по заглавие   по съдържание

Екселсиор (изложба по повод Пловдив 2019): "Умственото развитие на Европа, отразено в комикс изкуството" I

23.05.2018
Снимка 1

 

Колекция I: Сборник  статии за героя на праисторията

 

Съдържание

1. Скалните рисунки 

2. От пещерните  рисунки до футуризма

3. Подигравката като регулатор на първобитния обществен живот

4. Христина Мирчева: "Любимият герой от комиксите Рахан - Слънчевата коса на 50 години!"

5. Рахан-героят на праисторията

6. Пейзажите на Андре Шере за „Рахан”

7. Смъртта на Рахан

8. Историята на комикс изкуството като наука за човека

9. "Комикси с натюрмортни герои"

10. "Материализиране на инстинктивния живот"

 

1. СКАЛНИТЕ РИСУНКИ

Първоначалният тип писменост (пиктографията) е тясно свързана с първобитното изобразително изкуство. Съвременните фонетични буквено-звукови системи се предшестват от отделни конкретни изображения. По скалните рисунки са изобразени най-изразителните и напрегнати моменти от дадени действия. Фигурите са нанесени в редове – ту прави, ту с краката нагоре и отразяват магически представи, разбираеми дори и днес. На доисторическия човек е била известна системата на наивната магия – степен, която е водела към религията. У доисторическия човек е съществувал и култът към мъртвите. Първобитните племена са погребвали своите мъртви с цялата обстановка, необходима за далечно пътуване. Често се срещат много раковини, които употребявали за храна. От това става ясно, че имало и запас от провизии. Редица черепи били поставяни грижливо в слой червена охра и украсени с раковини и зъби на животни. Черепите насочвали към запад – страната на мъртвите. И скелетите от палеолита се намират в слой червена охра, но целта не е само украса, а и запазване жизнената сила на покойника. Защото за първобитните хора червеният цвят е символ на жизнена енергия, подобно на кръв, чийто цвят възпроизвежда. Телата украсявали с червена и жълта охра. Изобразителният канон на скалните рисунки е следният:

Отделни изображения, откъснати от обкръжение, строга профилност и никакви детайли вътре в контура. Главното внимание е насочено само към смисъла на сцената. Изобразителното средство е точна и лаконична линия и нахвърлени черти, запълнени понякога с цвят – червен, охров и черен, символи на огъня, живота и смъртта. Теми, изразени по три начина: сюжетно, знаково и орнаментално. Преобладават изображенията на животни и жени. В края на епохата Мадлен фигурите се обединяват в един сюжет. В "стадо елени", например, са очертани само първите и последни силуети; основната маса е дадена чрез повторение на чертички – крака и рога – чудесно впечатление за голямо стадо. Често краката на животните илюстрират футуристичен принцип за предаване на движение чрез последователни фази. А стрелата в ръката на човека и стрелата в тялото на животните са действие и резултат.

Ето примери и за монтаж – мъже ловуват животни, жени произнасят заклинания. Чрез обрамчване в кръг се представя родствена връзка. През късния период човекът става герой – ловци в бой помежду си. Героят е все още схематичен и безлик силует, израз на действие: бяга, стреля, бори се, танцува... Една своеобразна машина на времето, преодоляваща езиковите бариери!

За  насоки при изследванията върху комикс изкуството на тема „праистория”, пловдивското комикс дружество „Диаскоп” състави следния план:

 

  • Изображения на зверове
  • Образа на праисторическия човек
  • 4 основни направления в трактовката на женските образи
  • Олицетворения на природни сили
  • Имал ли е някаква религия изкопаемия човек
  • Фетишизъм
  • Символика на цвета в изкуството на доисторическия човек
  • Пейзажите на Андре Шере
  • Скалните рисунки у нас и в чужбина
  •  Български комикси за живота на диваци

 

2. ОТ ПЕЩЕРНИТЕ РИСУНКИ ДО ФУТУРИЗМА

Скалните рисунки са нанесени ту в редици, ту правилно, ту с краката нагоре. Сякаш уловени от човешкото съзнание, а не свързани един с друг образи, безразборно нахвърляни по тавана или стените на пещерата. Възниква въпросът: рисунките на дивака силуетни ли са или контурни?  Дори и с микроскоп да търсим силует  из най-древните изображения, няма да намерим. Контурното рисуване не е абстракция, но силуетното е точно такова. За да може с едно петно, с един силует да се схванат характерните части на даден предмет, неговото движение, неговото изражение, се изисква тънка наблюдателност и точна ръка - все неща, които липсват у детето и най-ранните първобитни изображения. Необходимо е да се уточни, че детето стои по-долу от дивака, който проявява на по-късен етап живо схващане на характерни форми и движения.

Но теоретиците сравняват изкуството на дивака с това на детето и то сполучливо. Първоначално детето, също като дивака, не умее да групира предметите в геометричен порядък. Линията, която детето и първобитният човек употребяват, не е геометрическа: първата е конкретен белег на видени предмети, а втората е абстракция.  Най-древните изображения са паралелни вълнисти бразди върху стените на първобитните пещери. В представата на човека от праисторията, изобразяването на следи означава да се изобрази двойника. И рисуването на детето започва чрез драскане на символични линии:  полет на птица,  вятър, погледа на човек към небето (линия, излизаща от око и насочена към небето), студ, играта на танц (чрез зиг-заг) и други невидими неща.

Изобразителната плоскост не е само двуизмерна, но има определен формат. Когато разглеждаме даден предмет, той винаги се намира в центъра на полезрението ни. Ако искаме да видим едновременно част от стаята с няколко предмета, това ще стане възможно, ако  центърът на полезрението се разположи така, че влизащите в него  предмети  да изглеждат уравновесено и затворени в рамка. Ако погледът премине към разглеждане на отделни детайли от предметите, то се изменя и полезрението, и зрителния център. Но това изменение е такова, че отрязъкът от пространството се възприема уравновесено. Тези свойства на човешкото зрение много остро се забелязват, когато се наблюдава от прозореца на движещ се влак или автомобил – за да се разгледа пейзажа, е необходимо да се обръщаме назад към изплъзващата се гледка. Ето защо при изобразителните композиции се забелязват следните закони:

В рисунката може да се оставят свободни полета и тя сякаш се разтваря в плоскостта на листа, като незапълнените участъци стават елементи на композицията. Но често краищата на листа отрязват фигурите и някои части оставят извън кадъра. От това зрителя възприема рисунката като фрагмент на безграничните пространство и време. Тези факти се обясняват със съществуването на две системи за композиране. При едната всички обекти, участващи в композиционното решение, се съдържат изцяло вътре в рамките на изобразителната плоскост. Тази система е цялостна (затворена) и насочва вниманието навътре към средата. Докато отворената или така наречената фрагментарна композиция е насочена навън от рамките на изобразителното поле. Тя е по-динамична от затворената, тъй като подсъзнателно разширява рамките. Отрязаните предмети във фрагментарната композиция стават за зрителя второстепенни. Отрязването на фигурите в миналото е шокирало зрителите, но днес чрез този метод се насочва вниманието: напр., отрязването до кръста насочва вниманието към лицето на персонажа, а фрагментирането на човешкото лице съсредоточава върху психологическо преживяване. Често рамките отрязват ненужните фигури и детайли. В комиксите композициите се променят, преминавайки от една композиционна система в друга. Фрагментарната композиция разрушава обичайните рамки, срязва и съединява в един изобразителен комплекс. Ето защо е подходящ способ за изкуството на плаката и фотомонтажа. Постепенно фрагментарното изображение органически враства и в системата на илюстрованите печатни изображения, най-вече в журналистиката и модерните комикси. Задължителната затвореност на композицията започнала с колебание, докато накрая  разрушила  канона за оформление на печатното поле в страницата. Всички предшестващи понятия за организация на страницата в организма на книгата се разрушават и все по-често се срещат изображения без необходимото поле, разположени до края. В рисуваните комикси има една закономерност – това е въздействието на белия цвят от хартията и черния от линиите, щрихите и петната. Какво се вижда, когато рисунката е отрязана? Става отричане формалното свойство на рисунката - композицията не свързва образа и текста, но изображението декоративно обрамчва текста. Полето се използва като допълнителна експозиционна плоскост, увеличаващ размера. При такова разположение хартията като пространствена среда престава да съществува и изображението не лежи върху листа, но достига края и, отрязан от него, започва да виси в реалното пространство. Отива наникъде.

Промените в мисленето от науката, философията, естетиката, социалната сфера на живота, довеждат до създаване и развиване на нова чувствителност в творческия процес. Ново отношение към явленията в окръжаващата среда, към пространството, образа и формата. Довеждат до търсене на движението и динамиката в живота и на същността на нещата. Затова и в стилистиката на футуристичната живопис  различни моменти от едно изживяване се разполагат в симултанен план и се дават едновременно в една изобразителна плоскост. Това е един от основните принципи на футуризма – събирането в една композиция на различни моменти от движението. Футуристичния динамизъм сякаш вижда света от прозореца на бързо движещ се влак или автомобил. В тази авангардна живопис преобладават въртеливи, взривоподобни форми, зиг-заг, спирали, елепси и пр. непосредствено емоционално изразяващи динамиката. Характерни са енергичните композиции с раздробени на фрагменти фигури и пресичащи се остри ъгли. Ефектът на движението се постига или чрез разполагане на отделните фази, или чрез образуване на едно органично цяло от фази на движението, или подобно на хронофотографията. Формите, открити от футуристите, се използват от модерния комикс като визуално-словесно послание. Бързото движение анулира необходимото време за възприемане на цветовете и затова ние сме очаровани от монохромните комикси. Физическото движение като бързина, която слива предмета с пространството, също е от граматиката на комикс езика, макар по-рядко използван похват. Ефект за предаване на живост и динамика е и превръщането на живи хора в смътни условни фигури – сенки (силуети), но това е абстракция и затова не ще се разглежда тук. Най-голямо влияние за формирането на съвременния комикс има разполагането на отделни фази от движение. Комикс страницата днес има ясно изразена ритмическа структура, изразяваща емоции, патетичност, анархия и пр. Кадърът в комикса е малък правоъгълник, обграден с въздух и наподобява идеограма. Бялото поле в краищата на кадъра привличат и успокояват. Вече е много трудно да си представим комикс без прегради. В този случай  улеите или гребените между кадрите са бели въздушни празни пространства. Те са пунктуацията на комикс повествованието.

В „Православен комикс” от м. септември 2014 г. на 4 стр. са дадени като на атлас различните видове препинателни знаци в комикс изкуството. Най-често междукадровото пространство е във вид на най-простата и безлична геометрична проява – правата линия. Тъй като правата линия е стремежът към движение, сляп и първичен. Това са лъчите на слънцето, бързината на пътуващ влак, могъществото на светкавицата. Най-силно това е  изразено в хоризонталната линия като вечен безспир. По нея се предвижва погледа на комикс читателя. Докато вертикалната линия изразява покой. Футуристите поставиха рязко проблема „хоризонтал – вертикал”. Главният недостатък на правата линия е нейната безлична сила и елементарно движение, показващи безвременност, т.е. не може да влезе в отношение с времето. Затова тя  изразява само безкраен стремеж или вечен живот. За да постигне лика на живота, художникът на комикси трябва да отрече правата линия между кадрите и ги разделя с крива – първия лъч на разумното. Метричната структура на комикс страницата не трябва да се подценява. Необходим е респект към разстоянието между кадрите. При тази подредба на картините не се разпознават Кантовите категории пространство и време, а това, което преминава през тях – интервала. Разстоянието между материята (между комикс кадрите)  става разстояние във времето. Зародишите на комикс изкуството ни доказват, че обучението в комикс грамотност трябва да започва с изучаване на футуризма.

 

3. ПОДИГРАВКАТА КАТО РЕГУЛАТОР

    НА ПЪРВОБИТНИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

Първобитният човек зависи изцяло от обществото в което живее, защото е много слаб и безпомощен да живее сам сред заобикалящия го свят. Това е причината за съществен фактор в живота на първобитните народи - страх от подигравки.Зависимостта на личността от колектива придава на общественото мнение особено значение.  Голямо било значението какво мислят и говорят другите. В първобитното общество осмиването е защитата от израждане и отклонение от нормите, т.е. вид публичен контрол чрез порицание. Осъждането чрез осмиване е било толкова въздействащо, че често правил живота на туземеца непоносим. Съществували празници на които по време на церемония се допускало безнаказно подиграване и оскърбяване на всеки – дори на вождове и жреци. Стихийното освобождение от чувства на ненавист, завист и антипатии помагало да се успокоят страстите – хората ставали послушни и спокойни, и се чувствали свободни.

Подигравката като санкция принуждава да се спазват обичаи, общоприети норми и решения. Подигравката била терор против индивид извършил анти обществена постъпка. Виновника се връзвал на дърво и трябвало да изслушва шегите и подигравките на съплеменниците си.

Ескимосите решавали спорове чрез песни и публичен обмен на шеги, които траяли месеци и били не само за развлечение, но и юридическа процедура.  Този регулатор на поведение у народите в ранния стадий на обществено развитие, когато липсвали специални институти и органи за съдопроизводство осъществявал полицейските си функции чрез  „свещените клоуни”.

Любителите на комикси трябва да имат предвид, че в първобитното общество комичното не се използва само като развлекателна и терапевтична функция, но и буди желание за поправяне на закоравели престъпници – нарушители на обществени норми, за предотвратяване на боеве и кръвопролития от конфликти и за вдъхване на мъжество чрез градушка от подигравки.

Ето защо ще е добре за изясняване история на комиксите да се проследят различните форми на осмиване в първобитното изкуство – хумористични разкази и песни, скулптори и изображения в гротесков маниер (поставяни на обществени места) и др.

 

4. ХРИСТИНА МИРЧЕВА:

"Любимият герой от комиксите Рахан - Слънчевата коса

на 50 години!"

Части от комикс серията за Рахан - Слънчевата коса, стават известни през 1958 година чрез френското издание "ИМА". През 1967 година се предлага нова серия: "Рахан - героят на праисторията", вече като по-модерна формула за списание Pif. През 1968 година списанието поверява сценария за този герой на приятеля на Роже Лекюро, сценографа Андре Шере. През тази година списание Pif започва издаването на звучния шедьовър. Комиксът за Рахан обобщава идеалите на първата европейска епоха, отразявайки нейните особености и психика.

Взаимодействие между изкуствата

Една от целите на пловдивското комикс дружество "Диаскоп" е да проследи взаимодействията между изкуствата с комикс изкуството и поп арта. По случай юбилея редакцията поднася следните интересни данни.

Предшественици на Рахан

Измежду различните предшественици, дали отпечатък върху оформянето на комикс поредицата за Рахан, може да се отбележи романиста  M.Rosny, основал френската предисторична литературна школа. В първия си роман Vamireh (главният герой Вамирех е рус мъж с голям умствен капацитет), той рисува лица и общества от двадесет хиляди години преди историчната епоха, от времето, когато мамутът спокойно е пасял по европейските ливади. В тогавашна Европа живеят, далеч един от друг, хора с удължен череп, които като диви зверове се крият по пещерите. Главният герой на романа е главатар на троглодитско племе, у когото се поражда желание да види света. Ето защо той се сбогува със своите еднородци и тръгва на пътешествие към изгряващото слънце. Писателят с голямо майсторство описва препятствията, които среща героят по пътя: лутането из девствени лесове, преминаването на пълноводни реки и пр. Когато достига до изток, той си намира невеста и се венчава. Описват се хора, които живеят по клоните на дърветата - нещо средно между горила и човек, разказва се за племе, хранещо се с червеи. Особено е интересна сцената на първата среща между троглодита и кучето. Впечатляващо е как героят мисли и се чувства като парижанин от XIX век.

Кой се крие зад името M.Rosny?

В друг роман – Ëyrimah, се описват хора, живеещи по езера, където на яки колове градят дървени колиби. Романите на Розни са интересни със своята буйна фантазия. Той е предисторически Уолтър Скот и съотечественик на Жул Верн. Има съмнение, че Розни е псевдоним на двама братя – единият писател, а другият учен.

 

Следва продължение

 

Автор: © Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.