БЛЕСТЯЩИ БИСЕРИ: "105 години от рождението на Доростолски митрополит Иларион"

12.01.2018
Снимка 1

 

„Любовта към родината не се изразява само с възторжени слова, а с дейно изискване и организиране на благородните сили у човека.”

                                                                 Митрополит Иларион

 

На 30 декември ст.ст. (12 януари н.ст.) 2018 г се навършват 105 години от рождението на блаженопочиналия и приснопаметен Доростолски митрополит Иларион.

Доживял до патриаршеска възраст, митрополит Иларион оставя след себе си не само пример на монашеско житие, но и завидно литературно творчество, за което бе удостоен от държавата с орден „Св. св. Кирил и Методий”, а за миротворческата си дейност – със „Златна палма” от гр. Асизи – Италия.

За да изразим преклонение пред живота и делото на митрополит Иларион, публикуваме избрани от него цитати из световната мъдрост, които светят като блестящи бисери върху обложките на някои от книгите му.

 

Из „Уроци от живота за живота”

Цицерон (106-43 пр.Хр.):

Не е достатъчно да овладееш мъдростта, нужно е да се ползваш от нея.

Ф. Ларошфуко (1613-1680):

Мъдростта за душата е това, което е здравето за тялото.

Г.Лесинг(1725-1781):

Най-малкото благо в живота-това е богатството, а най-голямото-мъдростта.

Л.Пастьор(1822-1895):

Устремът към науката, в най-високия смисъл на това слово, е възможен и още по-необходим за нравственото, отколкото за материалното преуспяване на нацията.

Из „Мъдрости от живота”

В.Юго (1802-1885):

Усмивката – това е слънце: тя прогонва зимата от човешкото лице.

Из „Ктиторът”

Аристотел (384-322 пр.Хр.):

Да хвалиш хората в очите им е признак на ласкателство.

Виктор Юго:

Величието на народа не се измерва с неговата численост, както и величието на човека не се измерва с неговия ръст; като единствена мярка служи неговото умствено развитие и неговата нравствена висота.

Ст. Михайловски (1856-1927):

Идеята създава герои – интересът – хитреци.

Из „Картини от опълчението”

И.А. Крилов (1769-1844):

Необходимо е за благосъстоянието на родината да се прави всичко възможно добро и да се отстранява всичко, докарващо зло.

Из „Картини от Апокалипсиса”

Питагор (ок.580-500 пр.Хр.):

Сянката на лавровите дървета опиянява и приспива.  Тщеславието в пълнота причинява главозамайване.

Ж. Бюсе (1627-1704):

Човешкото високомерие се старае да не мисли, за да не забележи своето нищожество.

Г. Рейнолн – Г. Франсоа (1713-1796):

Гордостта ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics