по заглавие   по съдържание

Здравко Йончев: Животът в моите картини

29.05.2013
Снимка 1
Разговор на Ина Мирчева с художника Здравко Йончев
по повод неговата изложба в галерия "Жорж Папазов"
 
 
Здравко Йончев споделя, че всяка една от неговите картини има различно послание, което носи и обществена значимост. Картини в реалистичен стил с препратки към сюрреализма, чиято сила на внушението идва от загадъчната театралност на обстановка, костюми и жестове. Лицата често са скрити зад маски, шапки или воали. Героите приличат на статисти, надничащи иззад кулиси. Или са част от декор - като нова интерпретация на сентенцията, че животът е сцена, а всички ние - артисти. Монохромният колорит, изчистен от детайли и декорации, монолитните фигури, изрисувани с едра мазка, звучат като фрагменти от стенопис. Силуети, уловени в миг на движение, вградени сякаш във времето.
 
Въпреки своята причудливост, картините на Здравко Йончев внушават мекота. Нещо, което не може да се каже за острия език на художника, критично-саркастичен и неспокоен.
Картините са в познатия за художника реалистичен стил с препратки към сюрреализма, чиято сила на внушението идва от загадъчната театралност на обстановка, дрехи и жестове. Лицата са скрити зад маски, шапки или воали. Героите често са статисти, които надничат зад кулиси. Или са част от декор - като нова интерпретация на сентенцията, че животът е сцена, а всички ние - артисти. Монохромният колорит, изчистен от детайли и декорации, монолитните фигури, изрисувани с едра мазка звучат като фрагменти от стенопис. Фигурите, уловени в миг на движение, са сякаш вградени във времето. - See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=245#sthash.5iJavXPS.dpuf
Картините са в познатия за художника реалистичен стил с препратки към сюрреализма, чиято сила на внушението идва от загадъчната театралност на обстановка, дрехи и жестове. Лицата са скрити зад маски, шапки или воали. Героите често са статисти, които надничат зад кулиси. Или са част от декор - като нова интерпретация на сентенцията, че животът е сцена, а всички ние - артисти. Монохромният колорит, изчистен от детайли и декорации, монолитните фигури, изрисувани с едра мазка звучат като фрагменти от стенопис. Фигурите, уловени в миг на движение, са сякаш вградени във времето. - See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=245#sthash.5iJavXPS.dpuf

 

Говори се, че си пето поколение художник, синовете ти – Илия и Димитър също са художници.

Баща ми - Димитър Йончев, е един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници. От него сме наследили този ген. В клана Йончеви има 13 професионални художници.

Твоето творчество принадлежи ли на някои от „измите”?

Смятам, че спада към реализма, съчетан с философията на сюрреализма, който поставя нещата в една по-философска, по-дълбока среда.  Опитвам се да уловя мига – сюжети в особена среда и странни движения не само на фигурите, но и на дрехите. Това създава животът в моите картини.

Кой от сюрреалистите е любимият ти художник?

Сюррелизмът е един от най-задълбочените философски стилове в изкуството. Естествено, има цяла поредица от автори, които ми харесват и са близки до моя начин на мислене.

Какво е посланието на тази изложба.

Искам всяка картина за зрителите да бъде приета като един миг от техния  живот.

Кой е вас тримата художници смяташ за най-добър?

Не мога да правя такива градации. Всеки сам за себе си е добър, всеки върви по своя път, следва своята индивидуалност.

Все още ли си "тъмносин"? Или вече си аполитичен?

За мен е важно не да принадлежиш на партии. Важно е да принадлежиш на истинската демокрация, не на демагогията и фалшивите обещания.

През колко периода си преминал в твоето творчество?

Имало е различни периоди в моето творчество. Като си помисля - от 1976 съм член на СБХ, а  още по-отрано членувам в Дружеството на пловдивските художници. И се появява някой, който ме пита кой си ти? А той самият знае ли кой е?

През всички тези години се опитвах да изградя своето „аз” в изкуството. Минах през различни стилистични търсения и сега вече мисля, че след като съм постигнал онова, което съм търсил, мога да създавам стойностни произведения.

Не всяка картина е произведение. Може да е много изпипана, но да няма стойност. Истински стойностната картина трябва да съчетава в себе си добра композиция, подходящ колорит, философска насоченост.

Произведенията се оценяват не само от автора, но и тези, които също разбират от изкуство. В България битува един парадокс – за изкуство най-често говорят хора, които нямат никакви критерии и понятие от изкуство. Липсва онзи човек, които може да постави нещата на мястото им.

Бил си илюстратор и на книги.

В моя живот към правил много неща, често е било и въпрос на съществуване, преход...Оформлението на книги беше занимание на моя брат  – проф. Васил Йончев, един от майсторите - оформители на книги, един от тези, които в дълбочина се занимаваха с буквите, с произхода на българското писмо. И не напразно получи наградата "Гутенберг". През главата ми са минали всички светила на българското  изкуство - музика, театър, кино... Важна е средата, в която си израстнал.

Говори се, че Пловдив е град на културата. Наистина ли е така?

Не знам кой говори такива неща, може би някой си мисли, че е град на културата, но все още не е станал. Пловдив навремето имаше един театър, от който тръгваха най-добрите драматични артисти и режисьори, отличèн с всички национални награди. Тук бяха едни от първите сили на българския симфоничен оркестър - с диригенти-светила на България. Такъв град може да се нарече град на изкуството и културата. Но да загърбиш цялата тази история и да кажеш, че Пловдив е град на културата... Смешно е!

Което означава, че Пловдив не е градът от твоите детски спомени?

Не, не е. Вече отговорих.

Какво е мнението ти за абстрактното изкуство?

Прекалено много абстракционисти се навъдиха. Нищо сериозно, като не броим няколкото по-добри художници. Но общо взето абстрактното изкуство има своите идоли.

Връща ли се изкуството отново към фигуратива или изкуството е вече изчерпано?

Интересувам се какво става по света. Доста автори се връщат съм фигуралното и не е лошо това, което правят. Защото изкуството стигна до точката на замръзване и отново върви към първоизвора, към онова, което вълнува  хората.

Максимата, която следваш винаги в своя живот.

Ако се стремиш упорито към онова, което си решил, винаги ще го постигнеш!

 

Изложбата се открива на 29 май 2013 от 18.30 часа в галерия "Жорж Папазов", Пловдив, Легис център и ще продължи до 18 юни 2013.

 


 

Още за Здравко Йончев в сайта на "Диаскоп" тук

снимките са предоставени от художника