по заглавие   по съдържание

ЯRсен ВасилеВ и мистерията на "Зазиданите"

10.06.2013
Снимка 1
„Зазиданите” може да се разкодира като трилър, като фентъзи, като криминална мозайка, като съновидение, като бълнуване на наранено съзнание, като диагноза, като огледално разпознаваема реалност, като ….Списъкът може да бъде продължен, сканирайки индивидуалния отзвук в зрителя.
 
Индиректната представа за света, който заобикаля героите, в частност публиката, следва оста психика – съзнание – чувства – морал, за да се слее в усещането незащитеност.
 
Защото всички се оказваме зазидани в собствените си представи, предразсъдъци, страхове и истерии. Защото „светът разменя координатите си, така че вече не е ясно кое е реалност и кое отражение, кое е човек и кое предмет, кое е естествено и кое изкуствено”.
 
Опорочените взаимоотношения между личността и околна среда, нестабилността на чувствата и тяхната мистериозност, мислите, които „сякаш са истинската причина за събитията” неминуемо водят до катаклизъм. Катаклизъм, при който светът се преобръща.
 
Свят, в който „предметите оживяват, започват да мислят, да говорят, да се движат, а хората все повече се овеществяват , обездвижват се, мълчат, циклят с отворени очи”.
 
Свят, в който се размиват границите между жертва и палач, свят без победител. Звучи песимистично, безнадеждно, както дразнещото тиктакане на часовника, превърнал се чрез спектакъла във визуален смислов дразнител.
 
И въпреки това „Зазиданите” не се възприема само като мрачна готическа приказка. Фината поетичност, която „излъчва” текстът, актьорската игра и „шахматно построената” режисура оставят усещането за светлина в края на лабиринта. Лабиринт, в който сме оплетени всички, но всеки сам може да открие изхода. Защото преходност и вечност се противопоставят, но и сливат в безкрая…
 
„Чувала съм, че се случвало двама души да са така свързани, че да сънуват един и същи сън, в който се срещат. И срещата им е по–истинска, отколкото в реалността” – изповядва Айви, реалната или измислената героиня от „Зазиданите”. А може би нашият досег със спектакъла е досег със собствените ни сънища наяве, сънища, които ни плашат, но и привличат, странни, но и пророчески, страшни, но и желани, забравени, но и мечтани…"
 
Ориета Антова, Public Republic
 
 
"Обаянието и предизвикателствата в пиесата са от тоталното внушение за младост, за свобода в младостта (израснала без обременената с тоталитарен привкус битийност), една многокрила свобода, която дори не си помисляш да покровителстваш от позицията на собствената зрялост...
 
Резултатът: благоприятна и напълно артистична екипност, която заживява истински живот на сцената като единен организъм, който носи своята безценна младост. Не само защото героите са в завидна възраст. Или защото са красиви и динамични.
Не само защото излъчват безкрайна преданост един към друг. Интензитетът на внушението идва от това, че всички тези персонажи са „изгубили” по различни и независими един от друг причини своето лично щастие. Станали са твърде скептични, но имат смелостта да се борят за собствената си свобода. Себепознанието на Аза
ще ги „възнагради” по особен начин, когато надникват в бездната на живота. Без „инструкциите” на зрелите години. Енергични до завидност, всъщност героите са безхитростни и истински."
 
Мариана Тодорова, сп. Театър
 
 
"В представлението на Тея Сугарева чувствата са красиво и интелигентно изобразени чрез сценографията, атмосферата и динамиката на отношенията между героите, колебаещи се в своите (литературни) усещания за измислица и реалност. Историята, която предлага текстът, е далечен, подражателно-сантиментален отзвук от типичния за класическия романтичен герой конфликт между съня и реалността с криминален оттенък."
 
Виолета Дечева, в-к Култура
 

 
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
 
ЯRсен ВасилеВ е роден през 1988. Завършва 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин”, след което следва Драматургия в НАТФИЗ.
 
Автор е на стихосбирките „Сляп виси безкрая” (изд. Хермес, 2009) и „Андрогин“ (изд. Пергамент, 2011), както и на няколко пърформанса по авторски текстове, сред които Dirtify/WarX (2009) и ХлRб и Зрелища (2010) в ТР СФУМАТО. Част от поетичния проект 4х4 – заедно с Иван Димитров, Радослав Чичев, Мирослав Христов – финансиран от Art Office, 12 представления в 6 града през 2011 и 2012. Новият му пърформанс се казва „от А до ЯR“.
 
Победител на фестивала „София:Поетики“ през 2010, а последната му награда е от международния конкурс Castello di Duino 2013 в Триест, Италия за стихотворението „Механичната глава“.
„Зазиданите“ е дебютната му пиеса и дипломна работа в НАТФИЗ, която беше поставена в Младежки театър „Николай Бинев“ от Тея Сугарева през октомври 2012 и номинирана за АСКЕЕР в категория „съвременна българска драматургия“ през 2013.
 
снимките са предоставени от Ясен Василев