по заглавие   по съдържание

ОГНЕНИТЕ СЛЕДИ НА БЪЛГАРСКАТА КНИГА

21.05.2013
Снимка 1

Денят на българската книга е ден на българската култура. Най-милото и най-ценно за един народ е неговият език. Той свързва всички части в едно съзнателно цяло. Съхранява всички културни блага, които сме придобили през вековете. Историята на българския език показва, че той има културни връзки с почти всички славянски езици, тъй като служи за книжовна основа на славянските народи. Славяните възприемаха един след друг  българската книга и си служиха с български език, докато техният израстне до писменост.

Но суетно е днес да се гордеем с миналото, защото то не е наше дело.

По-добре е да се запитаме, какво сме направили ние, за да оправдаем наследството, което сме получили. Или поне да познаваме добре делата на предците ни.

Български език в Европа почти никой не изучава и литературата ни остава затворена за света поради ред причини. В нашия съвременен обществен живот е рядкост да се срещне такава силна, волева и творческа личност като отец Паисий. „От днес нататък история има и става народ” – каза скромният монах и запали много жадни за подвиг души, които оставиха огнени следи в тъмния низ от векове. Не че до Паисий сме нямали история. Имали сме. И тъкмо нея описва хилендарският монах. Неговите подбуди са били не да даде история, а да създаде история и епоха. И той я създаде.


Ако искаме да поддържаме жива връзка с нашите предци, които първи проправяха път към широкия друм на световното поприще и които затвърдиха вярата във високото ни предназначение, трябва да познаваме българската книга.


През 1929 година за първи път е уредена в Народната библиотека в София изложба на българската книга. Тя представлявала дълга екскурзия от най-старите до последните издания отпреди Освобождението. Огромен калейдоскоп, в който магически израствали  от забравата на миналото заглавия и имена на автори. Наред обаче с тихите труженици, образи и картини на славни герои и епохи, се редували картини на срамно малодушие и робство. Изморителна екскурзия, защото възторгът се сменял с огорчение.


И днес ние трябва да направим символични илюминации през нощта на празника на книгата. Да се озарят входовете на културните институти, театри, музеи, библиотеки и пр. Така че великите сенки да тръгнат по улиците през нощта и да разговарят за това, което ни чака, а ние чуем тяхното предсказание - техния завет.


Днес ние сме още като едногодишни деца; незнаем какво ще ни трябва за новия световен ред, нито как трябва да постъпим, за да го придобием. Да не се греши и да се постъпва правилно е похвално, но стъпките на едно дете, което едва прохожда, не бива да се подвеждат под правила. Молиер е осмял онзи герой, който предпочита да умре, следвайки правилата на лекарския факултет, отколкото да оздравее с непознат за тях лек. Строгите лечители като Молиеровите трудно ще излекуват българския живот. Тъкмо затова той неприятно куца последните десетилетия. Една отрицателна черта на най-новите ни обществени ръководители е липсата на дълбоки идеи, чрез които да се осмисли работата и творчеството на българите и така да се  свържат с живота.


Факт е, че в началото след основаване на българската държава са воювали два елемента - битка за надмощие, проявена воля за живот и творчество. Езиковото надмощие на славянската маса ни сочи, че прабългарите е трябвало да отстъпят или да се претопят. Днес само 15-тина думи са останали да напомнят за прабългарския език. Но пропорцията е спазена и спойката станала по законите на една висша справедливост. Всеки от двата елемента е дал своето, за да се изгради културата на един нов народ. Едва великият хан Богарис се замислил сериозно по тоя въпрос. Всички околни народи вече били с висока християнска култура и цивилизация. Съществуването на една варварска държава между тях могло да бъде временно. И от Изток, и от Запад се кроели планове за нейното културно, а след това и политическо завладяване. И св. цар Борис  стигнал до заключение, че за осигуряване самобитността на държава и народ е необходимо да се създаде собствена писменост, духовна култура и единност народна.

Главната роля в това съдбоносно дело се изпълни от високопросветените братя св.св. Кирил и Методий. Техният завет е, че материалната сила на един народ може да бъде съкрушена за определен период, но езикът остава верен страж. До където се говори даден език, до там се простират земите на този народ.


Историята на българския език е тясно свързана с политическите съдби на България. Пример за чудесата с този общославянски език са много из нашата история но най-важният е, че макар и да бе затрит изворът му, той продължи да е на почит до възкресяването на народа.


Нека в денят на българската книга да проследим нейния извиващ се път през вековете, за да осмислим и своето настояще, което ни изправя пред не по-малки задачи от тези в миналото.


Ето защо в областта на българското комикс изкуство са важни следните дейности:


В преводните и в оригиналните български комикси нашите автори да се ръководят от вкуса, възпитан от българската традиция и от духа на времето, т.е. от задачите които поставя съвремието.


Българските художници на комикси (поради международния език на това изкуство) да привличат и запознават чужденците с родната художествена литература - както с класическите, така и с най-новите ни автори.


Автор: Георги Чепилев