по заглавие   по съдържание

Александър Цонков - Lostov: "+ Безкрайност"

13.10.2018
Снимка 1

В глобалната социална мрежа AllHuman се появи видео на живо от потребител Briggs2118. В прозореца от кръста нагоре се виждаше и самият потребителна фона на олющена бяла стена – мъж на около 38-40 години с видимо изстрадал вид. Няколкодневна, прошарена брада обрамчваше скулестото му лице, а сенките под очите и налудничавият блясък в погледа подсказваха, че този човек едва ли ще им сподели рецепта за биосладкиш или съвети за по-весел и хармоничен живот.

Казвам се Норман Бригс... – суха кашлица прекъсна словото му и разтресе жилавото му тяло – Извинявайте, проклетите цигари... – рече той, когато се успокои и продължи – Казвам се Норман Бригс и съм ефрейтор в подразделение 900D50-66 в Обединената Армия на Земята. Личен военен номер 305-9897-255-F. Аз... по дяволите, заглавие не съм сложил.

Норман се засуети пред камерата и ръцете му зашаваха.

Трябва да знаете, че съм доста старомоден – замърмори си под носа – и тези схеми с мисловно предаване на действията въобще не са ми по вкуса. Знам, че за вас това е като да караш колело, но по мое време хората не си качвахасъзнанията в мрежата. Затова и избрах именно AllHuman–една от малкото ретро социални мрежи, в които нещата са по-опростени. Нямам време и нерви да се занимавам с модерния ментален аудиовизуален миш-маш, който представлява интернет днес.Боже, звуча като някакъв пенсионер... С триста зора намерих тази виртуална клавиатура в един антикварен магазин, въпреки че и с нея ми е малко тегаво... А, сега стана!

Онлайн видеото в мрежата се сдоби със заглавие „САМОУБИЙСТВО НА ЖИВО!“

Така. Сега май ще ви е по-интересно, нали?

След секунди се появиха и първите емотиконизирани реакции от други потребители: 

„WTF” и „Ха-ха“.

Наясно съм, че най-вероятно ще ме сметнете за поредния жаден за внимание откаченяк. Предположението ви е вярно, но това, което ще ви кажа е самата истина.

Бригс сложи цигара в устата си и запали.

Ще ви върна пет века назад. През 2116 година на Земята се завърна научна експедиция от екзопланета Тибериус 8 в галактиката Малък Магеланов облак. Тя е с близки до земните параметри и е била една от потенциалните планети за тераформиране. При изучаване на местната флора и фауна се натъкнали на крайно необичайно същество. Неголям хищник, с размерите на пудел,който приличал на невестулка. С къса бяла козина, на места по която имало продълговати сини израстъци подобни на антени. Но не външният вид привлякъл вниманието на хората. А това, че този малък звяр се придвижвал по много странен начин. Изчезвал, изпарявал се и след пет-десет секунди се появявал на друго място. Например на десет или двайсет метра встрани. В началото си помислили, че се телепортира. Но грешали – скоро установили, че всъщност се прехвърля напред във времето. След като докладвали находката си, тогавашното управление променило приоритетите на мисията и заповядали незабавно да заловят няколко екземпляра за обстойно проучване.

Мярна се чаша уиски и Бригс отпи.

Появиха се нови коментари: 

„Простотии!“, „Айде по същество!“, „Страхотна история – нямам търпение да свърши.“

– С триста зора успели да хванат едно от тях. – продължи Бригс – Официално кръстили този вид Tempus predator, но всички им викали скокльовци. Интересно, че след това не успели да открият нито един в джунглата, която обитавали. Сякаш се били наговорили да се потулят вдън земя, ако някой от тях бъде заловен. И така нямали избор и били принудени да изучават единствения скокльо. Били изключително внимателни, осигурявали му всичко необходимо, за да го запазят жив колкото се може по-дълго време. Но след десетина дена животинчето просто умряло. Абсолютно необяснима смърт. Все пак учените имали напредък и открили, че мозъкът му произвежда особен вид протеин, който чрез необяснима за науката биохимична реакция правел възможни тези кратки отскоци напред във времето. Съумяли да регенерират тъкан и да произведат известно количество от този протеин. Изпратили го на Земята, където трябвало да го изследват. Впоследствие разработили серум, който смесвайки се с кръвта на бозайник има същото действие като при скокльовците. И трябвало да го тестват.

Бригс запали нова цигара.

„Това реклама на филм ли е?“, „Ще увисваш ли най-сетне на въжето или какво?“

– Първите опити с мишки не дали особени резултати. Прехвърляли се напред във времето за около секунда, което било почти незабележимо. Но изгледите били по-обнадеждаващи, когато тествали върху по-големи животни. Кучета били пращани три-четири секунди напред, шимпанзета – около десетина, а пробвали дори и върху слон. Появил се чак след половин минута накрая на тестовата площадка. Сами разбирате, че този успех в напредъка предизвикал огромен интерес при военните. Представете си какви неща могат да се правят и какви ползи да се извлекат, ако такава способност бъде овладяна. И логично дошъл момента да изпробват серума върху човек.

Лицето на Норман потрепна и с рязко движение изгълта съдържанието на чашата наведнъж. Погледът му се стрелна за миг встрани. Наля си ново питие, доста по-голямо от предното.

– Този човек бях аз.

„Пф, какви глупости!“, „Уау, наистина ли?!“, „Кой залага, че ще се гръмне?“

– Не ми пука дали ще ми повярвате или не– продължи дрезгаво с уморено раздразнение сякаш към целия свят – Когато всичко това най-сетне свърши истината ще излезе наяве. Рано или късно… – нова глътка уиски – Бях избран от осемстотин кандидата. Явно съм притежавал необходимите качества, знам ли. Тогава бях обикновен редник и по време на двумесечната подготовка ме повишиха в ефрейтор.И така… денят X настъпи. Годината бе 2118. – загаси изпушената цигара и запали нова – Помня усещането, след като ми биха инжекцията… – погледът на Норман се зарея в пространството – Странен вкус в устата, подобен на ферментирал плод. Нямам идея как съм изглеждал отстрани и какво точно се е случило с мен. Нали знаете колко бързо е едно мигване – част от секундата. Сякаш всичко се случи в рамките на едно премигване, но имах чувството, че трае много повече. Не знам, наистина ми е трудно да го опиша. Страхувах се да не би вътрешностите ми да се преподредят не както трябва – засмя се кисело.

– Когато отворих очи се озовах в някакъв полутъмен склад. Излязох от него и осъзнах, че се намирам в съвършено различна сграда. Тогава видях първите униформени и се затичах към тях. Очевидно не ме очакваха и насочиха оръжия към мен. Започнах да им обяснявам за експеримента и настоявах да узная кое време сме. Никой не ми отговори. Не намирах позната физиономия сред никой от тях. Представих им се и им показах личните си документи, които те разгледаха с недоумение. Казаха, че не са чували за мен, нито за моите началници, нито дори за цялото шибано поделение, на което съм посветил част от живота си. Вкараха ме зад решетките. В последствие научих годината – 2174. Бил съм пропътувал цели 56 години напред във времето!

„Ебаси глупостите!“, „Ехаа!“, „Аз залагам на бесило.“

– Прекарах около година във военния затвор. Опитваха се да изяснят как съм попаднал в зона със строго ограничен достъп. Подозираха ме в шпионаж и ме разпитваха постоянно. Допускаха, че някаква тайна организация, която иска да се добере до военни тайни е успяла да открие начин за телепортация, но мисията не е протекла както трябва. Подлагаха ме на всевъзможни детектори, хипноза, сканираха мозъка ми, даваха ми субстанции – всичко възможно, за да извлекат информация. Периодичните мъчения бяха част от престоя ми там. Наистина не си представях бъдещето така.

„И к‘во сега, ще се разревеш ли?“, „Аз пък залагам, че ще се гръмне.“

– И по едно време отново се случи. Усетих онзи познат вкус в устата си, но този път беше различен – като развален плод. Секундата, която не беше точно секунда премина през мен. Когато отворих очи бях другаде.Беше нощ и се намирах насред пусто сиво поле. Нямаше и помен от военното поделение или където и за Бога да бях попаднал преди. В далечината срещу мен светеха небостъргачите на някакъв мегаполис. Останах удивен от напредъка на технологиите, когато се добрах до улиците му. Но още по-удивен бях, когато разбрах, че годината е 2231. Опитах се да се свържа с властите и да им разкажа всичко. Задържаха ме понеже нямах имплантиран чип и се водех нелегален според техните закони. Никой не се и вслуша в настоятелните ми обяснения. После ме пуснаха на свобода – с чип в ръката и заставен да започна работа в заведение за бързо хранене. Постепенно видях, че законодателството в това време явно беше достигнало някакви извратени висоти, защото свободата на обикновения човек бе строго ограничена. Развитието му в обществото силно зависеше от социалния статус, а моят бе възможно най-нисък, което ме възпираше сериозно. Всичко се следеше и отчиташе от службите за сигурност. Разбрах, че САЩ, които познавам не съществуват и че Американският съюз, който представлява Северна и Южна Америка е в състояние на постоянна хибридна война с Евразийския съюз. Пропагандата струеше отвсякъде под всякаква форма. Така и не срещнах никой, който да беше и чувал нещо от моето време. Цялата средна класа, която представляваше 99% от населението живееше в страх и примирение. Сякаш като в транс премина малко над година и една мрачна сутрин изпитах онова чувство. Вкусът беше още по-гаден, като мърша – Бригс гаврътна уискито на един дъх и сбърчи лице. Запали цигара.

„Чудесна история, ама нали щеше да се самоубиваш?“, „Скууукаааа…“

– Озовах се в… – горната му устна се повдигна презрително и издиша дим.

Очите му се отклониха за миг встрани и се върнаха в обектива на миниатюрната камера, за да изпепели с поглед всички онези ехидни и саркастични анонимни копеленца в мрежата, които не вярваха на нито една негова дума.

– Всъщност има ли значение въобще? Не ви дреме, че всеки път попадах на все по-различно време и място, което няма нищо общо с предходното, нито със следващото. Без никаква връзка помежду им. Тотално различни вселени.Знаете ли колко пъти ми се случи тази дивотия досега, м? Можете ли да направите сметката? Или мозъците ви са толкова избушили от виртуалното сърфиране в Мрежата, че не можете да сметнете две и две. Точно девет пъти! – изкрещя Норман, приближавайки лицето си към обектива – За да дойда в шибаната ви 2625 година!

„Тоя съвсем изпляска.“, „Някой гледа ли новия клип на Зеронита?“

– О, да – продължи със заплашителен ентусиазъм Бригс, докато разливаше уиски в чашата и по масата наоколо – И знаете ли какво, сладури? Направих изчисленията. Всяко от тези пътувания напред трае 56 години, 3 месеца, 14 дни, 8 часа и 13 минути. Да, точно така! Престоите във всяко едно време е едно и също. Това обаче променя човек, разбирате ли? Влияе на психиката. Депресия, апатия… Няма покой!В главата ми се въртят странни мисли, плашещи мисли. Отдавна не съм същият. И цялата тази несигурност. Намирам се в състояние на постоянно периодично пътуване напред във времето. Единственото ми обяснение е, че този проклет серум ме е запратил в някаква алтернативна времева линия. И никой не може да ми помогне. Търсих помощ от къде ли не, от какви ли не хора. Всички ме смятат за луд. Вие също.

„За едно си прав, друже!“, „Харем под наем – за контакти…“

Бригс надигна чашата, при което половината питие се стече по лицето му. С рязко движение я захвърли настрани и тя се разби в стената.

– Не знам колко от вас имат представа от елементарна математика измежду всички фалшиви удоволствия, измислени новини и изкривени ценности, с които ви облъчват денонощно. Знаете ли какво е плюс безкрайност, мили мои? Това съм аз! – извика той, пръскайки слюнки – Аз съм шибаната плюс безкрайност! Но знаете ли, знам как да я прекратя – стрелна налудничав поглед встрани към часовника.

– Време е! – прошепна Бригс – Време е това да свърши! – дясната му ръка измъкна неутринов бластер, който насочи към слепоочието си.

Затвори очи и натисна спусъка. Безшумен синкав лъч се вряза в черепа му и излезе от другата страна. Тялото му се килна и в момента, в който щеше да се свлече окончателно на пода, пространството около него хлътна. Очертанията му се разкривиха и внезапно се свиха в малка точка, която изчезна с тих пукот.

„А, стига бе!“, „Евтин трик!“, „Фалшиво!“, „Някой да го научи на специални ефекти.“, „Ама този къде отиде?“, „На майната си.“

 

56 ГОДИНИ, 3 МЕСЕЦА, 14 ДНИ, 8 ЧАСА И 13 МИНУТИ ПО-КЪСНО

 

Какъв шок изпита младото семейство Джоунс, разбудено от странен шум в апартамента, когато светнаха лампата посред нощи видяха до детското креватче на двумесечното им бебе труп на мъж с дупка колкото юмрук в главата.

 

Накратко за автора

Александър Цонков - Lostov е родом от Сливен и обича да пише хорър и разкази с мистични и фантастични сюжети. Само от няколко години активен в писателските среди, вече е отличен с трето място в конкурса "Рашко Сугарев" през 2016 г. и награда за дебют на "Еврокон" през 2017 г. Не бърза с издаването на първата си самостоятелна книга, чийто ръкопис вече е готов и отлежава на бюрото му. Има дъщеря и от десет години работи в сферата на онлайн хазартната индустрия. Обича стойностното кино и се вдъхновява от филмова музика. Колекционира бирени капачки, които към момента са около 180 уникални броя от цял свят.

 

Публикува се със съдействието на автора.

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.