по заглавие   по съдържание

Мария Донева: "Стихове крехки - като играчки за елха"

29.05.2013
Снимка 1

***

Един лъч слънце, чист и смел.
Стотинка, цопнала във кишата.
Разходка без нарочна цел –
да повървим и да подишаме.

Ръката ми да задържиш.
Усмивката ти да поискам.
Щом можеш да ме натъжиш,
то значи – станали сме близки.

Във джоба си да отнеса
билет, продупчен през сърцето.
Перце от твоята коса.
Две захарчета от кафето.

Тъга, дошла със мен у нас.
Надежда, хваната на тясно.
Един съвсем случаен час,
запаметен кристално ясно.

 

***

Толкова любов неприложима
пада като сняг и се разтапя.
И искри от радост в нея има,
и стрехи, които кротко капят.

Толкова любов с адрес объркан,
със красиви разлепени марки.
Закъснели, натъжени щъркели,
пеперуди с избледнели шарки.

Толкова приготвено обичане
ей така невкусено остава.
Остаряват хората самички,
а пък любовта се разхищава…

 

***

Мило, много ми е тъжно.
Много ми е уморено.
Няма как да се залъжа,
че не ни разделя времето.

Питам. Как така тъгата
няма смисъл и значение.
До кога ще съм богата
само с тайни изречения.

До кога ще ме обичат
отдалеч и без докосване,
с чужди тайни – за надничане,
с чужди ласки – за износване.

И от малко съм доволна,
радвам се, не протестирам,
но е нежността ми болна,
радостта ми – на умиране,

зло и празно е във мене,
вярата се е стопила.
Много ми е уморено.
Много ми е тъжно, мило.

 

из "Перце от дим", ИК "Жанет 45", ноември 2012
оформление: Ина Бъчварова
редактор: София Несторова