Георги Чепилев. "Супермен и общественото съзнание" (в-к "Комсомолска искра", 21 март 1988 г)

Статията на Георги Чепилев е публикувана във в-к "Комсомолска искра", 21 март 1988 г.

Понеже тази година при някои чуждестранни изследователи е повдигната темата "Супермен в мита и фолклора", за да сме актуални от пловдивското комикс дружество преиздаваме българска публикация от преди 30 г. Трябва да се има предвид, че данните са изследвани в условията на желязната завеса и молим съвременните читатели за снисхождение. Имената са запазени според  преработката на тогавашната редакция на вестника.

Поводът за написването на тези редове е поместената в бр.4 от 1988 г. в "БТА - Паралели" статия със заглавие "Кристофър Рийф", в която чрез списание "Кино" (Прага) между другото се казва: "Някъде през 30-те години, в периода на кризата, на предприемчивия младеж Джери Спийгълз от Ню Йорк му хрумва идеята да предложи на уплашените американци утеха под формата на герой, който да повдигне посмачканото им самочувствие. Измисля образа на Супермена и се обръща към свой приятел, художника Джо Шустър, с молба да му помогне...".

Ще се опитам да доближа читателите до този свръхгерой. Някои от тези книжки аз пазя грижливо в глъбините на библиотечните си шкафове. Понякога ги изваждам и избърсвам от праха. Тогава пред мен минават, пуснати сякаш на свобода, героите от страниците им. Прелиствайки различни произведения на тази тема, сега бих могъл да представя отчасти главната идея на този така популярен комиксов сериал.

За първи път Супермен се появява през 1938 г. от сдружението на горепосочените американци. Супермен не е човек, а човекообразно чуждопланетно същество. Той долита съвсем мъничък от далечната планета Криптон, претърпяла страшна катастрофа. Преодолял няколко милиона километра, мъникът се приземява на тревната площ пред дома на добропорядъчни американски граждани - мистър и мисис Кент. Те осиновяват подхвърленото небесно дете. Само едно смущава съпрузите: невижданата сила на малчугана. Семейство Кент съветва Супермен да не показва своите херкулесовски сили, не било хубаво да се отличава от другите. Детето приема техния съвет, укротява се, а като голям се маскира под интелигентния и подчинителен образ на репортьора Кларк Кент. Той носи очила с дебели стъкла и безропотно служи на своя придирчив началник и на свадливата си приятелка. Но всеки път, когато редакторът изпраща Кларк Кент на някое произшествие, става чудо: репортьорът изтичва от редакцията, захвърля дрехите си, смъква очилата - в очите му блести стоманена смелост, Кларк Кент се преобразява. Сега вече проличават полезните му физически качества като рентгеноподобно зрение, особени свойства на кожата и необикновено подвижни мускули. Облечения в червено наметало и синьо трико, което плътно обгръща мощното му тяло, може да се откъсва от земята и да се носи над града. Така той винаги може да улови бягащия гангстер.

На пръв поглед в тези комикси няма противочовешки стремежи. Запознаващият се с тях даже бива очарован от героя: струва му се, че много любов се таи към човечеството в поведението му. Нали Супермен е безпощаден към всеки, който се осмели да вдигне ръка срещу спокойствието на американския бит. Но безпощаден не толкова, за да "повдигне посмачканото самочувствие на уплашените американци", а защото чуждопланетянинът вярно и честно служи на приютилата го страна. Именно това е невидимата идея, която се крие зад видимата, материална страна на произведението. Тази невидима идея в действителност е разбрана, но не може да се изкаже от читателя, т.е. разбира се само нейната същина. Нека видим какъв е пътят на този процес. Там, където е вложена идея, се проектира авторовата мисъл. В думата "проекция" се среща сричката "ек", "екот", което значи отзвук, а самото и значение е "хвърлям". Този отзвук на авторовата мисъл, тази художествена идея може съзнателно да бъде направлявана от автора, като стане средство за постигане на идеологически цели. Ето по такъв начин например се появяват комикси с нацистки характер. Авторите съзнателно използват възможността да се рисува лошият герой. Тъй като официално пропагандата на фашизма е забранена, тези автори могат да повтарят навсякъде, че този герой е лош, а същевременно го правят обаятелен. Ето защо толкова често психолози и критици обвиняват комиксите в това, че носят отговорност за разпространението на престъпността сред малолетните, вдъхновяват децата за рискови опити по вкуса на свръхгероите и оказват разлагащо се влияние.

Опитвам се да разбера защо такива комикси не могат да се превърнат в пълноценни произведения на изкуството! Художественото произведение трябва да търси и морални измерения. Рафаел е видял не само майка и дете, а майчинство и детство и го е въплътил в Сикстинската Мадона. И всички следващи поколения могат да видят това интимно одухотворяване във всяка майка. И целият свят е вече по-красив. Някога Шилер писа: "За да издигне духа над грубата чувственост, за да разкрие хармонията не нещата, Бог изпрати художниците." Наистина художническото схващане, пречистването и издигането на несъвършената действителност до художествена красота напомня тайната на религиозното вдъхновение - надеждата на духа за един идеален свят на човечно и природно преображение.

Така в съкровищницата на народното творчество времето е натрупало най-ценното от мъдростта на народите: приказки, басни, пословици... В тях пластично са изваяни образите на хората от народа - техният духовен ръст, физическа красота и душевна чистота. Герои като Супермен, Бетман и пр. носят в себе си влиянието на народната фантазия. Но защо - вместо да се доближават, понякога се отдалечават от народната фантазия? Работата е в това, как се използва завареното художествено наследство в авторовата проекция.

Всички тези неща не се вземат предвид от повечето читатели - защото у нас липсва например преводна комиксова литература с пояснителни бележки за самото произведение. По този начин хаотично се разтварят вратите на българския читател пред продукцията от комикси оригинали, много от тях със съмнително качество, чиято идея остава неразбрана. Както и идеите на много добри комикси. Би могло да се започне с превеждането и анализирането на такива произведения, които не са без жива връзка с нравствено-социалните направления на времето.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics