по заглавие   по съдържание

"Звезда на свободата" - Идея за драматическа комикс композиция

28.02.2018
Снимка 1

 

Част I

Л. Катихова

През зимата на 1867/77 г. министърът на финансите още се надяваше на чудо. Той на два пъти, през декември и февруари, внесе записки, в които отново повтаряше своите доводи против влизането във война. Рейтерн насочваше  вниманието на императора за възможните политически катаклизми в страната. „Аз съм дълбоко убеден - пише той - че войната ще прекъсне правилното развитие на гражданските и икономически начинания, образуващи славата на царуването на Негово Величество; тя ще причини на Русия непоправимо разоряване и ще е доведе до положение на финансово и икономическо дестабилизиране, даващо почва за революционна и социалистическа пропаганда...” Но  император Александър II не вземаше под внимание тези предупреждения. Политическите съображения преобладаваха над икономическите. Освободителната война имаше катастрофални последствия за руските финанси. Взрив от инфлация потресе цялата парична система, последвано от покушение и  трагичната смърт на императора.

Генерал Гурко

Българският народ в това време се намираше в критическо положение. Ние като че се намирахме в една неизвестност, всеки с нетърпение очакваше да види следствието от тези дипломатически преговори. Всеки български патриот с ревност четеше и слушаше новините, които тогава изобилстваха по вестниците. Вестниците предричаха някакво облекчение, но кога и как ще дойде, никой не можеше да каже положително. Единствената яснота беше надеждата, че нашето избавление се очакваше от източните ни руски братя. Българинът вече не можеше свободно да диша нито в дома си, нито на полето, нито по села и градове. Панически страх се бе разпрострял и в най-отдалечената бедна българска колиба.

Негово Императорско Величество Александър II

При всички опити, които направи моето правителство, за да се избегне войната и да се реши по мирен способ въпроса за автономно административно управление на славяните на Балканския полуостров, намеренията ми се осуетиха, и днес прибягвам за решаването на проблема му със силата на оръжието, като съм уверен, че това е желанието на моя народ.

Митрополит Иларион

Овладяването на Шипченския проход бе от голямо значение и за едната, и за другата воюващи страни. Турците искаха през този проход да пратят подкрепления за позициите в Плевен и Русчук. Затова те под командата на Веслей паша заеха южните места на шипченския балкан и долината на с. Шейново. Укрепиха се в землянки с телеграфна мрежа.

В първите дни на октомври опълченците бяха на лагер при Зелено дърво, в Габровския балкан. Превъоръжиха ги с пушки система „кринка”, с каквото бяха въоръжени руските отряди. Бодри, припрени, бояха се да не ги оставят там да презимуват при все че се чувстваха добре в землянките. Зорко следяха развитието на военните действия. Тежко понесоха известието, че Сюлейман, при всичкия героизъм, проявен от руските войни се промъкнал през Сливенския проход и опожарил гр. Елена. Но в замяна на това с юнашко "ура" посрещнаха падането на Плевен и с нетърпение чакаха да бъдат призовани на бойна линия. Заповедта не закъсня да се отправят към Шипченския проход. Командването беше поверено на генерал Радецки.

Декември 23 ден 1877 г. тръбата засвири. Студ, мраз, но сладък е блянът за свободата, топли сърцата. Обозите се стегнаха. Раздаде се суха храна: хляб, сухари и за предпазване от студа, ръкавици, навуща, антерии и по 40 патрона. Намазаха си лицата с пача мас, че студът пронизваше до кости – 20 градуса под нулата. А какво ще е на връх Балкана, не мислеха. Нищо не ги плашеше. Напътственото слово на генерал Скобелев ги ободри:

„Помнете, юнаци, че вам е поверена честта на отечеството. От нас се очаква победа. Нашето дело е свято. За нас се моли цар Освободителят, а с него и цяла Русия... Българи опълченци, знаете добре причината, поради която нашият цар е повелил на войските си да дойдат в България. От първите дни на сформирането бойните отряди се показахте достойни за участието си в това военно дело. Вие спечелихте доверието и любовта на вашите бойни другари, руски войници. Нека бъде така и в предстоящите боеве.

Сражавахте се геройски за освобождението на вашето отечество, за неприкосновеността на вашите родни огнища, за доброто, живота на вашите майки, сестри и жени – с една дума за всичко, което тук на земята може да бъде драгоценно и свято, затова сам Бог ви повелява да бъдете герои, С нами Бог!

„Ура” отекна по снежните върхове на планината. Грабнаха пушките.... На следния ден беше Коледа, но дългът зовеше да се върви. Със снежни преспи ще се борят. Пътят беше стеснен, извиваше по стръмни урви. Снегът се сипеше, не спираше, но и те не спираха; ако спрат, ще ги засипе. Биеше в очите. Падаха, ставаха – виелица страшна. Грамадните заснежени букаци, свели натежали клони до земята, заличаваха стръмната пътека. Добичетата с оръжията едвам се движеха, войниците слагаха длани на дулата на оръдията и тикаха. Преспите бяха грамадни, а имаше и лавини. Авангардите ги разриваха, но пътя се засипваше отново и едва-едва се движеха.

Настигна ги генерал Скобелев:

-  Мъчно ли се върви по снега, юнаци?

-  Мъчно, Ваше Превъзходителство, но за свободата на България силите ни свише се подкрепят. – отговаряха му те.

-  Тъй е, без трудности няма успех – насърчаваше ги той.

-  След победата ще почиваме! – обаждаха се някои, убедени в победата над противника

-  Юнаци, юнаци, - възхитен от бодростта им, генералът им откриваше мислите си: „Този народ заслужава свободата си!”...

Те бяха бледи, изтощени, измъчени. Някой разрина жеравата. Искрите им грабнаха погледа. Дигнаха очи нагоре. Чудо! Една звезда грейнала блести ли, блести. Скочиха. Гледаха звезда с необикновени лъчи. Звезда на свободата, си помислиха и мощно „ура” екна из заснежените усои. На възторжения вик в отклик се разнесе грохотът на топовен гърмеж. Неприятелят, открил къде са спрели бойците, откри огън. Нищо, един товарен кон бе повален. Тръбата засвири. Даде се команда... Боят закипя. Биеха снаряди. Биеха и сърцата на смелчаците. Втурваха се в боя: гърмежи, облаци от дим. Куршумите свистяха. Копринените руски знамена плющяха. Там се виждаше и високо развято Самарското знаме. Българи и руси братски рамо до рамо се биеха с врага...

(из „Картини от Опълчението”, 2001 г.)

 

Негово Величество Цар Борис III

Аз се прекланям пред светлото дело на нашето освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на следващите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

(из речта при откриване паметника на Шипка)

 

Част 2

Датата 3 март трябва да бъде дълбоко гравирана в душите на българския народ. Сам великият император Освободител бе дошъл в България да насърчи своите полкове за сполука на освободителното дело. В село Горна Студена, в селската църква, коленичил пред иконата, горещо се моли и... плаче – господарят на 180 милионен народ!

Защо е плакал тоя велик и благороден цар? Защото твърде много и скъпи жертви се даваха за това дело; защото робските окови мъчно се чупеха. Но робските окови бидоха строшени.

 

Да се ценят заслугите на отделната личност към родината е велико, благородно дело. Да се цени с благодарност и признателност общо проявеното дело в името на свободата и благоденствието на един народ е достойно за похвала и говори за културата на цялата нация.

Няма съмнение, че нашият народ с голяма признателност и благодарност цени заслугите на Негово Величество, всерусийския император Александър II Николаевич, “царя Освободител”, на руското войнство, на целия велик руски народ за Освобождението от петвековното турско робство.

Целият български народ цени заслугите с признателност и благодарност и на нашите опълченци, които с жертвена готовност са участвали в полесраженията, мнозина от които са пролели и кръвта си за родината и своите братя българи.

Благодарност народът ни дължи и към румънските, финландските воини – доброволци, взели участие в освободителното дело...

(из „Картини от Опълчението”, 2001 г., Доростолски Митрополит Иларион)

 

01 март 1881 година 

Мъченическата смърт на Царя Освободител

... Когато обаче навлезли в Инженерната улица, насреща се появила една жена и спряла конете на царската каляска. Това била Гитана. Тя, за по-сигурно, застанала отпред тях. Конете стъпили върху жената и след това спрели. В същия миг един бедно облечен човек застанал срещу каляската на императора. Той държал в ръцете си хляб. Това бил Н. Бояновски. Императорът учудено го изгледал и го попитал, какво желае.

- Ваше Величество, това е всичкият хляб, що имам в къщата си. Аз и децата ми гладуваме.

Императорът малко се понавел и съжалително погледнал просяка. Главата му била така близо до подадения хляб и Бояновски хвърлил хляба под каляската.

- Какво е това, извикал император Александър II.

- Твоята смърт, отговорил Бояновски и се вторачил. После се чул силен гърмеж. Цялата каляска се повдигнала на горе; но Александър бил контузен само в краката. Полковник Дворевски набързо обърна коня си и улови отзад Бояновски...

- Моли се, Александре, минутите ти са преброени, ти няма да се отървеш... Да, Ваше Величество, по-скоро бягайте...

- Да се върнем назад, каза царят.

Но в момента, когато каляската бе вече обърната, Хуго Пол се доближи до нея, държащ книга в ръце. После той вдигна книгата и я хвърли точно пред краката на императора. Силен гърмеж се разнесе. Голям облак от дим се вдигна, така, че никой не можа да види що става; а после се откри страшна картина, която покърти всичката публика. Александър II беше коленичил, държейки се за колелата на каляската. Дясната ръка и краката му бяха откъснати, цялата му глава бе обляна в кръв, а едното му око висеше на страна.

- Императорът е убит!...

Ето така нихилистите погубиха великия Руски император, който в продължение на своето царуване само добрини е правил. На повече от 60 милиона крепостници в Русия даде свобода, България освободи и когато тръгнал за разходката на писалищната маса е оставил подписан манифест, с който давал на руския народ конституционно-парламентарно управление, но злодейците не искат доброто и реда...

 

Избрани откъси от Диаскоп

 

На илюстрациите:

Император Александър II Николаевич

Шипка. Генералите Гурко, Раух, Скобелев и Винтгенщайн пред труповете на руски войници, обезобразени от врага.

Преминаването на руската артилерия по планинските върхове на Шипка

Покушението на царя Освободител - император Александър II

 

Първа публикация тук

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!