Откъде идваме? Кои сме ние? Накъде отиваме?

Човечеството излъчва гениални личности, откриватели на велики тайни и важни загадки, но между тези гении не се намира нито един, който да разгадае тайната на смъртта. Векове стои човечеството нямо пред проблема за смъртта – тя е най-страшното от всичко страшно в живота и мисълта за нейното разрешаване би могло да доведе до отчаяние.

Древният Египет е първият създател на човешката култура. Ние и сега се удивляваме на гигантските пирамиди, колосалните сфинксове, огромните храмове и обелиски, пръснати по необхватните мъртви пустини на този земен кът, но всички тeзи паметници са плод на мисълта за смъртта, а не за живота. Мисълта за тайнствения момент, в който свършва видимият живот. Неизвестното бъдеще на видимия живот постоянно занимавала египтянина и неговото творчество се развивало под натиска на мисълта за смъртта.

Древният грък бил по-жизнерадостен, той бил всецяло привързан към земята, всичките му мисли били насочени към нея, а сърцето му принадлежало на Деметра – богиня на плодородието, на цветята и житните класове, богиня, която праща на земята благодатната пролет. Но и пролетта не е вечна - младостта на човека бързо вехне. Човек не може да избегне сблъсъка с болестите, старостта и смъртта. И затова се помрачава сладостната жизнерадост на древния грък. В неговите песни зазвучават тонове на тъга и недоумение пред въпросите за смъртта. Като не може да се примири с мисълта, че гробът е край на всичко, богатото въображение на елинина изпълва задгробната неизвестност със скитащи се бледи и скръбни сенки, лишени даже от разум, във владенията на Хадес.

Дори и у евреите, които в древност се намирали в изключително положение сред народите като ощастливени с Божествено откровение, не се забелязва радостна готовност да се освободят от тленното тяло и да преминат към Бога.

Римският гражданин, чийто живот е бил непрекъснат празник, макар и окръжен от десетки роби, от красота във всякакви прояви, макар и да се опивал със скъпи вина и да се наслаждавал от звуците на арфата и пеенето на вакханските песни, не могъл да се освободи от тежката мисъл за задгробната неизвестност и безсмислено посягал на своя живот.

Но измъченото човечество не остава неутешено: преди близо 2000 години се разнася в света радостната вест „Христос воскресе”! С тази вест се разреши мъчителната загадка, паднаха съмненията, изчезна страшният призрак на смъртта. Благодарение на вярата във възкресението, християнинът предвкусва още оттук задгробното блаженство. Благодарение на нея той вижда как от небето му се усмихват скъпи близки хора, които са напуснали този свят; той чувства своето тясно единение с тях; вижда как всичко е оживяло и цъфти, как над тъмнината в живота е изгряло слънце, вижда вечната пролет.

Кратък исторически обзор:  "Диаскоп"

Колаж: © Георги Чепилев

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.