Георги Чепилев: "Основни форми на българските комични комикси"

12.01.2018
Снимка 1

Една от трудностите е уточняването на комикс понятията и класифицирането на различните форми. В Диаскоп се публикуваха възможни класификации за областите на Историческите комикси и Научната фантастика (с окултни елементи и затова може да послужи за образец на деление на Духовно културната област). И при Забавните комикси са възможни  различни методи. Ако разгледаме българските издания, публикували комични комикси, предимно техните заглавия: „Таласъм”, „Смях”,”Смех и сълзи”, „Червен смях”, „Палячо”, „Бай Ганю”, „Пижо”, „Маскарад”, „Бич”, „Жило”, „Оса”, „д-р Кукуригу”, „Крокодил”, „Щука”, „Седмична забава”, ”Весела седмица”, „Барабан” и т.н., ще се забележи отношението на авторите към изобразяваните явления или социалната роля на комичното. Тези отношения или осъществяващите ги персонажи се отнасят към следните области: хумор, сатира, ирония, остроумие, гротеска, карикатура, пародия и пр. Но такова деление нарушава елементарните закони на логиката (все едно да разделяме хората на мъже, жени, блондинки, студенти и т.н.). Тъй като аспектите са многочислени и с разнообразни феномени, но най-вече понятията са нееднозначни.

Защо е трудно да се класифицират дори само комичните комикси? Препятствие е съвременното взаимодействие през вековете между различните форми, видове, категории и пр. Както казахме - комиксите се разделят на три основни области: Духовно-културни, Исторични и Забавни, това съвсем не означава, че всички комични комикси принадлежат към Забавните. Съществува не само противопоставяне, но и смесване на естетични категории: комично с трагично; прекрасно, безобразно, възвишено.

Методите за класифицирано деление на комичните комикси не са малко. Ето някои по-важни:

 

  • Типове комичност
  • Видове според изразяване характера
  • Типове в зависимост от емоционалната наситеност
  • Критерии според структурата
  • Различни форми комичност и т.н.

 

Тъй като трябва час по-скоро българските комични комикси да се подредят подобаващо за практична работа, трябва да се започне от самото начало.

В живота смехът е несериозност. Но има два полюса на комичното: шега (безгрижно веселие) и сарказъм, съответно на това - два основни художествени полюса: хумор и сатира.

Нека разгледаме колко различни прояви на смях има: Безсмислен смях; Хумористичен смях;  Обвиняващ смях;  Песимистичен; Абсурден и т.н. Забелязва се едно отношение към дадено явление.

Какво е комичност? Определението посочва: Когато човек се отклонява от нравствения идеал на красивото, доброто и истината, като с това унижава човешкото достойнство и същевременно не счита срамно за себе си такова унижение или не го подозира, напротив въобразява си, че е добър и умен. Това е една самодоволна простотия, глупост, низост, порок, извадени от художника ясно в някакъв образ. Такъв характерен образ със своето отклонение от идеала, спомага да си представим какъв трябва да бъде истинският човек. Често смехът над такава личност се съединява с тъга и съжаление за изгубеното достойнство. Такава личност сама себе си наказва и предизвикания от това смях се нарича хумор.

При положение, че такава комична личност чрез своята тъпота, низост, простотия, неразбиране на другите хора, въобще чрез свои пороци прави да страдат по-слаби зависими  от него личности, то смехът се съединява с негодувание. Това е сатиричното отношение към осмивания предмет.

И когато се сближават две противоречиви явления – когато лошото като че се признава за добро, беззаконното – за законно, грозното – за красиво и пр. имаме ирония.

В старите български комикси при изобразяването на всички тези основни комични и безобразни явления, художниците са предпазвали нравственото чувство на публиката, т.е. има ли са мярка при изобразяване на отвратителното. Това показва, че тези артисти са имали висок нравствен идеал, който е толкова по-висок, колкото по-безобразно е изобразяваното явление.

От казаното можем да направим заключение, че разликата е преди всичко от целта и отношението към явлението: Комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост. За това хумористичните български комикси са форма на търпимост и миролюбивост. Те са противоположни на бойната и безкомпромисна сатира. Сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. А иронията, макар че атакува - предимно невежеството и глупостта, тя е спокойна, студена, с умерен тон. Тя е по-интелектуална, иска да пробуди към самостоятелно мислене, апелира към критично чувство. Това е разликата със сатирата, която иска да пробуди чувството за справедливост, иронията не морализира и не бичува със страст.

Така имаме следните категории:

 

  • Хумористични комикси (съзерцателно-философски, снизходителни и добродушни)

 

  • Сатирични комикси. Искат да въздействат на ума, за да формират отношение (агресивни и гневни). Делят се на малка и голяма сатира в зависимост от злободневни проблеми или абсурдни. Освен това има два вида сатира: мрачна - песимистично гневна и оптимистично радостна. Още, съществуват две форми в зависимост от формалните признаци: 1. с гротесков характер – алегорична или фантастична; 2. в реалистичен план

 

  • Иронични комикси

 

  • Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения. Въобще видовете комичност (маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр.) са многообразни, към тях могат да се прибавят и критериите според структура (комичност от промяна, свързване, съпоставки, словесен, от характер и пр.)

 

Видовете комичност от характера принадлежи към един от главните видове области: комична ситуация; комична реч; комичен характер.

Трябва да се спомене и за основните прийоми в комичните комикси: видоизменение, деформация, преучвеличение със съответни техники карикатура, пародия, гротеска, темп отклоняващ се от реалния.

Ето защо сатирата прибягва към ирония като средство на израз, а остроумието може да е хумористично или сатирично.

Всяка нация има свои превъзходства, напр. френският вкус – комедия и арлекиниада (развлекателни комикс сценки), докато англичаните смесват страшното и смешното. Интересни са темите на комическите сцени в трагедиите на Шекспир. Английските комикс артисти вървят по пътя на познаване на социалното зло – т.е. дълбоката сатира. Хогарт със своите сатирични графични цикли влиза в историята на комикс изкуството. Той за първи път представя реалистичен социален конфликт в остра импровизирана гротескова форма. Използването на гротеската  предизвиква много асоциации. Бидструп също използва техниката на гротеската. За да можем да покажем българският принос, трябва да се подредят българските комични комикси.

Искам да обърна внимание, че не съществуват смешни цветя (по наблюдението на Бешков) както и смешна музика. Макар музиката да има способност за подсилване на комично явление. Тук е границата на комичната област.


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics