческото развитие и на човека като обществена величина и като самоценност. Поради това не може да се говори изобщо за тип на новия човек, защото той не съществува, тъй като ще трябва да е рожба на Новия ред в света. Но такъв тип човек е необходим и животът го търси, особено  културата и изкуството на комикса.

Социализмът с право се застъпя за подобрението на бедстващото работно съсловие от крайностите на капитализма. Социалният въпрос обаче не можа да бъде разрешен по социалистически път, тъй като социализмът също боледува от стремеж към материални богатства и наслаждения. Средството на социализма за подобрение на икономическия живот ограничаваше свободната воля на човека и убиваше частната инициатива. А човек твори и неговата производителност е най-голяма, когато той се остави да действа свободно. Опитите от нашия предходен обществен строй – социализъм, показаха, че при социализирането се намалява чувството за дълг, съзнанието за личната отговорност по отношение на обществото, дейността и издръжливостта, действителния икономически напредък и др.

В икономически смисъл Новия световен ред се оформя като нещо по-различно от познатото досега. Той се доближава до икономическата система на фашизма с елементи на комунистическото планиране.

При капитализма, както се посочи, средствата за производство и разпределение са в частни ръце. Никой не може да нареди какво, колко да произвежда и как да ги продава. Това решение се взема от частната компания. При фашизма обаче икономическата система е частни средства за производство, но правителството контролира разпределителната система. Правителството може да нарежда на частния производител колко и какви видове стоки да произведе и как да ги разпредели. А планираната икономика е комунистическа система. Така Новият световен ред предполага: планирана икономика, но не комунизъм, частна собственост, но не капитализъм, намеса при разпределението, но не фашизъм. Това означава, че икономиката вече не е свободно предприятие, което оцелява само защото се базира на колективното желание на независими и свободни консуматори.

 От прегледа се вижда, че кризата на съвременната култура  има връзка с кризата на хуманизма. Под хуманизъм се разбира обща вяра в човека и е характерна черта на новата история след Ренесанса. От титаническите фаустовски мотиви на ренесанса се роди идеята за човека като същество самовластно. В 17 и 18 век тази идея доведе до естествените права на човека и върховенството на народната воля. Тази идея се оправдава с теорията за естествената доброта и радушност на човек. В това се състои същността на така нареченото „просвещение”. Има различни видове хуманизъм, но като общо той определя съвременния мироглед на съвременната демокрация. Известно е с каква сила и проницателност и с какво безстрашие Достоевски разкрива слепите, тъмни дълбочини на човешкото същество, хаоса на бушуващите диви страсти в човешкото сърце и ги описва.Човешкото същество, както ги рисува Достоевски е пълна противоположност на разумния човек на просвещението и на прекрасната романтична душа. Ето оттук започва комиксът.

 Кой културен човек не си мечтае за едно бъдеще освободено от гнетящите противоречия на нашето време? Дори и най-повърхностният поглед може да установи тия две противоположности в нашия съвременен живот: от една страна мечти и копнежи за едно по-хубаво бъдеще, като реакция на сегашната нерадостна действителност, а от друга страна не само липса на подходящи условия за осъществяването на такъв свят, но наличност на противни условия за такова осъществяване. Ще каже някой: На какво се дължи това противоречие? Дали на различните разбирания, разните характери и интереси? Проблемът е от чисто нравствено естество. Великият Гьоте пише: „Нравствените начала трябва да са регулаторите както на индивидуално, също така и на обществения живот”. Днешната база за култура е техническа, механическа, база на личния егоизъм, база опасна и катастрофална. Цялата култура трябва да се гради не на оскъдните придобивки на човешкия ум, но да се постави на етични начала. Представете си един съд с вряла вода, който се внася в ледено студена стая. Разбира се, че там въздухът ще се стопли малко. Но твърде ниската температура в стаята ще изравни със себе си температурата на топлата вода. За да се стопли тази  стая с нейната груба и  студена околна атмосфера е нужен котел с вода, която постоянно да ври. От къде да вземем тази енергия? Всички викаме за сплотеност („Заедно”), защото виждаме, че я няма почти никъде. Всички чувстваме, че ако не разчистим пътя на сплотеността, за да зацарува тя във всички области на обществото, народът ще стигне до катастрофа. Има ли изход?  Да, първо да се осъзнае, че лозунгът и убеждението е едно, а делата съвсем друго.

Второ, че стремежът към „разумност” на новата култура е могъщо оръдие само в сферата на мъртвата механическа дейност и губи сила в областта на живите обществени отношения. Привикнали в техниката към симетричните форми (като признак на разумност), ние сме склонни да търсим същата симетрия и в човешките отношения. Тук именно не може да се намери. Защото умното съображение и сметката са чисти лъжи, тъй като егоизмът подсказва да задушим колегите си като съперници. Но виждаме, че съвестта се гнуси от подобна победа, докато умът мечтае за нея. Същото противоречие, което видяхме при примера с Достоевски.

Ето защо най-благоприятни са следните възможности за българската комикс сцена: или всеки регион да работи в своя избран път със своите си типажи и тези регионални дружества да се събират за прояви в един национален демократичен съюз, или някое от тях да изнамери типа на Новия човек. Само по този начин е възможно придобиването на законно право за налагане на авторитарност, тъй като постиженията им ще  са наистина достойно оформящи съвременния вид на нашето комикс изкуство. И с право тогава могат да бъдат водачи на другите.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics