ФАКЕЛЪТ НА ПИСМЕНАТА

23.05.2018
Снимка 1

първа публикация:10.05.2014 г.

През IX век духовно-културният и книжовно-литературен разцвет, ръководен от учениците на светите Кирил и Методий, достига онази точка на развитие, в която предишна варварска България заема трето място в семейството на просветените народи.

Чудото се сътворява в момент, когато всички обществени деятели, народни първенци, държавници, духовници и просветители, начело с държавния вожд създават в душите родолюбиво, благородно и хуманно настроение -  Златният век на българския културен възход.

Цар Симеон Велики не криел знанията си, а книгите обичал от всичко най-много. Този нов Птоломей често свирел и съчинявал на златни струни.

За да се илюстрира голямата жажда за познание през Златния век, ще се цитират два откъса от книгата „Летопис за писмената” от Доростолски митрополит Иларион (1913-2009):

 

МЪДРОСТТА  СВЕТИ  ПО-СИЛНО  ОТ СЛЪНЦЕТО

Той се събуди. Погледна към прозореца. Усмихна се на слънцето и скочи от леглото. Отвори вратата и изтича по дългия салон.

- Мале, мила мамо – викна той.

Майка му се стресна и се показа в салона:

- Какво има, чедо – изплашена, гальовно го запита тя.

- Сън сънувах – усмихнато я загледа той, - да ви го разкажа – добави  Константин, като видя и баща си да идва към него. При тия думи майката Мария въздъхна, като да е свалила някакъв товар от гърба си.

- Кажи, кажи, сина – каза Лъв, като го погали по къдравите коси.

Лъв много обичаше Константина, защото му бе последното – седмо дете, сега едва на седем години.

- Сънувах – заразказва с ясния си звънлив глас Константин, че стратегът на града, събрал всички девойки на Солун, като се обърна към мене каза: „Избери си, която щеш за другарка твоя връстница и помощница в живота”. Като изгледах всички, видях една вълшебна красавица. Хубава, лицето ù сияеше. Украсена със златни мъниста, бисери и всякакви блестящи камъни.

- Как се казваше тази красива девойка, чедо – усмихнала се, запита майка му.

- Попитах стратега за името и и той я нарече София – мъдрост – каза Константин, - нея си избрах и се събудих.

- Браво, моето дете – рече бащата. – Отличен избор.

А майка му го погали, доволна от хубавия му сън. На Константина стана приятно и додража, че изборът в съня е одобрен от родителите му. А Лъв като се позамисли, разтълкува съня:

- ... Мъдростта свети по-силно от слънцето. Ако вземеш нея за сестра в живота, ще се избавиш от много злини.

И Мария, като целуна детето си, взе да го наставлява „на благочестие и благонравие”. Константин изслуша внимателно съветите на родителите си и обеща да ги изпълнява.

 

ЖАЖДА ЗА НАУКА У СВ. КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

Жаждата за  наука у Константина беше голяма. По онова време в Солун живееше един учен човек чужденец, но недостъпен и коравосърдечен; знанията си пазеше като че ли само за себе си. Константин като чу за неговата ученост, на два пъти отиде да го моли да го приеме за ученик. На колене падна пред него и мило се обърна:

- Моля те, господине, приеми ме за ученик. Копнея за наука. Искам да изуча граматиката и да насоча ума си в изкуствата. Ще бъда послушен, признателен, покорен, приеми ме.

- Откажи се, момко, от това желание. Зарекох се никого да не уча – сурово отговори този горделивец. И Константин, като се завърна у дома, си помисли: „Защо ли тъй грубо този човек отхвърли молбата ми? Може би е в лошо настроение! Ще ида пак да го помоля”. И отиде.

- Пак идвам при теб, господине, със същата молба да ме приемеш за ученик – умолително заговори Константин. – Готов съм да ти дам всичко, що ми се пада от бащиното ми наследство, само да ти стана ученик.

- Ще дадеш, приказки разказваш. Кой ще ти позволи това? Махай се оттук – изруга го ученият чужденец. Константин си отиде разплакан, падна на колене пред пламтящото кандило в стаичката си...

©„Диаскоп"