Евелина Митева: "Тъгата на една империя" - "Двор на спокойствието"

21.01.2019
Снимка 1

 

"Честна поезия, с овладяната страст и спокойствието на автентичното човешко слово. Поезия, обагрена от меките цветове на есента и от светлата тъга по младостта, която си тръгва, но и неизбежно остава в чувствителната душа." (Цочо Бояджиев)

 

 
посвещава се
на трупащите се спомени
на сезоните
на любимите
на младостта,
която остава.
 
 
 
Езера
 
Спокойни, езерата спят.
невинни в своето мълчание.
унесени в невидими видения.
Невинни са водите им застинали –
те не копнеят
за бързеи и водопади,
ни за далечното разбунено море.
Укрити вдън гори
от лоши погледи и ветрове коварни,
щастливи и безтрепетни са те.
 
За черните си дълбини забравили,
унили, езерата спят.
 
 
Скица
 
Той взе ръцете ù,
косите ù
прегърна
силно, нежно, пошушна
не бой се, няма
страшно
я искаше,
притегляше, прегръщаше,
изглеждаше
като любов,
но и не беше.
 
Кръвта пулсираше, отекваше
в ушите му, червени
кръгове
се пръскаха
като сапунени мехури,
притегляше я,
тялото ù
дърпаше към себе си
със страх и сила,
изглеждаше
като желание,
а беше ли.
 
 
Тъгата на една империя
 
Дали е време за поезия,
дали е време
да се забие остро лятото
в сърцето, и ножът му да разсече
завесата, леда, структурата
и всичко онова,
което ни закотвя.
 
Дали е време да отплаваме,
да вдигне котви цялата ми флота,
и накъде...
и накъде ще плаваме,
щом цялата земя е вече наша.
 
Увиснали стоят платна без вятър,
под жаркото небе на лятото
и няма полъх, няма порив.
Защото няма накъде да тръгнеш,
щом разбереш, че вече си пристигнал.
 
 
Филмотечно кино Одеон (Стари филми)
 
1.
Ти беше всичко,
което обещава любовта –
вълните кехлибарени
на северно море
и белите му брегове,
обвити в тъмни борове.
Загледана към теб, стоях
и взирах се във черно-бели,
бергманови хоризонти.
Ти идваше при мен
със всеки дъх и всяка мисъл,
в дъжда валящ
и в стихналата черна нощ,
безмълвен, и притихнал
ти идваше при мен.
 
2.
Множество думи
лежат помежду ни –
пясъчни наноси
от водите избликнали
на подземните ни желания.
 
 
2125
 
Обичам те;
И е толкова хубаво
да не ти го казвам.
Толкова безотговорно и леко е,
толкова е свободно.
Усмивката, думите, пръстите,
отсъстващия поглед,
неуместния смях.
Харесвам те отрицателно.
Без да ти казвам,
без да има нужда,
без да те познавам
и без да искам нищо от теб –
без минало и без бъдеще:
така необвързващо,
като аромат, или тананикане,
като прелестно, палаво,
изтичало за миг по улицата хлапе;
като срок, който няма да спазя,
като среща, на която няма да ида,
като незабравима лятна ваканция –
единствената, от която нямам снимки.
 
Ти, тъмен прозорец
и неуловимо присъствие,
обичам дори – или може би всъщност –
отсъствието ти.
 
 
Тъмнината слиза по стълбите;
твоят глас ме застига –
ти си вече част от плътта ми
и нямам къде да ида.
 
 
 
Стихотворенията са от книгата на Евелина Митева
"Двор на спокойствието", декември 2018
Изд. Скалино ООД
Цена: 10 лв.
 
Публикува се със съдействието на автора и издателството.
Фото: Цочо Бояджиев
 
 
Накратко за автора
 
Евелина Митева (1981) е родена във Вилнюс, израснала в Ямбол и София.  Завършила е философия в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и е специализирала средновековна философия в университетите на Бари и Кьолн.
 
Автор е на монографията "Антропологията на Алберт Велики" (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016) и има многобройни философски публикации предимно на английски, превежда също така философски текстове от латински и немски.  
 
Пише поезия на български, а нейни стихотворения са превеждани и  публикувани на испански, румънски и македонски. В началото на 2019 изд. „Скалино“ ще публикува и дебютната ù книга с разкази.
 
 

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.