Георги Чепилев: "Посоки и цели при проучване на българския комикс"

25.07.2018
Снимка 1

У нас понятията за развитието на българските комикси са много превратни, защото лежат на повърхностни и едностранчиви проучвания. Тяхната жизнена стойност още не е разкрита! До неотдавна (през социалистическия период) комиксите в България не се считаха за изкуство, за съжаление и днес все още не са регистрирани подобаващо към министерството на културата и са в неравностойно положение.

За да се изяснят съществените условия на българското комикс развитие и да се постави то на по-здрави основи, необходимо е преди всичко да се установи реалната и художествената стойност на създаденото досега, основано на систематично изследване, т.е. да се открият най-съществените материали на българското комикс развитие и изгради не върху отвлечени и безпочвени предпоставки, а чрез проникновен анализ. Важно е в случая да се изтъкне в какви посоки от гледната точка на какви цели трябва да бъде разглеждана историята на българските комикси и в каква зависимост се намират тези посоки и цели.

Разните теоретици и историци на изкуството са поставяли най-различни задачи за изследването. Проучването на дадено национално изобразително изкуство или литература (синтеза на които е комикс изкуството) има за цел изясняването на националната психика. От формалната гледна точка пък има изследователи, чиито цел е изясняването на езика. Съществуват и обяснения във връзка с развитието на социално икономическите отношения. Всички тези изследователи подчертават според теоретичните си интереси само една особеност в изкуството и затова виждат твърде неясно целите. И така едни изследват индивидуалната и народна психология, други – целите на историята: културна, социална, икономическа, политическа; трети – историята и теорията на езика и изразните средства. Но всички те са специални изследвания, които допринасят покрай другото за изясняване на българското комикс развитие без да изчерпват и разрешават сложните му задачи. Виждаме, че изследването на комиксите се докосва до целите на психологията, историята, социологията и езика на деветото изкуство, но има стремеж и отива по-нататък: спира се върху художествените произведения и във връзка с историческото развитие на деветото изкуство, изяснява условията на това развитие в съвкупност. То не игнорира всички онези произведения, които имат предимно историческа, езикова или пък психологическа стойност, но за него те имат второстепенно значение. Трябва да се направи разлика и с естетическото изследване, което анализира също комиксови произведения, за да установи тяхната художествена стойност. Но това е само материал за общата естетика, пък в днешната епоха се говори и за смъртта на естетиката.

Главната цел на комикс изследванията е да проучи явленията в тяхното възникване и развитие, да установи тяхната зависимост от множеството външни и индивидуални условия. Освен това имат за задача да проследят причинната зависимост между отделните фази на комикс еволюцията, да дадат  естетическа оценка на фактите, служейки си с методите на историческото изследване – да установят какво е допринесло дадено произведение за развитието и обогатяването на художествената култура през известна епоха.

За да се установи връзката между културната и комикс еволюция, изследователят се спира не само върху художествени произведения, но и върху такива, които нямат художествена стойност, обаче разкриват интересна страна в духовния живот на дадена епоха и отразяват нейните възгледи и чувства. В този случай той не разглежда само бележити автори, творби и комикс периоди и не обяснява еволюцията с ненадейни скокове. Напротив - търси да разгледа дейността на второстепенни автори, които образуват преход от един период към друг и така е в състояние да обясни прогресивните тенденции и да установи, че онова което при повърхностно наблюдение изглежда като скок, всъщност се оказва бавен еволюционен процес, подготвен от по-рано.

От гледна точка на посочената цел – да се установят посоките на развитие на българския комикс във връзка с културните условия, трябва да се има предвид безследно изчезналите документи и все още неиздадените източници от автори, работели в сферата на българското комикс изкуство. Прави впечатления, че за повечето от авторите, които днес се изкарват от забрава, почти не се споменава творческата им работа в деветото изкуство. Такъв е напр. не само случаят със Змей Горянин – редактор и сътрудник на комикс изданията от 40-те. Не се открива нищо в издадените дневници, писма и пр. ценни материали относно комикс изкуството.

За изяснение на българското комикс развитие е много важно да се проследи в пълнота и нашия периодичен печат – ние до днес нямаме пълна хронологична серия от всички издания (някои унищожавани по понятни причини), има липса на определени броеве и издания в големите библиотеки. Знайно е, че нашите класически автори на комикси са били публицисти и просветители, но липса се чувства и при изграждането на творческата им характеристика. Например нямаме представа от творчеството на такава крупна личност като Никола Котов (Мамин Кольо), редактор на най-важните български комикс издания. Не се знае кога е починал, в речника на Иван Богданов се вижда само рождената дата – 1913 г. и определението – хуморист. Пет различни дати за края на живота на пловдивския карикатурист Андро са посочени в различни амбициозни издания и то с разлика от 10 години.

Не се намират следи за комикс творбите и в литературната ни критика.

Ето защо от становището на комикс развитието в България е важно да изясним постепенния преход, който се извършва в изобразителното изкуство и литературата ни в края на 19 и началото на 20 век. Зародишите на онези нови идеи и възгледи, които намират определен израз във формирането на жанровете и критическия реализъм.

Изследването на комикс еволюцията обхваща не само художествените форми, видове и родове, но и съдържанието на произведенията, идеите, чувствата, изразени в тях. Развитието на формата е в тясна връзка с развитието на съдържанието – новото съдържание постепенно променя старата традиционна форма.

Когато се разглежда развитието на комикс езика, необходимо е преди всичко да се изясни влиянието, което оказват върху него отделни автори, направления, а също да се посочи и влиянието на традицията, която в много отношения задържа развитието му. Важно е да се очертае при това движението към създаване на общ национален комикс облик, което у нас и досега не е завършено. Характеристиката на нашия комикс език би била непълна, ако не се вземат предвид външните влияния. Във връзка с езика трябва да се разгледа и развитието на художествения стил, да се посочи доколко езикът според промените в негови ритмични и пр. особености се е превърнал в сполучливо средство за развитие и израз на една художествена мисъл. Когато става дума за влияния и заемания в творчеството на отделен автор или в областта на едно национално изкуство, трябва да се има пред вид в какво отношение се намират. Нито комиксите, нито авторите губят своята самобитност като взаимстват и се подават на външни влияния. Защото националността, традицията, особените исторически и социални условия, при които живее един народ, оставят дълбоки следи в духовния живот и изкуството и никакви съприкосновения с външни идеи не могат да ги изличат. Възгледът, че заимстванията са недостойни за един бележит автор, не издържа никаква критика. Историята на всяко изкуство, което не се намира в застой, е в същност история на постоянното взаимодействие и заемане. Стойността на комикс творбата не се характеризира от самия факт на заемането, а от качественото съдържание на онова, което заема, от творческите средства, които възприема и своеобразно преработва възприетото. И накрая – от интересите и потребностите на онзи, който заема. От общата неизчерпаема съкровищница на изкуството всеки художник има право да заема – обаче, ако е в състояние да създаде нещо по-съвършено от заетото или пък напълно го абсорбира със своята душа. Българската литература, изобразително изкуство и комикс изкуство в първите си стадии на своето развитие подражава, но постепенно с развитието на националната култура се освобождава от външното подражание и започва да заимства само, да усвоява и асимилира заетото. Това в  творческия свят на даровити творци добива особен индивидуален и национален колорит.

С изследването на влиянията и заимстванията се търси особена цел – да се установи с какви нови, оригинални черти се обособява българския комикс, когато заема, да се отделят самобитните от външните елементи в нея, да се изтъкнат типичните форми на влиянието и на вкусовете и потребностите, които отварят път. Ето защо е необходимо да се анализира психическия процес, в който се преработва чуждото.

Изследването на  българското комикс развитие е още по-интересно, но и трудно засега у нас, когато засяга художествените образи, типове, сюжети като разкрива какви нови елементи внасят в тях отделните автори.

Накрая трябва да се отбележи като важен фактор и личността на автора, не бива той да е обезличен, лишен от индивидуални черти. Защото авторите са проводниците на идеите, които вълнуват околната среда. Трябва да се съпостави автора с традицията, с дейността на неговите предходници, да се установи какво е усвоил от тях, какво е изоставил и най-накрая какво е допринесъл не само за общото развитие на националния комикс, но и за развитието на онзи род, в чиято област предимно работи.

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.