по заглавие   по съдържание

Димитър Войнов: Един българин в Рупертсхайн

10.06.2013
Снимка 1
 
ШАРЕНА ПТИЦА
 

Винаги съм искал да стана много известен художник. След толкова  години продължително рисуване бях сигурен, че няма да го постигна. Казвах си, е, не е чак толкова трагично. Няма да го постигна, но затова пък ще започна да рисувам сякаш наистина съм много, много известен. Това впрочем никак не е трудно. Нуждая се от неголямо ленено платно, малко маслени бои, няколко четки и разбира се от себе си.

За да си направя автопортрет като известен художник освен всичко друго ще ми трябва огледало и стар вестник – сгъвам шапка и си я слагам на главата. Поглеждам се в огледалото и рисувам, рисувам, рисувам. Автопортрет. А върху вестниците се сменят само заглавията. Например – Лондон: голяма изложба; Ню Йорк: необикновен художник; Париж: ново откритие в историята на изкуството; Токио: гений от Европа; Москва: нов стил в изкуството; Рим: роди се гений. Естествено, навсякъде  става въпрос за мен.

Картината показах на изложба и веднага се появиха дузина големи заглавия в различни вестници, които твърдяха, че идвам от Ню Йорк, минавам през Рим и следващата ми изложба е в Чикаго.

Както споменах, съвсем лесно е да станеш известен.

Никога не съм бил в Чикаго, в Ню Йорк, никога в Лондон или Токио. Но не ми вярват. Когато се опитам да го докажа, хората намират, че вече не съм толкова симпатичен, даже се обиждат и затова се отказах да ги убеждавам и мълча.

превод от немски: Христина Мирчева


 

"Шарената птица" е един от 14-те кратки фрагмента от книгата на Димитър Войнов "BUNTER FOGEL - Texte und Bilder", издаден на немски език в Германия през 2006 г.


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Художникът Димитър Войнов е роден в България, но през 1986 г. емигрира и сега е жител на Германия, обитава просторно ателие в Рупертсхайн. На снимката в своя  каталог, издаден през 1999 г. във Франкфурт, виждаме изискан мъж на средна възраст – в ляво с бял костюм и бяла тениска, допълнени от черен колан и кафяви обувки, в дясно – панталонът и обувките са сменили цвета си в тъмно, в центъра – работният панталон е повече от живописен... 

Но винаги с неизбежните черни очила и ланец с кръст; с дългите повече от метър четки, защото картините, които рисува са наистина мащабни. И пурата – част от артистичната мъжественост. Пурата! В един от автопортретите има и надпис: „Libertas”.

За Димитър Войнов се говори като за скандален и ексцентричен. Може ли да се вярва, че е така, защото открито казва истината за своите приятели - герои, а и те  изглежда нямат нищо против. Дали пък не е заради образния език и символите, на които се опитва да даде ново тълкуване, пренасяйки времето, в което живее, в библейските и митологични сюжети?

На някои от платната боята напомня гъста мрежа от мръсен дъжд - мрежата на веселата скръб в долината на сенките. Нещо като киселинен потоп, който залива и дави.

Казва, че има за учители едни от най-големите: Леонардо, Рафаело, Ботичели, Дюрер, Веласкес, Ван Гог, Пикасо, Дали, Уорхол и Йозеф Бойс. Обича да ги рисува, да рисува и себе си до тях, понякога като малко момче с молив зад ухото и куп листи под мишницата, искайки  да покаже своя ръст сред тази великолепна компания.

Гледам този шарен свят и си мисля, че винаги е било болезнено да бъдеш добър. Имам предвид премълчаването. Добър в умението и силата да не премълчаваш.
 

 
На снимките по хронология: "В дълг на Холбайн", "Ева и змията", "Скакалецът"

"Скакалецът" илюстрира един от фрагментите, наречен "Моята първа муза". Ето и краят на фрагмента:

"Една Муза не може да се купи.
 Една Муза не може да се поръча.
 Една Муза не може да се наследи.
 Една Муза не може да се спечели.
 Музата е подарък от Бога.
 И тъй - аз чакам."
 

 
текст: Христина Мирчева
снимки: Личен архив
 

С проекта "Умните се учат от мъдрите, а глупавите от грешките си" Димитър Войнов показа свои картини в галерия "Жорж Папазов", Пловдив в Нощ на музеите и галериите - 2009 г.