по заглавие   по съдържание

Проект ""EXCELSIOR": От творческата кухня на поп артиста - II

12.03.2018
Снимка 1

Екселсиор (продължение)

Март

За едни нации е присъщо сбито символично изразяване, при други своеобразен камертон се явява стремежът към характерност и експресивност на образа, включващ определени предмети за акценти, а трети – стремеж към хармония.

Ето защо е необходимо да се определи как се интерпретира темата – да се потърсят стилистическите определения и индивидуалните художествени търсения, след което релефно да се обозначат националните различия. Така ще се разберат особеностите при развитието на жанровете. Къде се концентрира индивидуално творческата инициатива при Леонардо да Винчи и при Анди Уорхол?

В изкуството доминират два аспекта на тема „Тайната вечеря”. Те се основават на два момента от евангелския разказ – предсказанието за предателството и установяване на тайнството Евхаристия. Прието е тези типове изображения да се наричат съответно исторически и литургически (символически). Но съществуват и смесени, съчетаващи елементи от двата чисти типа.

Символическите изображения на Евхаристията започват от катакомбиния период на древното християнско изкуство.  Древнохристиянските изображения били продължени от художниците на ранното средновековие – Христос е от ляво, масата е дъгообразна с хляб и риба. Шедьовърът на Леонардо да Винчи изобразява човешка драма, произлизаща от предсказанието на Христа, че ще бъде предаден от един от присъстващите. В изображенията на предсказанието за предателството, или така нар. „историческа” Тайна вечеря, главен елемент се явява реакцията на учениците от думите на Христа и ролята, която има Иуда. Открива се покривалото на лицемерието, откриват се тайните причини и лъжливите души разкриват своята нищожност – „ ...един от вас ще Ме предаде”. С това се разкриват картите на Иуда, който се спотайвал, преструвайки се на благонамерен. Но щом взел залъка, настроението му се променило. Лицето му приело мрачен израз с блясък на очите му. Маската на доброжелателството била снета - интересно е да се проучи серията на Анди Уорхол „Камуфлажи”. Сребролюбците колкото повече богатства придобиват, толкова повече се измъчват, защото тяхната страст няма никаква граница. Тук е подходящо да се напомни легендата за Леонардо да Винчи по време на работа върху „Тайната вечеря”. Както и сравнението, че сегашният живот е обширно море и различните човешки възрасти крият различни опасности.

В историческата интерпретация на темата Иисус Христос е в центъра на продълговата трапеза с чаша вино, размесена с вода и хляб; отстрани в ляво и дясно са учениците, обърнати един към друг. Техните изрази на ликовете и жестовете изразяват мистичен страх, изумление и т.н. Смущението при горчивото известие, което произлиза от собствената им невинност и чистота на отношенията, на часа се изразило в желанието учениците да се освободят от подозрението с пряк и откровен въпрос и заедно с това да узнаят кой е предателят. Само Иуда попитал едва, когато бил посочен. Иуда държи кесия не само алюзия за 30-те сребърника, но той бил касиер. Неговият разум и неговата любов към реда и домакинството вече бяха признати пред всички. На него му беше възложено да раздава милостиня, той държал касата и се разпореждал с всичките временни блага. Мережковски пише: "стискайки трескаво кесията със сребърниците, неочаквано, с едно движение на ръката, той е прекатурил солницата – и солницата се е разсипала."В цялата композиция на Леонардо жестовете на ръцете и положението на стъпалата са от ключово значение. Това ме подсеща да покажем пред чужденците - специалисти и любители на деветото изкуство, българската класическа комикс лента „Коя ръка какво най-много обича”.  С изключение на св.ап. Петър, който понякога държи нож, останалите св. Апостоли са без собствените атрибути. На историческата Тайна вечеря не само се предсказва предателството, но и се посочва конкретно. Към темата за „Тайната вечеря” се насочват и именитите художници от 20 век – Салвадор Дали и Емил Нолде. Въобще - да се проследи как се третират в изкуството следните философски, богословски и пр. проблеми: отношението на човека към смъртта; жертвена любов; предателство; сребролюбие; съвест и др.

За определени периоди е характерно прякото обръщане към образци-прототипи. Те могат да присъстват в творбите като цитати или аналог. Този факт се обяснява с увлечението на автори към аналитичното осмисляне на действителността и със стремежа да се изрази духовния смисъл на времето чрез пластично завършена образна писменост. Но едновременно с привързаността към образците в метаезика на комикса и поп арта се забелязва явна дистанция, аналитичност, ирония. Ето защо съпоставянето на различни отношения към традициите от определени периоди трябва да се осмисли. Необходимостта от опора в историята (характерно за поп арт движението) не трябва да се смесва със стилизацията. Как при еклектиката се усложняват образите и се насищат с асоциации? От 2015 г. вече сме навлезли от спиралата на художественото развитие в степента на най-новото време. Плодотворност е възможна чрез обмяна на мнения, особено по методологически въпроси. Ролята на традицията при изучаване на теоретическите възгледи. Във връзка с проблема за времето и пространството, добре би било да се изследват в широко единство – развитието на всички видове и родове комикси и дори  жанровете от различните художествени сфери. Да се докаже наличието на единство в тенденциите от трите периода в развитието на българските комикси (класика, социалистически и съвременни, разбира се и тези от детският ни период). За целта трябва да се сравняват художествени творби от различни майстори.

През различните времеви етапи се забелязват различни увлечения и предпочитания към културната наследственост. Така например през детският период на българските комикси, преобладават наивни творби и портрети на национални герои по исторически теми. Да се посочат чертите на неоправдано самоограничение както в областта на стила, така и в светогледа. Да се отбележат авторите и техните творби, които са имали стремеж да преодолеят провинциалната затвореност и които се опират на достижения от новите световни направления в изкуството и водят полемика с тях.Защо тези автори търсят универсален език, способен да стане мост в международното художественото творчество? Тук могат да се констатират два периода: краят на 19 в. и 20-30-те г.

Другият етап от българското комикс развитие е периодът между двете световни войни. Стремежът на българските комикс артисти (от този период)  да се свързват със световните тенденции с цел съревнование. През това време се полагат основите на българската образна писменост. Да се покажат широките творчески овладявания на мотиви, образи, прийоми в междувоенния период. Появата на символични мотиви, имащи битов акцент и стремеж към конструктивно обобщена форма с творческа идея. При социалистическите български комикси да се покаже праволинейното свързване на националната традиция с държавата. Това допринася за силни моменти на стилистическа затвореност и извънвремева отвлеченост. Да се разгледат понятията „национално” и „народно” с фокус върху развитието на националната традиция.

(тук записките прекъсват)

Първа част тук

 

Автор: © Георги Чепилев

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника!