Резултати от финансиране на проектни предложения "Малки проекти: събития и общностно участие, Пловдив 2019"

08.08.2018
Снимка 1
 
Не пей ми се. И защо ли да пея,
В тез години в каквито живея!

                           

                              П.Р.Славейков

 

След дълго чакане, от началото на месец април, станаха известни малките творчески проекти, които ще представят Пловдив като европейска столица на културата през 2019 г. Ще се финансират 55 от 260 постъпили проекта. Прави впечатления, че 25 от тях са предложени от гр. София, 7 -чуждестранни, 4 са от гр. Варна, 18 от Пловдив ( два от тях са с по два проекта допуснати) и 3 от пловдивска околия.

Пловдивското комикс дружество "Диаскоп" имаше желание да кандидатства с проект, поканващ комикс автори от всички български градове, желаещи да участват. За съжаление в кореспонденцията ни се изказа отказ за подобна инициатива със забележката, че е необходимо да се съсредоточим върху регионална дейност, макар че ни учудва гостоприемството на толкоз софийски инициативи за Пловдив – столица на културата.

Според съветите на Фондацията предложихме друг проект - за поп арт изложба с наименование „Екселсиор“, замислен с възможност да се покаже езика на българските комикси и по този начин да се даде гостоприемство на автори и от останалите градове на страната, та да покажем нивото, в което се намира българският комикс. Тези редове се съобщават с цел българските автори на комикси да разберат добронамереността на пловдивското комикс дружество към всички региони на страната.

Но и тази идея не допадна на журито от Фондацията и няма да се развие.

За нас като Дружество, откровено ще кажем, ни се смъкнаха 1000 тона от раменете заради ограничаващите творчеството изисквания във формулярите. Трудността идва не от нежеланието за отчетност, а от факта, че в България комикс изкуството е в неравностойно положение, не е регистрирано все още като изкуство с регламентирани критерии, а се изисква строг отчетен контрол. От самото начало е ясен резултатът. Освен другата спънка - за краткото време до събитията, подобаващо само за ученически творби, има и нещо друго, което възпрепятства честните творци.

 

„Не пей ми се. И защо ли да пея,
В тез години в каквито живея!“

 

Този стих на П.Р.Славейков е актуален и за днешните времена.

Авторът на първият български комикс „Изворът на Белоногата” продължава:

„Кой да слуша като не се намира,
ще окача нямата си аз лира,
там в безводни и ронливи долини...
Дор настане друг род с чувство по-знойно -
ново време, по за песни достойно...”

 

Англичаните могат да пеят своите песни, защото не са икономически роби като по-голямата част от днешните българи. Пловдив е избран за културна столица, но според завета на П.Р.Славейков истинският творец не трябва да се изявява в такова време, достойно не за мастило, а за сълзи. И наистина каква дълбока скръб, каква силна тъга е сегашната българска действителност! Славейков сравнява своето неподходящо за култура време с Вавилонския плен. Така било и с евреите. Когато неприятелят опустошил родината, а тях отвел в плен във Вавилон – тогава евреите започнали да плачат за изгубената родина.

„При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомнихме за Сион. На върбите, всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
 
Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие...”

 

Еврейският народ бил един от най-музикалните народи на древния Изток. У него била доста развита поезията и инструменталната музика. Само че и едната и другата носели религиозен характер. Тези творби можели да се изпълняват само в Сион. Но потегляйки от Иерусалим като пленници, евреите в страха и залисаността взели осмострунни и десетострунни арфи и други инструменти от храма, макар че не биха могли да си служат другаде с тях. Като пленници във Вавилон те живеели на лагери по пустинните степи и дивите брегове на реките и притоците на Тигър и Ефрат – винаги под будното око на палачите. А арфите - тези тъжни паметници на миналото и родно величие – тях окачили по върбите. Поробителите със смях и неприлични думи, с гавра искали да ги развличат и веселят. Каква ирония на съдбата! Но как биха могли да пеят при тези условия? Това щяло да бъде профанация и оскърбяване на тяхната поезия, музика и идеали.

Така и Петко Р. Славейков отказа да пее при неблагоприятните условия. Нима пловдивските културни творци не трябва да се вслушат в заветите на будителите ни? Би трябвало да останем безгласни в годината, когато се иска от пловдивските творци да служат за развлечение при условия на икономически плен за изкуството.

Ето на какво ни учат върбовите клончета. Без слънце клончето е голо и като че ли мъртво, макар в него да има всичко, което може да се яви през лятото. Има, но не може да се прояви навън, понеже за това е потребна силата на топлината. Може да се каже, че пролетното слънце ще подейства на всичко, което расте, но не всичко ще се облече със зеленина по дърветата. Някои клончета ще останат голи и мъртви. Защото у тях е изгубена способността за приемане живот от светлината и пролетната топлина. Сухите клончета, макар и невинни, защото нямат свободата на човека, за своята сухост се събират и служат за храна на огъня с цел да не развалят вида на градините.

И така – животът на едно клонче, откъснато от своето стъбло, е смърт. Не може да помогне стихиен хонорар, изсипал се като потопен дъжд върху културния творец и да го възкреси след години суша. Необходимо е тих и постоянен дъжд, за да се оформи плод, а условията в България не са благоприятни за творчески труд.

 

Репортаж: ©Георги Чепилев

Изображение:

Карикатура от именития пловдивски карикатурист Андро, 1908 г.

Един от експонатите в проекта "Екселсиор".

 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.