Георги Чепилев: Еволюцията на българските комикс жанрове, отразени в експозицията "Екселсиор", Пловдив 2019

06.05.2018
Снимка 1

Различните комикс жанрове изискват различни планове или видове сценарии в зависимост от техните особености. При лирическите комикси рядко се прави план заради краткостта и стегнатостта на съдържанието. В кино изкуството съществува емоционален сценарий, който е наречен от Айзенщайн „стенограма на емоционалния порив” и „поетичен шифър”. Епичният комикс изисква сценарий с друга конструкция.

В експозицията „Екселсиор” (по повод Пловдив като културна столица през 2019 г.) е предвидено да се разгледа жанровата еволюция на българското комикс изкуство. Трябва да се каже, че спецификата на жанровете е еднородна за комикс изкуството на европейските страни, тъй като принципите за образуването им засягат същността, а не времето на възникване и националните им варианти.

Експозиция от поп арт творби, обединени в заглавието „Екселсиор” ще материализира мисли, разсъждения и поглед към изучаването езика на българското комикс изкуство. Днес ще повторя въведителните думи към статията от 1 февруари 1989 г. „Изкуството на комикса” в „Пловдивски университетски вестник”: ”Смятам за свое задължение да отбележа, че при работата си съм използвал източници в рамките на личните си възможности за тяхното доставяне. Затова предложените Ви материали ще бъдат предимно бележки за езика на това изкуство, а не статистическо поднасяне на фактите...”.

Ще цитирам и от първата теоретична статия у нас за комиксите „Изкуство ли е комиксът?”: „Ако ежемесечно се бълват десетки герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка, водеща в измислен и чисто забавен свят... изобретателността на авторите започнала да намалява катастрофално бързо...” (в-к „Комсомолска искра”, 30 ноември 1987 г.).

Тези бележки са основата за подбора на комикс произведенията към изложбата „Екселсиор” и определят темата. Много важно е в случая формулирането на темата и правилното поставяне на въпроси и задачи. Несполучливата тема изкривява картините от периодите из еволюцията на жанровете. Може да се каже, че се планира ретроспективна (историческа) експозиция, челно сблъскана със съвременно изкуство. В поп арт изложбата „Екселсиор” историческият материал ще води след себе си изследванията за българското комикс изкуство, а по тях съвременно ще се перифразира.

Основна цел на експозицията е да представи нагледно причините за съвременното фиаско на комиксите. Най-съществената от тях е, че жанрът като явление в комикс изкуството е условен и приблизителен. Комикс изкуството не се състои в жанрова определеност, защото жанровете сковават образа. Полифоничният художествен образ в комикс творбата разрушава жанровите обръчи. В комикс изкуството съществуват предимно смесени – хибридни, жанрове и се появяват непрекъснато невиждани теми, способни да съставят самостоятелни нови жанрове, напр.: космически, политически, спортен и др., резултати от разцеплението на битовата категория.

Затова, когато трябва да се отговори какво е това жанр, какви са неговите граници и същност, трябва да се има предвид сложността на комикс изкуството и да се въведат типове жанрове от различни функционални нива.

„Ако ежемесечно се бълват десетки герои, то няма начин читателят да не бъде натикан в еднообразна и тясна пътечка...”. Тук се има предвид блока  от събитийни жанрове. Групата се разширява, но разновидностите не правят крачка към отразяване на жанровата същност, т.е. списъкът на жанровете нараства, а понятийното им определение остава неподвижно. Защото в основата на събитийната класификация на жанровете е положен характер в сюжет, което се оказва недостатъчно. Количественото разширяване на жанровите типове фиксират в случая външна сюжетна страна на жанровете, а в същото време развитието на съвременното изкуство избутва понятието жанр и то изменя същността си. Дотолкова, че се премества в друга плоскост от определения. Жанровите прегради в комикс изкуството се нуждаят от друга система на подход за изясняване своя смисъл. Това е резултат от факта, че жанровите понятия произлизат не от природата на изкуството, но възникват като средство на комуникация в изкуството. Това средство е недостатъчно, за да съществува жанрът в старото разбиране. Както се каза, практиката в комикс развитието показва, че жанровете постоянно се деформират, като възникват нови качествени образувания, нови качествени явления. Системата на жанровете възниква в епохата на класицизма и е пръв опит за типология на изкуството. Обаче жанровете в символичното изкуство са безсилни да обясняват и систематизират целия обем художествено творчество. Защото символичните комикси трансформират битов сюжет в извънвремево действие. Символизацията на комикс образа изцяло произлиза от събитийността и повествователността, като твори поетически легенди за живота, т.е. заменя се конкретно събитие или ситуация с извън времева, отвлечена символична интерпретация на действителността. Но се запазват достоверност на социалната психология на епохата и в това е конкретното исторично.

Важен факт е, че когато няма изображение, няма и жанрове. Това се доказва от абстрактното изкуство, кубизмът, футуризмът, които разлагат предметите или прераждат пространството с цел да постигнат нещо трето. И след абстрактното изкуство, движенията на сюрреализма, дадаизма и поп арта продължиха да не се интересуват от възстановяването на жанровите форми, но умишлено запазиха жанрова суматоха.

И тъй като комикс изкуството мисли чрез образи в поликомпозиционни конструкции, то е склонно към заличаване на жанровите различия. Може да се каже, че в комиксите образът се стреми да съедини частното и общото - чрез облика на отделен човек да се създаде обобщен тип на определена епоха и социална среда. Социалната действителност може да се отрази при всички събитийни жанрове.

Дотук се разгледа групата жанрове в комиксите произлизащи от събитийна завръзка. Може да се обобщи казаното, че в процеса на жанрообразуването в комиксите важна роля има методът. Той поражда и типологията на образността, която жанрово не може да се изкаже. Именно под въздействието на метода в сегашната епоха произлиза разрушението на жанровите основи. Жанровете зависят от метода, направленията и функциите на изкуството.

Множенето от разцепването на събитийната жанрова група (тук са класифицирани историческата и битовата категории с техните разновидности), води само до нови тематични разширения и подразделения - затова естествено е „изобретателността на авторите да намалява все по-бързо”.

Друг блок от жанрове се формира въз основа „предмета на изображение”. Той възниква на познавателното ниво. В основата на българското комикс развитие е положена тази жанрова схема. Обществената потребност у нас  наложи такава система и тя ще бъде акцент в експозицията „Екселсиор”. Има и други типове жанрове, напр. такива които се формират от идейно оценъчно ниво. Те нямат място в експозицията.

Трябва да се спомене, че художественото образно ниво води до образуване и на друга система жанрове като алегоричните, портретните паметници и пр.

 

Пътеводител в изложбата „Екселсиор” е статията „Комикси, комикси” публикувана във в-к „Комсомолска искра” през 18 януари 1988 г. Статията започва така: „Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.