Комикс салон "Евр": Пловдив 2019 – Българската следа

21.02.2018
Снимка 1

 

първо издание: 23.12.2017 г.

„Внесената отвън култура е тирания.”

      (Георги Чепилев, интервю за в-к „Марица”, 4 юли, 2008 г.)

 

Днес ще се доизкажа за този цитат: "Народите и регионите могат само да си подаряват един на друг своята духовна култура и да се учат един от друг. Затова са необходими срещи, центрове за срещи и образователни средища, където могат да се създадат пътища за формиране на единение между нациите."

Какво представлява комикс изкуството? Това е качество или особеност на художествено произведение от изобразителното изкуство, което чрез логическо съчетаване на фрагментни микрокартини, отразява категорията време, като въздейства на чувствата. А какво е изкуство? Общо за всички произведения на изкуството се явява формата. Думата форма използваме и като глагол: формираме редица от кадри, или формираме общество (напр. за политическа агитация). В такъв смисъл думата формирам прилича на създавам. Това означава, че за определена цел организираме голямо количество хора. По този начин думата„форма” има значението на „приемам определена структура”. Същото е значението на думата „форма” и в изкуството. Като проследих от няколко години насам българските комикс мероприятия, намирам повода за разединение между регионалните цели, не толкова от негативни егоистични стремежи, колкото в създалите се според условията на живота специфични форми. Това са малки сдружения, опазващи и възстановяващи местните традиции. Защото има комикс артисти от всякакъв род и степени, но всички те са хора които предават на форма на нещо. Ако се запитаме коя форма е най-добра, ще видим, че е тази, която отговаря най-добре на определените условия. Да се разберат какви са били условията през изминалите десетилетия за формиране на единно комикс общество у нас, е задачата на настоящата статия. В нея се разкрива защо индивидуалните комикс артисти или малките регионални колективи нямат възможност да постигнат трайни мащабни успехи. Краткият отговор е, че Деветото изкуство е колективно изкуство и всеки артист или колектив стои на своето определено място в цялата формация.

Призив към българските комикс артисти и почитатели за единение на регионалните форми в общ съюз

С първите дни на новата 2018 г. българската власт и обществени организации ще се опитват да установят и културни връзки със задгранични страни. Задължително условие за успех на желаните контакти е обединението на майсторите на културата. Във връзка с това е необходимо да се разясни „Значението на българските комикси за художествената култура в България”, защото у нас комиксите не са изкуство, те нямат статут и закон и по неразбираеми причини не са регистрирани в списъците за професии при издаване на Булстат. По такъв начин българското Девето изкуство е нелегално у нас по независещи от комикс артистите и фенове причини. Работата е в това, че при настъпващите нови условия на живот ние, българските комикс артисти, сме без творческа перспектива в Глобалния свят, защото пред нас е изборът на наемни артисти в чужбина (без възможност за съхраняване на местните традиции) или да бъдем преподаватели на ниво читалища с техните художествено самодейни форми. Тревожен е този проблем, че комикс изследователите и творци от България нямат равен шанс за развитие, не само с различните направления на изкуството, но и с европейските си колеги.

По какъв начин комиксите станаха изкуство в чужбина? Инициативата е сполучила в резултат от огромното движение на изследователски мнения и сплотяването на интелигенцията около комиксите, особено в Франция, Италия и САЩ. Бумът на комиксите години наред отбелязвал забележителен ръст и освен печатните издания – започнали да се показват изложби, да се създават организации, центрове, училища, научни издания и пр. връзки с обществеността. Създалата се „Международна асоциация на изследователските центрове за комикси”, роди организация, която успя да се свърже с ЮНЕСКО и поиска официалното признаване на комиксите за Девето изкуство. Макар телевизията и киното да са се родили много години след комикса, на него не се гледаше сериозно до 1964/5 г. Родената от международната асоциация фондация, се свързва с ЮНЕСКО и сполучва да сполучи от Департамента за културни дейности признаване на комиксите за Девето изкуство.

За обърканото положение у нас ще изтъкна следните основни причини: злощастния епизод с прекъснатата приемственост през социализма и превръщането му в пропагандно възпитателно средство на пълна бюджетна държавна издръжка. През тоталитаризма комиксите се публикуваха под строг контрол и предимно централизирано. Освен това достъпността до документални материали за изследване историята на българските комикси беше затруднен. Заради тези факти след 1989 г., както се бяха появили комиксите в началото на 80-те г., така и изведнъж изчезнаха. Понятно е, че обстановката, в която работят комикс артистите и издателите в развиващите се икономики е коренно различна от страните с развита икономика.

Икономическата среда в България след 1989 г. беше: липса на правителствена подкрепа, бюрокрация, проблеми със заплащанията, натиск от страна на корупционни структури, негарантирано разпространение, високи такси за печат и хартия, не регламентирани критерии за авторско право и ценообразуване и мн.др. При продажбата на продукцията и събирането на парите от клиентите, парите се блокираха за дълго време и това налагаше висока продажна цена като компенсация. А създаването на един комикс и неговият печат отнема не малко време, труд и отговорност. В случая – частна собственост е едно, друго е лична собственост, напр.четка за зъби. Днес българските комикси се финансират в по-голямата си част от лична собственост и малко от частна. Ето защо всички благородни инициативи за българско комикс развитие претърпява през последните 30 г. пълно фиаско.

У нас видяхме много протести. Но за съжаление не видяхме парламента и правителството да излязат на нито един протест – против народа и против глобалните неуредици. Ще обясня защо против народа - защото при демокрацията не се налагат ценности отгоре, но се чакат предложения от всеки свободен гражданин.

Воден от желанието да бъда полезен на българската комикс общественост и във връзка с Пловдив - европейска столица на културата 2019, отправям следната покана: „Молим всеки български комикс артист (художник, писател, издател, галерист, разпространител, критик, учен, колекционер, любител и пр.), да вземе участие със свои работи на първата и последна възможност за мероприятие от такова важно значение. Считаме, че имаме възможност да предизвикаме голям интерес и едновременно събитието да стане прекрасно начало за прослава на българската култура. Надяваме се, че в предложението, което прилагаме и служи за основа на единение, всеки може да намери раздели според своя мироглед, възможности и желания. Колективни сдружения при желание за участие е добре да изпратят евентуален план за своята основна тема на единение. Ентусиазмът е очевидно отразен в структурата на програмата за комикс Салона чрез възможностите за изява на различни интереси и подходи към Деветото изкуство. Необходимо е само на електронната поща на „Диаскоп” до края на м. Януари 2018 г., да се изпрати „Предварителна заявка”, удостоверяваща  желание за участие. Единственото условие е да се  посочи за кой раздел ще са предназначените творби и те да отговарят на „Етичния кодекс на комикс изкуството”. Няма ограничение за възраст, за степен на професионализъм и брой на творби. Изпращането на творбите ще става на по-късен етап. Културното комикс мероприятие ще се реализира в Пловдив и то с голям мащаб, независимо от броя на участващите автори.

 

Предложение за комикс мероприятие: Салон за Организирано движение на комикс артисти

 

Съставител: Георги Чепилев

1.Раздел N1: Какво означава  „Салон за комикс изкуство:? Разликата при възприемане на комикс върху книга и комикс, свързан с плоскостта на стената. Първият въздейства паралелно на плоскостта на страницата, а този от стената – перпендикулярно. Необходимост от специално оформление на експонатите според тези прийоми.

„Салон” означава:

а) Парадно помещение, предназначено за събрания и приеми.

b) Помещение за Сбирка на Литературно художествен кръг.

с) Зала за експониране и продажби на комикс произведения.

d) Периодични публични изложби за представително комикс изкуство. Ежегодни или на всеки две години. Творбите се експонират в два отдела – за официално назначени комикс артисти (майстори-членове на някоя комикс академия, не художествената академия) и за така наречени „млади” комикс артисти излагащи в павилион на комикс изкуството (не принадлежащи към такава академия) и отхвърлените комикс артисти -  (противопоставящи се на официалното течение) обединени в общество и авангардните комикс художници търсещи лабораторно нов тип. Отпечатване на каталог, съдържащ кратко описание на най-значителните творби и данни за званието и академичната длъжност на участващия майстор. Съобщения и рецензии се отнасят към раздела за научната дейност и по специално - комикс критика.

1. Раздел N2: Жури.

1. Раздел N3: Комикс художникът през вековете – занаятчия, майстор, професор и др. Авторови комикси в съвременния свят и неизвестните художници на народни картинки от Френската революция. Обществената функция на комикс артистите – борци, проповедници, философи и пр. Комикси и общество – различните интереси и подходи според професията. Комикси и социалният проблем.

2. Раздел N1: Основни форми:

2. Подраздел 1А: Изложби: На всички български комикс артисти ни се иска да покажем пред света културата и духовните богатства на българските комикси. Да покажем, че българските комикси са се развивали като европейските, но с национални особености и затова могат да имат принос в общата съкровищница. За реализацията на такава идея е необходимо да се представи строго обмислена картина с избрани периоди от развитието на българските комикси и да се разясни своеобразието на българските майстори в сравнение за аналогия с чуждестранни колеги, школи и периоди. Добре би било наред с чуждестранните образци да се експонират и български образци, като се направи характеристика на отделните художници, изводи и общи положения. Необходимо е чуждестранните комикс артисти и познавачи да опознаят чрез една изложба откровение - българското комикс развитие. Защото единствената ценност от досегашните едностранчиви комикс събития са: чужденците да получат предимно представа за българския бит и загадъчната славянска душа.  Целта обаче е да се направи максимално обективен обзор за чужденци, от неизвестното в българското комикс изкуство.

2. Подраздел 1В: Срещи.

3.Раздел N1.Организатори:

3.Подраздел 1А: Желателно е мероприятието да е под патронажа на Община и Туристически съвет. При културни събития от значимо ниво трябва да се видят на откриването президента или кмета, митрополита или др. видини посетители.

3. Подраздел 1В: Организационен комитет с управителен комитет.

3. Подраздел 1С: Институт по педагогика.

3. Подраздел 1D: Център за социология на масовите комуникации.

3. Подраздел 1Е: Архив за комикси.

3. Подраздел1 F: Сътрудничество – между център за изследване на изобразителното изкуство и комиксите.

4. Раздел N1. Създаване на необходими организации с подходящи членове от различни сфери (педагози, антрополози, социолози, дизайнери и др.):

а)  Графичен център за Етнография  на експресията (описване на различните страни на експресията в културата).

b) Графични центрове за комикс уклони към:

 - идеалното;

-  реалното;

- конструктивното.

c)  Архив за комикси (музей или дом на комикса): съхранение на публикации, фототека, оригинали. С подобни дейности като на читалища, библиотеки или музеи.

5. Раздел N1. Разделение на изложбата и срещите според  необходимите инициативи и техните цели.

6. Раздел N1. Документиране еволюцията на комиксите чрез:

а)  Жанрови комикси. Разликата им с илюстративните комикси и комикс илюстрацията (напр.от детективските задачи, ребусите и др.).

b) Персонажи, декор и реквизит: пропорции, поза, движения, метереология, технически съоръжения.

7. Раздел N1:  Комиксите и масовата култура.

8. Раздел N1: Комиксите и модерните визуални изкуства. Взаимодействия:

а)  с поп арта.

b)  с киното. Взаимодействия и разлики. Комикси по филми. Филми по комикси.

с)  с фотографията.

d)  между комикса и театъра.

e)  с шоуто и цирка.

f) Комиксът и журналистиката – илюстрованите вестници и списания, т.нар. „таблоиди” (има и само текстови, или с илюстрации). Информационни комикси (документални - регистративни, доказателствени и научни комикси). Комиксите като средство за масова комуникация.

9. Раздел N1. Езика на комиксите и взаимодействието му с изкуствата:

а)  с изобразителното изкуство: От скалните рисунки до сюрреализма. Комиксите и сюрреализмът. Комиксите и кубизмът. Фрагментарността на импресионистите и тяхното отношение към категорията време.

b) с литературата. Комикси по литературни произведения. Писатели с принос към ролята на детайла, предаване на движенията и фиксиране на мигновени впечатления, фрагментарно възприятие и пр. Литературни четения на художествени произведения - предложения за сценарии.

9. Подраздел 2А: Видове сценарии за комикси. Новела, роман, поетичен, музиката в комикса и пр. Сценаристи.

9. Подраздел 2В: Речник на звуците, „Озвучаването”на персонажите чрез надписи. Пояснителните надписи определящи смисъла. Буквите като участници в композицията и т.н.

10. Раздел N1. Творческа и научна дейност в комикс изкуството. Форми, методи и принципи на учебно възпитателната работа с младите комикс артисти:

а)  Необходимост от специализирано училище.

b) Форми на художествена самодейност: Кръжоци и клубове.

с) Научно информационен център за изследване на комикс изкуството.

10. Подраздел 2А: Методи за изложение:

- Лекции.

- Разкази на почетни професионалисти.

- Беседи.

- Публикации.

d)  Научни и практични срещи:

- Конференция с доклади, лекции, дискусии.

- Кръгла маса по проблеми на комикс изкуството.

- Асоциация, обединяваща изследователските регионални центрове със стремеж да се свърже с международната фондация за комикс изкуство.

- между издатели (за детски комикси и книги с картини, за възрастни комикси)

-  между издатели и комикс автори, чрез специална експозиция (от кратко представени идеи – писателски и художествени) - за избор на творби за издаване, сключване на договори.

-  между комикс автори и оформители по проблеми в: комикс категориите;

цензурата; Етичният комикс кодекс и др.обсъждания.

11. Раздел N1. Комисии за Регламентиране на различните събития:

а)  Комисия от почетни, заслужили дейци.

b)  Организационния комитет.

с)  Комисия за насърчаване.

d)  Научен комитет.

f)  Художествен комитет.

g)  Директор, който се грижи за координацията и развитието на инициативата.

12. Раздел N1. Структура на програмите

а) Галерия, представяща жанровете.

b) Галерия от персонажи (персонажът може да бъде положителен или отрицателен. Когато е идеален, той е герой. Негативният персонаж има по-индивидуална характеристика и не е герой, нарича се антигерой. Съществуват помощници на героите и антигероите.

с) Зараждане на индивида в комикс изкуството:

-  Що е тип ( той е ясно дефиниран и не се променя). Типологизмът и алегоризмът като методи. Що е символ, алегория, емблема? Метафората в комиксите и разликата с кино метафората.

-  Що е портрет? Съществуват два вида портрети: официален и карикатурен. Думата карикатура означава преувеличение – премахване на всичко излишно с цел да се хване характерното.

-  Характер (характер означава признак, особеност, недостиг. За това не е съвършен, има недостатъци, допуска грешки, неразумен е, извършва срамни действия, често се изобразява с уродливи черти).

13. Раздел N1. Основни тенденции:

- Първите герои по света и у нас.

 - Приказката в българските комикси и Светът на Уолт Дисни в България.

- Знаци на облеклото.

- Нравствени позиции. Нови пословици. Пословици и поговорки.

- Комични комикси. Персонажи-маски (графични гротески). Хуморът на народа (битови карикатури).

- Малките философски комикс жанрове. Световната мъдрост в картини.

- Библейски, митологични и исторични комикси (виж „Метаморфозите на българския историчен комикс”).

- Герои на времето (съвременни персонажи).

- Научната фантастика и нейните герои (виж „Конспект практически теми за фантастични комикси” и ”Въведение в модерния български фантастичен комикс”).

- Невероятния свят на приключенията.

14. Раздел N1. Специализиран отдел на изложбата:

а)  Наградени творби и артисти.

b)  Заслужени юбилеи.

c) изложба „ Комиксите и поп изкуството”.

d) Учебни таблици за комикс грамотност и изграждане на художествено произведение. Ръководства, наръчници за автори на комикси.

e)  Майстори на големите герои от световните комикси. Гости от представяната държава и съвременни техни художествени произведения.

 f) Художници - предшественици на комиксите.

g)  Съвременни български комикс издания.

15. Раздел N1 Комикси и култура.

16. Раздел N1 Комиксите в образованието и съвременното училище. Комиксите в уроците.

17. Раздел N1.Историческа и психологическа обосновка на комиксите.

18. Раздел N1. Регионални и национални комикси и комикс артисти – гости.

19. Раздел N1. Какви качества култивира комикс творбата. Необходимост от сигурност в детския свят.

20. Раздел N1. Прожекции на филми направени по комикси или отразяващи комикс изкуството.

21. Раздел N1 Връчване на награда „Рембранд на комикса” - за дълбоко психологическо съдържание и награда „Георги Данчов” - за отговорно отношение.

Резюме за експозиция на тема „Комиксите в България” - насоки за изграждане и план за оформление (експонатът е предназначен за показване на изложба и е част от колекция или сбирка):

1.     Да се представят всички по-важни периоди от българското комикс развитие с най-ярките им творби. Изграждането на колекцията започва с подбран за експозиция материал и се завършва с оформлението на помещението - всяка зала трябва да свидетелства за епохата на комикс артиста и да има свой цвят на стената (ако се тапицират с  различни тъкани) или поне цвета на паспарту за образците да е с необходимото внушение – златист (предшественици и първите български комикси), сребърен (от 1900 г. до започване на специализираните комикс издания), лазурен (за класическите български комикс издание), червен (за комиксите от социализма), сиво-зелен (съвременните демократични комикси на пазарната икономика) .

2.     Да се направи ретроспективна изложба за характеристика на българските майстори и чуждестранните им прототипи (калейдоскоп от среща с именити майстори). Това трябва да са доказателства, че нашите майстори не сляпо се хващат за всички чуждестранни достижения, но подхождат много обмислено. Освен това, творчеството на художниците нагледно да се съпостави с националните традиции, за да направи изкуството понятно. Най много: 103 художника.

3.     Да се покажат Видове, Жанрове, Стилове, Школи и Техники в комикс изкуството.

4.     Изложба на публикувани комикс творби, изследвания, сценарии – вестници, списания, книги, самостоятелни листове.

5.     Изложба от подготвителната работа (от кухнята на художника) – скици на персонажи, пропорции, пози, движения, костюми, декори и др.Може и оригиналите за свободни самостоятелни листове.

6.     Национална изложба от регионални комикс артисти (сатирици, рисувачи, фантасти и пр.) – до 4 стр. на творба, показващи в съкратен вид литературната идея като цяло.

7.     Конференция по въпроси на съвременното комикс изкуство, доклади, лекции, кръгла маса.

8.     Взаимодействия на комикса с други изкуства.

9.     Награди.

Всичко до 750 образци от творби. Не е скромно да правим опит да за състезание с 10 милионите образци в изложбите от американски комикси.

Винаги експозициите ни трябва нагледно да убеждават, че българското комикс изкуство е значително и с достатъчно оформена художествена школа, изцяло на европейско ниво. Те трябва да благоразполагат за по нататъшните българо-чуждестранни връзки в областта на Деветото изкуство.

Едва когато са решени всички тези проблеми, българският комикс артист, може да си вземе въздух и хвърли на дълбоките води на международните правила.

От гореказаното се вижда, че не е по силите на един човек или на малък колектив да се справи с предизвикателствата на новото време. Нима Министърът може да работи сам, така както художник рисува картината си?

Ето защо липсва възможност за „Евр” у българските комикс артисти. Но стартът е обещаващ.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics