по заглавие   по съдържание

Петя Кокудева и скритите значения на "Лулу"

17.05.2013
Снимка 1

Книга без главни букви

Илиана Делева за книгата Петя Кокудева "Лулу. Детски стихотворения за възрастни",
ИК "Жанет45", Пловдив, 2011 с илюстрации на Ромина Беневенти
графична концепция: Надя Крумова
 

„Лулу” е книга без главни букви и това не е някакъв претенциозен похват – това е концепция. Лирическата героиня на тази стихосбирка ще ви води през дебрите на Главните Мисли. Тя няма да спазва никакви правила. Освен едно – правилото на сърцето.

Ще попитате „Коя е ЛУЛУ?” и дори може би „Какво е ЛУЛУ?”. Вероятно ще кажете„А поне нейното име не е ли написано с главна буква?” И аз в този непретенциозен текст ще се опитам да дам някои от моите отговори на тези ви въпроси. Някои отговори, защото всички не могат да бъдат описани, защото не всички идват наведнъж, а текстът ще напиша и изоставя. Мои, защото може всеки от вас да открие свои, защото можете да ми се доверите или не, защото в един момент мислите ни ще съвпаднат, а в друг – няма. И ако не беше така, Лулу нямаше да е това, което вероятно е.

Да започна с името – странно, за мен труднопроизносимо, лесно за друг, изградено от две еднакви повтарящи се срички (както говорят най-малките деца) и изписано на повечето места като дума от малки, но удебелени букви и точно седем пъти като рисунка. Рисунка знакова и кореспондираща с не едно от стихотворенията. Буква „Л” е обувка с връзки и на ток – така е изписано името и в стихотворението „Лулу и обувките издайници”, в което се говори за маските, които носим, избирайки си „обувки според своите преструвки”. Заедно с това обувката „Л” напомня за вечното желание на всяко малко момиче да стане бързо голямо, обувайки обувките на мама и дори на баба, стига да са големи, вълшебно официални и загадъчни, да водят към света на възрастните, в който „плачът ни лицето създава” и „мракът е преял и негодува”.

Буквата „У” също е рисунка, носеща своите значения. Веднъж видяна като човече, застанало на главата си, тя напомня, че Лулу е онова същество, което преобръща представите за нещата („Лулу и полезните врагове”, „Лулу и подреждането”). Гледана като чатал за прашка, буквата говори за основната детска характеристика, която сякаш най-бързо забравяме – да сме палави и немирни („Лулу и пътуването”, „Лулу и колко е хубаво да си прозрачен”). Тази „у”, която е и кукичка, забиваща в съзнанието ни пирончета на често пренебрегвани, но важни въпроси („Лулу и защо е важно да тренираме”, „Лулу и обичането по свой начин”).Тя е слънчев часовник, отмерващ времето, което Лулу не познава, но за нас е постоянен спътник и спънник („Лулу и защо трябва да се мечтае бавно”).

И така какво е Лулу? Коя е тя? Детето в нас, едно от странните същества, които пазим и крием в душите си, нашето друго аз, нашата понякога потискана съвест… „Лулу е момиче/ с размер на фъстък./ светът и - граничен:/ далеч, но и тук” – дава ни първи ключ за разбиране с първата и единствена главна буква поетът Петя Кокудева. Лулу „някак в едно е дете и голяма”. Лулу е момиче с душа и запомнящо се лице – лице на оживяла кукла.

Впечатлението се създава от илюстрациите на Ромина Беневенти, избрани специално от самата Петя Кокудева.

Илюстрации, които трябва да ни дадат още един ключ за разбиране на Лулу – като част от нас самите. Лулу е роднина на Пипи Дългото чорапче и на Питър Пан. Лулу тръгва с ръце в джобовете и занесен поглед през света на хората и изгражда с въображението си, свежо и детско, свои светове. Световете на Лулу напълно съвпадат с нашите светове – у дома, между хората, на обичане, на творене, но ни помагат да погледнем на тях през нейните очи. Очите на Лулу – две черни точици, два щриха, отправени любопитно към всичко, което ни заобикаля. Без това любопитство не биха се получили тези „детски СТИХОТВОРЕНИЯ за ВЪЗРАСТНИ”, както подсказва подзаглавието. Обърнете внимание на играта с буквите, на неравноправно равно поставените в употребата си малки и главни букви.

В книгата ще открием и още един маниер на игра със знака (освен рисунката, освен равнопоставянето) – тази на графичното изместване на букви, на играещи букви в думите и на поставянето на думи в цветни полета или в промяна на шрифта. Тази игра има концептуално значение. Тя размества или подчертава думи, които за поета са важни и носещи пореден ключ за разбиране на тази съвсем не лека Поезия. Например в „Лулу и свободата” са разиграни думите „свободен” и „клетки”. Така въпросът те зачовърква и те кара да се замислиш и да му придадеш още повече значения „как свободен е човекът, щом направен е от клетки?” - пита Лулу. Ние започваме да доразвиваме въпроса: а свободен ли е, а изобщо може ли да бъде свободен, какво е свобода, как клетката, изграждаща човека се отнася към свободата му, не се ли поставяме ежедневно в клетки, поради някаква генетична обусловеност? Със сигурност не ни задоволява отговорът на Лулу „свободата май е само/ най-чудесната измама.” и вместо да продължим да четем спираме, търсим отговорите в себе си, в собствения си опит и си обещаваме да ги намерим някой ден.

Играта с езика не спира до тук. Играта продължава в специфичната стихотворна форма, сякаш изобретена от Петя Кокудева специално за Лулу. Всички стихотворения в книгата са оформени като четиристишие, което отразява детско наблюдение върху възрастния свят или задава въпрос, последвано от двустишие, което с мъдрата категоричност на детството прави философско заключение. Ето един пример: Лулу и скритите значения

„пита” хляб ли е, въпрос ли?
с „пръст” посочват и зариват.
в миг едно, а друго после
значат кит, простор, слива…
като думите и ние
сме едно, а друго крием.
 

Само в две от стихотворенията двустишието е въпрос, но такъв, че да го приемем като риторичен, като носещ отговора в себе си: „Лулу и колко е хубаво да си прозрачен” завършва с питане „ще стане ли като водата -/ прозрачна от петите до главата?” (ясно е, че Лулу вече се е видяла прозрачна във въображението си), а „Лулу и когато имаш състояние” завършва с „на духа кое ли състояние/ да предпази от валутното влияние?” (нима може едно да е по-важно от друго?!).

Такава е тази Лулу, за която Петя Кокудева ни разказва в стихове. Тя е питащият човек в нас. Тя е странното същество, което ни поддържа любопитни към света и случващото се. Тя е въображаемата ни близначка, която се надсмива зад рамото ни в огледалото. Лулу е това, което понякога забравяме да бъдем. Лулу ни напомня за застрашените видове „свян”, „чудатост, „скромност”, „вяра”, Лулу ни показва, че можем да обичаме „по свой начин”, че пътят извън реалността ни е достъпен и че можем от това, което срещаме, винаги да си направим дъга.

Лулу и Петя Кокудева разговарят с нас по детски просто и по възрастно задълбочено за таланта, за творчеството, за общуването. Те за пореден път ни учат как да учим. Връщат ни към сричането, защото „в гордостта си гладките умения/ пропускат толкова значения”. Ако „езикът губи свойте сили”, то може би лечебната билка можем да открием в мълчанието:думите изпъкват/ щом умеят и да млъкват”. Лулу ни вдъхва смелост да опитваме, да се спускаме в дълбокото, да размахваме крила, но винаги да се грижим за крехкото телце на таланта в нас – не само на таланта да творим, а и да общуваме, да живеем пълноценно. Всеки има свой талант „прашасал” и ако се грижи за него „той ще расте”. Всичко това Лулу и Петя са научили заедно от човека, заслужил необичайно посвещение на последната страница, бабата момиче с име РАДОСТ. Лулу и Петя подаряват на читателите си Радост от общуването с тях и от собствения си живот. Затова и аз като препоръчителите на книгата ще повторя „полулувай и ти”.

Рецензията на Илиана Делева е публикувана
в Американския брой на  "Литературен вестник", бр.4, год.21, 1-6.02.12 година
 

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Казвам се Петя Кокудева.

На 17 септември 1982 г. съм решила да се появя на бял свят с ръка на челото, което доста е затруднило майка ми. Оттогава насам често се плесвам по челото – я от почуда, я от изумление. Изобщо, бурно преживявам света наоколо и сякаш ми е вродено да се учудвам и удивлявам, което в някакъв смисъл ме прави наивна. Сигурно затова толкова се вълнувам от детска литература. Детските ми занимания включват писане за куклен театър, създаване на рубрика за децата и въображенията „Граматика на фантазията”, чести срещи с дребосъчета, за да четем и да измисляме заедно. Дебютната ми книга се нарича „Лулу - детски стихотворения за възрастни”.

P.S: Завършила съм, по реда на номерата: английска гимназия, журналистика и творческо писане в СУ; работя като копирайтър.


 

снимки: Петя Кокудева