Георги Чепилев: "Кървавите приключения на Тъпомир"

05.01.2018
Снимка 1

 

Поредица "Класически български комикс ленти"

 

Достатъчно е да си спомним кървавата драма, която само преди няколко дена се разигра, за да се разбере защо разтворих комикс архива с надпис „Речник за поведение”. Разгледах класифицираните комикси и се спрях на два – „Кървавите приключения на Тъпомир” и „Дете и мравка”.

Разбира се, имаме много комикси на тема „Произшествия”, различни по размери, някой дори страшни по характер. Както и в живота. Но не от комиксите за обикновените произшествия като кражби, изнудвания, скарване, сбиване, взаимни оскърбления и др. избрах образците, защото те вече не ни правят впечатления. Избрах такъв, който е резултат на болезнена психика, на жестоки нрави, на нечувана престъпност. Защото в обществото ни днес се говори за онова озверяване, за онази кръвожадност, която се проявява по дребни поводи със стихийна стръв и отвращението от нея трябва да е голямо, за да се стреснем и убедим, че нравствената криза у нас е стигнала крайния си предел, по-нататък от който вече няма никаква опора, а зее само голяма пропаст. Истина е, че в днешното ни общество съществуват групови прояви на крайно ожесточение и неокачествима престъпност, както и еднолични прояви на психоза, които не могат да се изброят. Ние станахме свидетели на касапница и сме разтревожени, но има нещо, което не бива да отминем без внимание. Това е, че всекидневните ужасни произшествия са последици от жестоки нрави и белег за едно състояние, което вместо да ни приближава до културните народи, ни връща назад до дивите племена, откривани в непрестъпни места от пътешественици. Но такива нрави не могат да се търпят в сърцето на културна Европа, чиято столица днес е София. Безпокои и друго нещо - че с жестоки нрави ние никога не ще можем да спечелим симпатиите на културните европейци, а ще бъдем смятани за роби. 

Ние виждаме в Народното събрание да се създават редица закони, които имат за цел да смекчат икономически кризи, не чуваме обаче нито веднъж каквито и да са препоръки за смекчаване на културната и нравствена криза. За да се пресушат изворите на жестокосърдието и престъпността, нужно е управниците от цяла Европа заедно с представителите да заработят за облагородяване на своите граждани – европейци.

******

Когато тръгнали всички животни при мъдрия цар Соломон, за да му се поклонят и окажат внимание според силите си с някакъв подарък, отишла и мравката с късче ухаеща смола в устата. Всред тълпата тя била най-малката и съвсем не се надявала да я види царят от престола си и да е запита от какво има нужда. Но Соломон я забелязал и като станал от трона си, взел я в ръка, за да узнае желанието й.

- Аз съм цар на моя мравуняк, подчиняват ми се милиони поданици. Вярно е, че сме нищожни по големина, но трудолюбието и смелостта се считат за дълг на всеки от нашия род. Моят нищожен дар е най-доброто, което имаме.

- О, ако всички хора биха следвали вашия пример - да са така неуморими в труда си и като вас да живеят в любов и съгласие... – казал царят.

Той приел благоуханния дар, сложил го върху един жив въглен и си помислил: „Какво чудно ухание, придобито с цената на тежък труд!”

Всичко казано дотук насочи погледа да ми се спре върху краткия български комикс „Дете и мравка” и ме подсети в поредица статии да се опише „Държавата на горските мравки”, както и да се публикуват извадки от Нютон. Комиксът е отпечатан през 1937 г. и негов автор е Каменов.

По мой поглед считам, че такива комикси ще са много полезни в класната стая. Защото днешното време ражда психопати, духовни изроди. Не е ли образователната система една от важните причини за големите обществени злини? Колкото и да е голямо детското любопитство, ако се остави само на себе си, не може да даде здрава храна за душата. Детските сетивни органи са крайно несъвършени. Детето скача от предмет на предмет, от признак на признак, без да може добре да ги опознае и да улови зависимостта им. Днес детският духовен свят е потиснат от буйния прилив на впечатления отвън. А детското съзнание не може по своя воля да им се противопостави, да спре потока им. Главен дълг е да се създадат условия за насочване на детското внимание към вярно и правилно наблюдение и размишление. Комикс изкуството може да даде най-прекрасните образци за развиване на наблюдението при децата.

Следва: „Образец за наблюдение – Мравуняк” и „Държавата на горските мравки”

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics