по заглавие   по съдържание

90 години от раждането на Мишока Мики (1928-2018): "Мики Маус разказва" от 1945 година

03.01.2018
Снимка 1

 

Знаете ли, че?

Бабите в миналото често разказвали приказки за мишки, които говорят и пеят. Можем да не вярваме, но руският учен М. Богданов уловил мишка, която пеела като славейче. Друг един път край кладенец в пустиня видял песъчлива мишка, която също пеела. Той по научен начин установил, че в миналото всички мишки пеели. Едва когато започнали да се крият зимно време по къщите, те спрели да пеят, за да не привличат внимание. Така неусетно отвикнали и сега рядко се срещат пеещи мишки.

Как се появи Мики Маус?

През 2011 година в юбилейния брой на „Мики Маус”се публикува комиксът на именития художник  от списание Pif - R. Marcello „Как се появи Мики Маус”.

Уолт Дисни разказва: „Помниш ли, че в Канзас Сити опитомих един мишок? Станахме големи приятели. Мишокът получаваше големи трохи от моите сандвичи. Завършихме „Луд по самолети” и после направихме продължение – „Галопиращият гаучо”. Но ни трябваше още нещо, за да продадем поредицата. Игрален филм със звук! Аз ще говоря вместо Мики – първият мишок, когото хората ще гледат в очите. Музиката и действието ще се допълват взаимно”.

За разлика от периода през социализма,  до 1944 г. Мики и приятели постоянно присъстват по страниците на комикс изданията и детските весници и списания. Излизат поредици книжки, а една от тях е „Мики разказва”, одобрена и препоръчана от Министерството на просветата от 1942 г. с N 7737.

 

Забелязва се, че книжките след 1944 г. са с преработен превод. Предлагаме откъс от N 11, вече от първите години на социализма.

 

Мишокът Мики и кучето Плутон (1945 г.)

Плутон се изправя пред Народния съд

 

Гледката постепенно ставаше наистина страхотна. Дървета, облаци, храсти – всичко започна да се превръща в котки. При това, подгоненият котарак бягаше по някакъв висок път, който приличаше на езика на котарак-великан, с големи огнеискрящи очи.

Плутон много късно се сети за клопката, в която беше попаднал. Тъкмо когато се опита да се върне назад, езикът се сви и тласна кучето в устата на великана. После грамадните челюсти се затвориха. Плутон разбра, че е здраво хванат в капан.

Грамадният език продължаваше да се движи и да го тласка в гърлото на чудовищния великан.

Бедният Плутон беше изпаднал в много тежко положение.

Борческата му сила беше потисната от това страхотно изпитание. Най-после кучето се намери на дъното на една тъмна и дълбока пещера. От него се изтръгна тежка въздишка, която значеше:

- Този път, честна дума, свършено е с мен.

Внезапно лъч светлина падна върху тялото му. Зелените очи на една котка се впиха сред мрака в него. Плутон забеляза, че светлината на мощен прожектор се разлива върху него, а той самият седи на нещо подобно на подножник, на който беше написано: „Народен враг”.

Изведнъж здрави железни вериги затегнаха краката, врата, дори опашката му!

Плутон не можеше да мръдне, нито пък да шавне опашката си.

- Ох, - замоли се той. – Пуснете ме да си вървя! Бъдете добри, пуснете ме да си отида вкъщи!

Ала вместо отговор, избухна ужасен смях. И клетият пленник започна да се разкайва, че бил гонил толкова котки през живота си.

- Ох, простете ми! – зарида той. – Простете ми!

На единия край на веригите, които го държаха неподвижен, бяха окачени тежки железни топки, толкова тежки, че никой великан не можеше да ги мръдне. Как искаше Плутон в тази минута да беше тук неговият господар Мики, за да му помогне и го посъветва!

Внезапно кучето дочу ново избухване на още по-пронизителен и просташки смях, последван от ужасяващо скърцане на зъби.

- Наистина, за мене настъпи Денят на страшния съд, - помисли си Плутон.

- Буф! – замоли се той. – Пуснете ме да си вървя в къщи. Давам честна дума – ще стана добър за в бъдеще. Никога не ще закачам някоя котка!

- Много късно! – отговори един глас от дълбочината. – Много късно, Плутоне. Трябваше да мислиш за това по-рано.

В това време една огромна котешка фигура, загъната в червена мантия, влезе в пещерата и застана заплашително пред свитото куче.

- Настъпи твоя последен час! – изгърмя сянката. – Внимавай!

Клетото куче започна да вие и скимти. То се мъчеше да се освободи от оковите, които впримчваха врата, краката и опашката му! Ала всичко бе напразно. Бедният Плутон нямаше как да си помогне.

Кучето с ужас се отдръпна от котката, наметната с червена мантия.

- Аз искам... Буф!... да си отида в къщи! – зарида Плутон. – Моля ви се, оставете ме да се върна при моя господар Мики.

- Ха, ха, ха! – разсмя се с хъркащ глас голямата котка, а отдалече се понесе песента на хор от убийствени и заплашителни гласове:

- Искаме Плутон! Смърт на Плутон!

И в същото време Плутон усети, че се движи заедно с оковите, подножника и железните топки. Почувства се много лек. Изведнъж се намери в една съдебна зала. Той плахо се огледа и това, което видя, го изпълни с ужас.

Внезапно една врата се отвори. Влезе съдията, който съскайки, се наклони над затворника. Настъпи оживление в залата. Съдията удари по масата с голям дървен чук.

- Моля, ред и тишина! – изгърмя той.

След него се появи прокурорът. Той щеше да обвинява клетия Плутон за греховете му. Прокурорът се показа сред кълба дим и засъска срещу Плутон. Той сне ръката, която покриваше лицето му и откри котешкия си образ.

- Народен враг номер първи! – извика той. – Днес ти се намираш в това съдилище, за да получиш наказание за всичките си грехове.

Плутон разбра, че тази реч съвсем не е весела. Наистина, той беше виновен, загдето гонеше котките, но не мислеше, че заслужава наказанието, което му се готвеше.

При това съдийският състав беше само от котки, които ръмжеха в хор.

Това беше наистина ужасяващо изпитание.

Котаракът-съдия удари с дървеното си чукче по масата и извика:

- Подсъдимият трябва да бъде наказан!

Прокурорът незабавно измъкна един телефонен указател и Плутон най-покорно сложи лапа върху него.

- Закълни се тържествено, като произнесеш думите: Ратаплан, план, план; рибичи, ку, ку! – каза прокурорът.

И още неизрекъл последната дума, книгата като по чудо се превърна в капан за плъхове, който притисна лапата на бедния Плутон.

- Бауу! – жално забаука кучето.

- Добре, - каза страшният съдия.

Безмилостният прокурор продължи:

- Да чуем сега свидетелите! След като те дадат показанията си, присъдата ще бъде връчена на съдебните заседатели за одобрение.

И без причина зашлеви силен плесник на Плутон. В това време прокурорът се обърна към съдиите.

Господа съдии, какво ще кажете вие?

Съдиите, усмихнати под мустак се обърнаха към Плутон и затананикаха:

„Ний го съдихме тържествено,
пада му се смърт, естествено!”
 

И така, всички надежди на Плутон пропаднаха. Съдиите бяха много жестоки. Като че те казваха: „Няма милост за този пес!”

Зад гърба на Плутон бе застанал един грамаден съдия с превързани очи и сабя в десницата си. В лявата си ръка той държеше везни, които бяха наклонени към едната страна.

Плутон се обърна и видя, че съдията намигва с едното си око.

Стражарите повикаха свидетелите, които се заканваха да се оплачат и разкажат ужасни неща против Плутон. Всички в  задушната съдебна  зала изказваха с мяукане омразата си към Плутон. Той насмалко да изгуби ума си от ужас, когато видя как членовете на съда е наредиха около масата и дружно запяха:

„Как е радостно, приятно
с мъст да върнем многократно”.
 

В залата избухна невъобразимо мяукане. Безброй бюлетини с надпис „виновен”, спуснати от една дупка на тавана, лудо захвърчаха. Тълпата котки не можеше да се побере в кожата си от радост.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics