Милка Стоянова: "Крайбрежна поема"

17.01.2018
Снимка 1

***

С упорито вървене
стигаме, тръгнали отдавна
по избраните пътеки.
 
Една жена на брега,
един мъж на кораба –
 
махат за сбогом.
 
И как те,
в моето сърце,
със голите си рани заживяха –
 
от началото
до края
да ги изстрадам.
 
 
***
 
Тя върви,
вглъбена в себе си. Бавно
пристъпва по чезнещия път.
На крачка от града,
спира сред полето.
 
Змията я дебне,
но я прегръща вятърът –
издига я над гребена на житните вълни
и вижда тя сега
чак до еделвайса в планината.
 
 
***
 
И тревите, и уханните цветя
не са за пипане понякога.
Накацалите по дървото птици
не са за слушане
понякога.
 
Защото помним
дълги години после – зокума
на една песен, гарвана
над чашата любов,
тъмния смисъл в стихотворението на приятел,
посветено на нас,
 
дълбокото пропадане,
докато катерим
стръмния ден.
 
 
***
 
Преди да падне вечерта,
колко тъга
донася мъглата,
сивата мъгла
зад прозореца.
 
И колко
помрачняват
зимните дървета,
взрени
в зъзнещите по-натам
сред парка.
 
Преди да падне вечерта,
преди да ги погълне.

 
***
 
Самотата – така осезаема.
 
По големия булевард –
светлините неонови.
 
Вървим
едни срещу други –
крехки вселени.
 
Наблюдавам я. Погледът –
потъмнял от тъга, походката –
натежала от безсилие.
 
Ако можех
да я назова по име,
да я прегърна, да я заговоря…
 
Дали
щях да я утеша?
 
Ако можех да я утеша
 
и да тръгна, да продължа
през живота със нея,
да й бъда сестра…
 
Вървим
едни срещу други –
крехки вселени.
 
Самотата – така осезаема.
 
 
***
 
Ето я сред полето отново.
 
Цял ден я учат да лети
птиците на зората.
Когато им стане близначка
с крилете си ще я прогонят,
 
както прогониха него
в безкрая.
 
 
***
 
Помня,
капитанът беше с тежък поглед.
Говореше за преградите на времето:
„Вятърът…” – казваше със този поглед
на моя поглед,
който
държеше мъглата от сгъстения ден
и я разкъсваше.

 

Части от последната книгата на Милка Стоянова "Крайбрежна поема", 2017

За нея Милка Стоянова е наградена с плакет "Христо Фотев" - годишната литературна награда на община Бургас.

 

Илюстрация в Диаскоп: ©Георги Чепилев

 

Милка стоянова в "Диаскоп":

 


 

© Стилиана Георгиева - Stella