по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "30 години културна слепота или манипулации на българското Министерство за култура"

20.12.2017
Снимка 1

Изкуство ли е комиксът в България? Как е възможно културните институции вече 30 години да не забелязват, че липсва в регистрите цяло изкуство - комиксът? Противоречиво е да се говори за мълчанието. То е опит, който се преживява. В епохата на комуникациите мълчанието често е умишлено – трик, израз на злоба, презрение или егоистични облаги. Какво означава мълчанието на тези, които правят вече 30 години закони за новите условия на живот – слепота, невежество, манипулация или каляват българските комикси?

Класическите форми на изкуство са толкова на брой, колкото са основните човешки типа – 7 на брой. Първоначално са били по-малко, но според новите условия на живот и потреби на обществото постепенно станаха 10. Обаче в България от тези 10 изкуства, липсва статут и закон за 9-тото, дори го няма в регистрите. Затова при основаните дружества за комикс се залъгва положението като се вписват в някаква сродна графа (според мнението на посредствен чиновник).

А какъв е статутът на комикс изкуството в чужбина? За да се отговори на този въпрос, е необходимо кратко въведение.

Искам да насоча вниманието към следния тревожен факт, за изясняването на който ще цитирам Уикипедия: "Но от 2011 г. насам Върховният съд на САЩ официално признава видео игри като 10-то изкуство. Във Франция от 2006 г. насам  Министерството на културата признава видео играта като форма на артистичен израз и иска да бъде считана за такава. Наименованието "10-то изкуство" също претендира за цифровото изкуство като цяло: компютърна графика, уеб дизайн и видео игри. Днес въпросът за разглеждането на видеоигрите като за изкуство все още е проблем, а мнозина се противопоставят на него, но видеоигрите вече са законно и официално считани за изкуство".

По нататък цитатът в Уикипедия следва така: "Няма консенсус относно определянето на 11-то изкуство в момента, но се застъпват различни художествени или развлекателни дейности с тази титла, включително художествено представяне, ролева игра, моделиране, кулинарно изкуство и гастрономия, изкуството на масата, калиграфия парфюмерия, паркове и градини, хумор, оригами, татуиране, мода, привличане и др. Някои обаче могат да бъдат групирани в вече съществуващи изкуства".

В отговор на новите потребности и предизвикателствата на днешния техничен свят, официално се признава съществуването на 10-то изкуство. Този факт логично доказва съществуването на 8-мо и 9 то изкуство. Но кои са тези изкуства – 8 мо и 9 то? Цитирам от речника: „През 1964 г. Морис и Пиер Ванкейър  решават да публикуват всяка седмица във вестник "Спиру" серия от статии за историята на комиксите. Първоначално планират да титрират тази позиция на осмото изкуство , но редакторите на вестника съобщават на авторите, че вече има осмо изкуство: телевизията. В първата статия, публикувана под заглавието „Девето изкуство, музей на комиксите” , остава следа от това колебание: "Комиксите са родени преди киносалоните. Но те не се приемаха сериозно през първите десетилетия от съществуването им и затова серията статии, която започва днес, ще бъде наречена 9-то изкуство”.  Наистина рисуваният разказ в същността си не само не е ново явление, но е похват на визуалната информация и затова  се губи далеч в предисторията. Ето защо след 1964 г. вниманието на изследователите към този феномен бе голям. Появиха се порой от статии и документални проучвания в различни престижни издания за изкуство. Създадени бяха клубове и музеи за рисувани романи из целия свят. В Париж през 1965 г. бе открита изложба на американския комикс и бяха показани повече от 10 милиона изображения. В същата година в Бордигера, Италия се учреди Първа международна изложба на комикса. А в следващата година в Люк, Франция се свика Международен конгрес по проблемите на това изкуство. През 1969 г. се появи и обемиста история за Деветото изкуство. След което започнаха да се издават и специални списания по проблемите на комикса. Специалистите от целия свят са единодушни, че конгресите и обсъжданията разкриха пред обществеността доста интересни факти. Не случайно някои илюстровани романи са били подкрепяни от Белия дом и финансирани от Пентагона.

А в България мухлясалата бюрократична машина налага измислени предписания, които довеждат до умъртвяване на Деветото изкуство. Дори статута на претендиращите за 11-то изкуство у нас са  привилегировани и със закони. От всички изкуства само за Деветото в България няма никакви отзиви, макар бързо изказани или през зъби, но признаващи някакъв статут. Създалото се положение у нас е следното: всички художествени прояви в комикс изкуството са частни инициативи, подкрепени с лични средства, от приятели, фондации, временни проекти, сдружения и др. Но в случая частна собственост е едно, друго е лична собственост - като четката за зъби, примерно.

Днес българските комикси се издържат в по-голямата част от лична собственост, малко от частна и никак от държавни субсидии. Значи колегите по света – напр. от Брюксел или онези подкрепяни от Белия дом и финансирани от Пентагона, срещу личните свободни средства (отделяни за хоби) на българския комикс артист. А същевременно наближава годишнина, когато български град  - Пловдив, ще е столица на Европейската култура. Обаче с липсата на статут и закон за Деветото изкуство в България, всички градове са провинция, наивна художествена самодейност и осъществяване на проекти , колкото да се залъжем. Стъпките на едно дете, което едвам прохожда, могат ли да се подведат под правила? Като изкуство, комиксът у нас е като едногодишно дете, не знае още нито кое ще му потрябва, нито как да постъпи, за да го придобие. Причината: изкоренената традиция през социализма и превръщането му в пропагандно възпитателно средство на пълна бюджетна държавна издръжка. За това след 1989 г. както се бяха появили комиксите в началото на 80-те г., така и изведнъж изчезнаха.

Понастоящем пловдивското комикс дружество е организации с нестопанска цел, призвана да задоволява културните потребности на хората не само по места, както и държавни културни задачи, но и да прославя българските комикси сред многогодишния опит на чуждестранните специалисти. Знае ли бюрокрацията, че комикс езикът е в основата на френската и руска революция? Редно ли е да се дават ключовете на такава сила според  стихийния пазарен принцип? Не са ли герои на нашето време българските комикс артисти, стоящи на своя пост като Гюро Михайлов - загинал в пламъците на пожар при опазване на общинската каса? Не си ли правят преценка посредствените служители на бумащината, че образът на Гюро Михайлов е двойствен - той може да се счита за герой, но може постъпката му да се вземе за глупост. Какво ще стане ако българските комикс артисти решат, че е глупаво да стоят повече от 30 години в служение опазване на взаимовръзката с миналото. Тези български граждани успяха да организират със скромните си възможности дружества за обмен на знания и умения между професионални творци и между артисти от други изкуства с цел предотвратяване на анархията. Такива комикс центрове има в Русе, Варна, София, Пловдив и пр. Ако някой каже, че това им е хоби, не му прави чест на ума.

Защото дълбоката взаимовръзка  с традициите, с образователния процес, културата, взаимодействията с другите изкуства, туризма, бизнеса и много други е в основата на авторитета на Деветото изкуство. То крепи традициите и оптимизма, пази нашата идентичност. За това днес можем да сравним отношението на влиятелните хора в културните институции у нас към българското комикс изкуство със смешния спицерин в комедията на Молиер, който уверява, че предпочита да умре като следва правилата на лекарската наука, вместо да оздравее с лекарство непризнато от факултета. Строгите лечители като описания от Молиер, мъчно ще ни излекуват от нашите съвременни болки и проблеми. По-добре да кажа страдания, защото те са неясна болка, тъй и ние не знаем защо българските комикси са в неравностойно положение. Заради некомпетентна слепота на служащите в културните институции или манипулации?

А днес комикс изкуството има непостижима за другите изкуства способност да преобразява градовете и забравените пространства – не толкова чрез графитите, но в приказен облик, какъвто пример ни дава Брюксел чрез своите национални персонажи от вековете. Именно чрез комикс изкуството се постига и актрактивна туристическа дестинация и обединение на бизнеса – нека се припомни, че магазините Мол са проектирани в комикс от Дисни, освен това всеизвестния Дисниленд също е бил комикс проект, изследващ поточното насочено движение на туристите.

На всички български комикс артисти ни се иска да покажем пред света културата и духовните богатства на родните комикси. Да покажем, че българските комикси са се развивали като европейските, но с национални особености и затова могат да имат принос в общата съкровищница. За реализацията на такава идея е необходимо да се представи закон за статута на българското Девето изкуство. Всичките регионални български центрове за комикс изкуство не могат да надскочат субективизма поради липсата на такъв статут.  Забележимо е, че в регионалните комикс изяви често не са показани крупни творби и майстори и в това има определена позиция на организаторите на експозициите (освен липсата на достатъчно материални средства и помещения).  Различните възгледи за историята на българските комикси в  регионални  ни центрове е самостоятелна голяма тема. И тъй като живеем в демократично общество, едни от тези възгледи си съперничат, а други влизат в приятелско единомислие. Затова е невъзможен съюз за българските комикси, в който да се събират в цяло калейдоскопа от регионалните комикс събития. Всичките организирани по регионите у нас комикс центрове имат право на развитие, защото с ликвидирането им ще стане упадък на коренната роля и местни традиции.

Ето например пловдивското дружество се развива по свой самостоятелен път от 1984 г.

Този път е предимно на комикс теорията и история, както и на експериментални (лабораторни) комикси, практически доказващи или отхвърлящи мнение по проучвана тема. Макар, че началото е положено в средата на 80-те г. по време на желязната завеса, отпечатаните тогава изследвания не се срамуват от изводите. При сравнение с чуждестранните научни трудове нищо противоречащо не се намира в българската теория. И тъй като тя се развиваше изолирано, без влияния от чужди възгледи, нашите изследвания са интересни със своята самобитност. Проучванията на пловдивското комикс дружество обхваща творчеството на 103 български комикс артисти. Представянето на тези изследвания в подходящи форми могат нагледно да убедят чуждестранните специалисти, че българското комикс изкуство е значително и достатъчно оформена художествена школа, изцяло на европейско ниво.

Но не може да се покаже това ниво у нас законно и подобаващо, защото реализацията на такава идея не е на ниво проект за художествена самодейност. Ще удържат ли българските комикс артисти на предложенията от чуждестранни ухажори, чиито хонорари са много по-привлекателни? Ако бъдат принудени да отстъпят от патриотизма (има няколко вида патриотизъм), то българските комикс автори ще се разпръснат и договарят лично, а не за прослава на произведеното в България. Заслугата за което и да е от възможностите, ще е на властимащите.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics