Цанко Христов: "Преображения"

23.11.2018
Снимка 1
 
Възраст
 
И ставам все по- сиромах:
косата оредява,
гризат тревоги моя смях,
а страхове – и нрава.
 
Малеят мойте тържества.
Прощавам се с мечтите.
И ръмка ако позова,
градушка ме връхлита.
 
Преди върха да покоря,
без дъх – назад се връщам.
Оставам често без пара –
и в гордост се загръщам.
 
Жени към мен не дирят път.
Аз също ги забравям.
В душата си, тъй както кърт
във почва, се заравям.
 
Тъжа ли, или не тъжа,
в уреченото време
това, което му дължа
животът ще си вземе.
 
Но ако в мен е вложил гръм,
а шепот получава?
Но ако с житото му съм
отхранил само плява?
 
Не като Христос
 
От отчаянието,
от болката мръсна,
от страховете у теб – сива гмеж –
ти можа ли, човеко мой,
да възкръснеш,
та да имаш
                        кураж
                                   да умреш?
 
 
Към смъртта
 
Зная, че бързаш. Но бъди предпазлива.
Още съм жив.
И корав е моят род.
И какво ще правиш ти,
                                   всемилостива,
ако те заразя
                        със живот?
 
 
Избор
 
Толкова пътища има пред тебе… Нима
ще поемеш по този, към нищото който извежда?
Как ще оставиш сред път светлината сама?
Кой ще стопли обреклата се на тебе надежда?
 
Толкова дни има пред тебе… Защо
бързаш към дългата нощ, която зъзне последна?
Още пространствата пазят за тебе место.
Детски глас те вика от стаичката съседна.
 
Толкова рани има пред тебе… Нали
ти със страданието още не си се разлюбил?
Мигар искаш другиго вместо теб да боли?
Другиго твоят непоносим товар да погуби?
 
Толкова смисъл има пред тебе… Узнал
силата и слабостта си, нима за почивка жадуваш?
И когато най-сетне в стената врата си видял,
към същността си ще престанеш ли да пътуваш?
 
 
***
 
Материята,
в самота без изход,
уплашена през вечността се лута.
 
Сложи я върху скута си,
душа,
успокои я с приказка вълшебна.
 
Но моля те,
към нея имай милост,
не позволявай да надникне в тебе –
 
да не узнае как от луди вихри
до глъбините
ти си разорана,
 
как светлина и мрак те преобръщат,
как те разпъват
бунт и примирение.
 
Не бива
раните ти да съгледа
и да докосне твоето страдание.
 
Ще трябва много да внимаваш с нея!
Материята
няма твойта сила.
 
Не би понесла.
После от кошмари
като дете в съня си ще ридае.
 
 
Накратко за автора
 

Цанко Христов (Цоло Иванов Христов) e български поет и журналист. Роден е на 18 октомври 1933 г. в село Царевец (Влашко село), Мездренско. Завършил е Педагогически институт. Сътрудничи на вестник „Отечествен зов” (Враца). Председател на Окръжния съвет за култура във Враца. Заместник-главен редактор на алманахa „Околчица” от 1981 г. Автор на книгите със стихове „Сламено слънце” (1968), „Не дойдох като чужденец” (1969), „Сладкодумен дъжд” (стихове за деца, 1970), „Жарава от звезди” (стихове за деца, 1979), „Преображения” (1982) и на документалната „Юмрук свободна територия. Повест за Йордан Лютибродски” (1982).

Умира през 1986 г. във Враца.

 
  • Стихотворенията са от книгата на Цанко Христов „Преображения” 1982, Народна младеж.
  • Публикуват се със съдействието на Иглика Дионисиева, дъщеря на поета.

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.