ПЛОВДИВСКИ КОМИКС ОТ 1945 ГОДИНА УЧИ КАК СЕ ЯЗДИ ПЕГАС

През 1945 година на бял свят се появява пловдивско издание с комикси в стихотворна реч.

Първият ми поглед го отхвърли пренебрежително от купчината за изследване въпреки много добрите художествени стойности. По отношение на колекциите поне 4 пъти отсявам събраните материали. Но само след секунда вече държах книжката в ръце и я вписах при подбраните. Защото в нея става дума за птичи поглед и е пловдивско издание.

Известна е голямата атракция на французина Йожен Годар на Първото Пловдивско изложение, когато за първи път в България излита балон. Разглеждайки комикса с художествен поглед направих асоциация с творчеството на Пикасо. Френският художник от испански произход чрез трансформиране на най-банално съдържание създава значим образ, художествено осмислен. И в българския комикс малкото гъсарче Слави прави от детска количка и стълби самолет, а моторът замества с ятото гъски.

Но знанието не е привилегия на начинаещите и нямащите. Колкото по-добре си с имането, толкова повече знания може да имаш и да ги ползваш, такава е поуката от пловдивския комикс „Малкото гъсарче Слави водосамолет направи”. Без памет изкуството на музите е невъзможно.

Преди изобретяването на азбуката и писаното слово историите се наизустявали, за да се запомнят. Древно- гръцката митология разказва, че когато човек умре и отиде в подземния свят, има за избор да пие или от водата на Лета - забравата, или от Мнема - паметта.

Дарът да се разсъждава и прогнозира е самата основа на цивилизацията.

Древните гърци имали за олицетворение на паметта Мнема – отговорна за спомените и времето, покровителка на думите, езика и средствата за диалог между хората. Тя е първият философ и майка на музите. При Омир се среща само една муза. Първи Хезиод изобразява девет музи, макар да се срещат при някои автори повече на брой. Думата „муз” означава не само музите и музикалното изкуство, но обхваща всяко образование на духа. Ето защо музите са покровителки и вдъхновителки не само на изкуството, но и на науката.

Древните философи свързвали мъдростта и музиката. Тогава музикантите били и поети. От техните герои най-мъдрите свирили на лира. Най-ярък пример затова е Орфей. Истинската алегория на неговата история е чистотата на духа, т.е. ентусиазмът. Без това качество истината не може да победи. Нищо не привлича и не преумножава така както ентусизмът. Той прави да се клатят камъните и укротяват дивите зверове.

Според някои специалисти Орфей имал за учител Музей, който е син на Евмолп. Почитането на музите първоначално било в Тракия, в планината Хеликон. Според древногръцки хроники най-старото име на град Пловдив е било Евмолпиев град, свързан с митологическия певец. Евмолпиас означава сладкопоен. Евмолп е син на Посейдон и Хиона (гр. сняг), дъщеря на Борей. Този воин, гадател и певец се заселил в Тракия и основал Евмолп. Въвел жреческата поезия и я разпространил. Неговият род станал жречески.

Крилатият кон на музите Пегас, от чиито удар с подковата бликнал Парнаския извор,  много трудно се язди - хвърля на земята всички недостойни и горди творци. Всеки, който дръзне да седне на гърба му, където са крилата. Известна е легендата за превръщането на девет девойки в грачещи свраки, защото мислели, че с надвикването си приличат на музите.

Целунатите от муза творци са избраници може би заради ентусиазма им.

Ето защо имало и почетна титла „музей”. Тя била въведена в големия център за образование – библиотеката на многолюдния град Александрия, основан от Александър Велики. Най-грижливите библиотекари за опазване,  превеждане в ред и допълване  на сбирката от ръкописи и критическите им поправки заслужено я получавали.

Пловдив – градът, основан от бащата на Музей,  е  преславен град на изкуствата, от най-древни векове любим на музите и заслужава титлата град „Музей”. Но с уговорка, че гражданите продължават да съхраняват ентусиазма - горящата любов  на Орфей!

Автор: Георги Чепилев