по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Приносът на Иван Вазов към българските комикси. Рекламата и пропагандата в българското девето изкуство"

18.02.2019
Снимка 1

По случай юбилейната дата 2013 - 2019

на сайта

за българска култура, комикси, художници и изкуство

"Диаскоп"

 

"Диаскоп" е за Независимо комикс изкуство

Дружество "Диаскоп" в Пловдив е за "Независимо комикс изкуство". Анди Уорхол предпочита термина "независими" художници вместо "ъндърграунд" (думата "ъндърграунд" се пенсионира в края на 60-те г.). Българските комикси по понятни причини през социалистическия период в Пловдив станаха "независими" от софийския идеологически диктат, но не бяха "ъндърграунд", т.е. "никой да не те знае”( както по времето на Сталин и Хитлер), с нискобюджетни творби, но и претенции за художественост - откачалски, сканадални пародии, непристойни сцени и пр. ( автори, които нарушават умишлено "Етичния комикс кодекс"). Докато в" независимите" попадат безсюжетните и поетични експериментални художествени произведения. В Пловдив теоретично и практически се постави началото на "независимите комикси" - теоретично със статията „Музиката в комикса”, в-к „Пловдивски университет”, бр.3, 11 февруари, 1989, а практически няколко години по-рано с отпечатване на експериментални комикси във вестник "Литературен глас" и "Отечествен глас".

► Пловдивското комикс дружество "Диаскоп" работи в областта на авангардно поетичния комикс и експериментира с малките жанрове върху изграждане езика на българското комикс изкуството.

Необходимо е да се разгледа как се стигна до „независимия български комикс” през социалистическия период. Казано без излишно говорене – чрез осмисляне ролята и същността на пропагандата и рекламата в Пловдив през средата на 80-те години започнаха да се публикуват статии, пропагандиращи и рекламиращи комикса като изкуство, достойно да заеме място сред останалите музи на Парнас. Тъй като съм работил и като художник по нагледна агитация, успешно представях защитата на изхвърленото младо девето изкуство и в продължение на 10 години никой от влиятелните личности в града не спря публикациите на поредицата. През 1994 г. реших да ги преустановя, защото се направи опит в едно от първите частни комикс издания да ги копират с много малко изменение. Това бяха мътни времена, без защита на авторските права. Едва през 2005 г. това начинание се поднови специално за изложбата „Поп арт – Знаци на времето” и завърши с комикс изложбата през годината на европейския комикс и изграждане на българската страница в комикс енциклопедията “Lambiek” (2008-2009). След това започнаха изследванията да се показват в електронното издание на „Диаскоп” с цел отново да се пропагандира и рекламира задрямалото българско комикс изкуство. За да се изкара зехтин, е необходимо да се пресоват маслините, затова образно може да се поясни, че в Пловдив през социализма условията за правене на комикс бяха като преса за зехтин и в резултат се получиха тези теоретични статии, пропаганди и реклами.  За радост в Пловдив видни творци ги четяха и повечето от тях (не всички, имаше и такива, които ги презираха) подпомагаха с каквото могат. В столицата не зная до колко са им обръщали внимание, освен случая, за който казах по-горе. Не само в София, но и в чужбина до 2009 г., няма подобен поглед върху комиксите, защото години наред местните условия бяха неподходящи и те са причина за самобитния резултат. През годините от 1994 до 2005 г., когато бяха преустановени заради съхраняване на авторски права, всички изказани възгледи в печата бяха систематизирани и готови за книга. В архива на „Диаскоп” се пази документ от онова време на известна в Пловдив личност, доказващ идеята за тази книга. В последните статии, малко преди падането на берлинската стена, под редакцията на г-н Емил Стоянов излиза „Музиката в комикса” и още няколко статии, насочващи българските комикси към малките комикс жанрове. Защо?

Изборът на тема

Най-голямото качество на един комикс автор е да избере темата. Не напразно в една Шекспирова комедия, непризнат талант на писателска почва, казвa: „Аз чувствам безкрайни вътрешни сили да творя. Често сама ръката ми посяга към перото. Прекрасни сравнения, величествени градации и омайващи метафори се блъскат под моя череп. Но... теми, дайте теми!”.

В основата на съвременния живот няма големи идеи и трайни принципи, които да го ръководят, личи от факта, че той е нестабилен и съвсем непостоянен. Всичко в тоя живот се променя, а най-вече онези основи, които крепят обществения живот. Оттук и кризата в изкуството днес. Жаждата и копнежът по идеали са факти на нашето време, защото животът е пуст и дребнав. Социализмът беше надеждата на мнозина, но след 1989 г. те се отказаха от тази самоизмама. След тази година започна внушение, че надеждата вече са парите – презрените през социализма монети и банкноти. Всичко започна да се върти около тях - да се купуват с пари  култура, любов, радост, веселие, щастие. А и днес колко лесно може да станеш богат - само с един билет от лотарията.

Когато Паисий написа своята история и тръгна да я разнася из народа, той не помисли за колко би трябвало да оцени труда си. Той не си определи хонорар на кола за неговата история, нито за пътни и дневни.

Какви бяха темите на комиксите у нас през социализма?

Темите на българските комикси през социалистическия период, особено публикуваните в списание „Дъга”, бяха пропаганда на комунистическия възглед (разликата между царските и социалистическите комикси са разяснени в статия на „Диаскоп”). Тези комикси бяха в най-голям възход всред средношколската младеж. Около 60% от този успех се дължеше на метода, по който се пропагандираха социалистичеките идеи. Мислите като с чук се набиваха в главата на четящия. Подсъзнателно се внушаваше, че капиталът е грабителски, че фашистите са убийци, че капитализмът изживява последните си минути, че религията е опиум за народите и т.н., че враговете на комунизма си подават ръка, за да тъпчат работничеството, бедните и нещастните. Тези мисли  неусетно ставаха такива на четеца, дори когато не споделяше останалите схващания на марксизма за преустройството на света. Непрекъснатото повтаряне на едни и същи неща хипнотизираха масите. Отровата бавно, но сигурно, разяждаше традиционните схващания на цялото дотогава мислене. Срещу тази пропаганда не се допускаха никакви противопоставяния. Имаше строг цензурен контрол на художествените публикации и за да не се допусне случаен теч, комиксите бяха централизирани в столицата и ограничени в специализирани издания. Това ставаше най-вече по причина, че комиксът се считаше за буржоазно изкуство, масово изкуство на западащия капитализъм. Тези факти показват, че през социализма много ясно се е разбирала ползата от правилно уредената и насочена пропаганда.

След перестройката

Но със започването на „перестройката” ясно бе, че за да оцелеят българските комикси, трябваше и темите им да се променят. Условията навсякъде в България станаха неподходящи за развитие на комикс изкуство, а единствените държавни издателства преустановиха финансирането на специализираните две издания. Последни в България се приватизираха издателствата. Очаквайки подобно развитие и неблагоприятни условия за развитие на комикс изкуството, издание „Диаскоп” се конструира като „юбилеен лист”, (т.е. не като списание), което даваше възможност да не се съобразява с необходими срокове – ежедневник, седмичник, двуседмично издание, месечно и пр. Единственото пловдивско специализирано издание за комикси „Диаскоп” не може да се причисли към така наречените от Антон Стайков „омнибусни издания” (които, както казва, са с по един-два броя). В България не е имало и няма издание за комикси във формата на юбилеен лист освен „Диаскоп”. Тази форма не може да се сравнява нито с графичния роман, нито със комикс списание или вестник, защото е със специална  формула, удобна за малки комикс жанрове, теоретични публикации и литературни представяния. Пробният брой на „Диаскоп”, посветен на Леонардо да Винчи за годишнината от руския писател Мережковски, излезе от печат през декември 1991 г., но сътрудничеството с комикс проучвания в официалния пловдивски печат продължи до 1994 г. Още в този брой на видно място е поставено уточнение: „С приложение за религия и карикатури”, което дава възможност за отделяне на дадена тема в самостоятелно издание, както напр. „Православен комикс”. Следващият юбилеен лист „Диаскоп” бе посветен на годишнина от появата на френския комикс герой Рахан (в годината на комикса) и представен официално в Историческия музей, в няколко вестника и други медии, т.е. пловдивското комикс издание не е преустановило своята дейност и до днес, само, че от 2013 г. е електронно издание - официален сайт на пловдивското комикс дружество (към културния календар на Община Пловдив, както е заложено в устава и договореностите).

Кратък преглед на пропагандата в България

Но нека се направи кратък преглед на пропагандата в България, която има влияние върху българското комикс развитие. Такъв обзор е много важен, защото нашата страна се различава от другите.

В миналото връзките между българите се определяха от патриархално - идиличните отношения. Затова съществуваше една непосредственост и безизкусност. Отделните ни членове бяха свързани органически и духовно, така че бе немислимо щастието на един, докато останалите са нещастни. Тук грубият егоизъм се разбиваше като в скала и ставаше мираж. Нямаше лично щастие без щастието на цялото, в което човек по силата на обстоятелствата е поставен да живее. А днес хората в обществото са подобно на отделните дървета, всяко живее само за себе си, свой отделен живот. Затова в миналото на българския народ беше смешно да се говори за реклама на търговски произведения или нещо подобно. Търговецът или седеше в дюкянчето си и при него отиваха нуждаещите се, или обикаляше градовете и селата като непосредствено продаваше стоката.  По-късно обаче, когато нашите революционери в работата си за обединение в името на свободата, им се налагаше да ползват в някаква степен пропагандата. Но тази пропаганда не се разширяваше, защото бе принудена да се крие под земята от зоркото око на турската власт. Всичко това, както и липсата на склонност към шум и вродената скромност на българите, е причина те дълго време да не отдават внимание на рекламата и пропагандата. Много от тогавашните търговци виждаха как печалбите им намаляват благодарение шарените и красиви опаковки на произведенията, внесени от чужбина, но нищо не предприемаха. Може да се каже, че за първи път осъзнато рекламата се ползва от Бай Ганьо, сам наричащ се „известен търговец в цяла Европа”. Книгата на Алеко се появява през същото време, което е и начало на българското комикс изкуство.

Една пропаганда, за да даде очакваните резултати, трябва да отговаря на три главни условия: да е достатъчна по количество, подбрана по качество и правилно насочена към обекта си.

Съществува устна и писмена пропаганда. Що се отнася до устната пропаганда на комикс изкуството у нас, липсва каквато и да е система и планомерност в изнасянето. Затова не дава почти никакви резултати. Единствените случаи за известна организираност, това са единични прояви във вид на лекции, уъркшоп и др. подобни опити. Резултатите от тях са очевидни.

Колкото пък за обекта, към който е насочена комикс пропагандата в България, там грешката е още по-голяма. Тя е отправена към 99% от случаите към феновете на комикс изкуството, които и без нея са достатъчно ентусиазирани. Друг е въпросът, че те днес са много по-малка част от членовете симпатизанти през социализма. Вижда се, че само един процент отива всред чужденци или начинаещи в комикс изкуството. Естествено е, вследствие на всичко това, притокът на нови комикс фенове у нас да бъде много по-малък от отлива на такива.

Случаят с писмената пропаганда не е по-обнадеждаващ. Особено като се има предвид нейната важност като документ и трайно въздействие. Като документ, който може да се ползва и от чужденци и като трайно въздействие и пособие от интересуващите се.

Количествено съвременният български комикс е далеч да задоволи нуждите на всички фенове, а камо ли да проникне и в интересни среди като световната комикс сцена.

Периодичният печат – вестници и списания за цялата страна, всички издания по най-груба сметка днес не могат да претендират за масовост. Особено при конкуренцията на новите технологии. Вероятно е в бъдеще да намаляват все повече. Ако разпределим комикс тиражите годишно, ще се види 1 брой на колко българи се пада. Това вече, както се каза, не е масово изкуство, особено и с по-високата цена на новите издания, спрямо тези от миналото.   

Не може да се възразява, че чуждестранните издания са много повече и с по-големи тиражи. Но да допуснем, че и в чужбина съществува криза в комикс изкуството, дори и да изравним количеството, се вижда, че нашата продукция е насочена към целия български народ. Но чуждестранната е съсредоточена върху избрани обекти и се получава така наречената масирана пропаганда, т.е. пропаганда в маса, която дава бързи и сигурни резултати.

В качествено отношение писмената пропаганда трябва да бъде изискана, точна, убедителна и винаги служеща си с проверени данни и факти.

Пример от българската културна история:

► Романът "Под игото"

Романът „Под игото” от Иван Вазов, илюстриращ нравите и битът на една епоха от обществения ни живот, преди да го имат в ръце българите като отделно издание (което става едва 5-6 години след появата му в „Сборник”) – е преведен по-напред в Англия, с препоръка за белетрико - историческо произведение с големи достойнства. Но второто издание у нас на „Под игото” излиза илюстрирано и е било първото в България „литературно илюстрирано произведение”. По онова време у нас няма рисувачи и живописци, които специално да са се подготвяли по илюстриране. Имало е гимназиални учители по рисуване, ограничени в уроци по линии и перспектива. Такова начинание – илюстриране на роман, отворило големи грижи и работа на Вазов. Идеята за дадена ситуация, нейното очертаване и възпроизвеждане посредством живи и подходящи лица, всичко това е изключително дело на писателя Иван Вазов. Не си спомням кой очевидец го описва, с каква енергия и колко присърце осъществявал гениалния си замисъл. Цитирам по памет: „Той бе излязъл от своята затвореност и с вдъхновено чело тичаше за чубуци, фесове и кожуси и пр. достоверни свидетелства. Да устройва обстановката на сцената търсеше фотографии от Карастоянов...”.

Художниците Митов, Пиетровски, Мърквичка и Обербауер обработили суровия материал, събран от Вазов. Те блестящо изпълнили своята задача и станали участници с илюстрациите си в великата работа на писателя. Някой ще каже – „Това са илюстрации, какво общо има с комиксите?”. Разбирайки значението на нагледността, Иван Вазов, подобно на Лев Толстой, изобразява основното съдържание на романа. Известно е, че руският писател сам е илюстрирал основното съдържание на „Пътешествие около света за 80 дни” от Жул Верн. Но по-важно е, че едва през 20-те и 30-те години в Америка започва възстановяването на „академичната традиция в комиксите”. Всички автори от тази школа, като Барс, до насита прекарвали в антикварните книжарници, магазините с редки предмети или различните музеи, за да пресъздават достоверно географските местности, етнографските предмети, исторично верния костюм и т.н. Този метод на работа, за илюстриране на роман, пръв в България прави Иван Вазов през 1893-94 г. и както се вижда доста по-рано от Американската академична комикс школа.

Колкото пък до съвременната комикс пропаганда с историческата поредица –  малките ударни икономични брошури, тя тепърва започва да се проявява. Проблемът е да не се изчерпа бюджета от спонсорите, които даряват най-много за две-три начинания.

До сега се говореше за съдържанието, но трябва да се каже нещо и за външния вид. В това отношение никой не трябва да си прави илюзии у нас. Разбира се, българските автори на комикси са наясно, че една книга, един вестник, или списание, за да се прочете, външния вид трябва да привлича и блазни окото. Вкусът на българския читател на комикси в това отношение се развива по-бързо, отколкото техническото подобрение на изданията ни. Сега лесно се виждат чуждестранните новости и факт е, че ние никога вече не можем да даваме по-лошо издържани в техническо отношение комикси, отколкото е в напредналите страни. Друго препятствие е, че техниката все по-бързо се развива и затова например  добро издържано технически издание от преди 8-9 години, днес може да не ни хареса заради нововъведенията. Кое частно издателство би направило героични усилия да догонва специално заради комиксите, чуждите постижения, като се има предвид материалните затруднения, които съпътстват техническото подобрение? Аргументът, че подобрението на външния вид изисква средства, но с увеличението на тиража ще върне изразходваното, днес не е убедителен.

В скоби трябва да се каже (макар, че не обичам скобите – трябва да поясня), това препятствие не важеше за официалните органи на социалистическите комикси, защото те бяха държавни и единствени, т.е. без конкуренция. Авторите на комикси получаваха хонорари веднага след приемане творбата, без влияние от времето на печат и постъпления от продажбите.

Но най-лошо е днес положението относно насочеността на българските комикси. Кой ги получава? Основно феновете, а голяма част от населението не подозира за съществуването, защото няма никаква пропаганда на пропагандата.

За обобщение на казаното ще повторя, че съвременната комикс пропаганда трябва да е достатъчна, качествена и правилно насочена към определена аудитория. Тя трябва да бъде разбираема и ударна. Необходимо е да бъде планомерна и организирана. Да може да бъде подвижна и лесно управлявана, та при нужда да се масира, да се удря с нея в масата, като с чук в съзнанието на определени аудитории и в определени моменти.

За съжаление можем само да облажаваме комикс авторите в чужбина, че  са богато подпомагани със средства и идеи, затова и постигат повече от българския комикс, който е дори нелегален. Българските комикси днес са все още в неравностойно положение спрямо другите изкуства, защото българското законодателство ги пренебрегва повече от 30 години и не ги регистрира, както е по света. Това трябва да ни накара да се замислим, за причините – дали не се задържа умишлено с цел корупционна облага на някои кръгове.

В интервюто "На Земята ще останат само пет езика" във в-к „Марица” от 4 юли 2008 г. се фокусира върху следните разсъждения: "Комиксът участва в строителството на общочовешката култура... Карикатурата е народна картинка, която предшества съвременния комикс... Внесената отвън култура е тирания... Изкуството на комикса е дете на масовата преса и масовото книгоиздаване и е тясно свързано с киното... Вестникът разчита на читателя, комиксът – на зрителя".

Ще завърша с подчертаване на една от тези мисли: "Внесената отвън култура е тирания". Ето защо, за да оцелее българският комикс, е необходимо да се познава културното наследство и традиция. Едва след това да се води диалог с чуждите традиции. А някои страни и днес поддържат цял пропаганден кадър, дори в чужди държави. В това отношение ние, съвременните български автори на комикси, има в какво да се упрекнем и от какво да се поучим – необходимо е да се постави въпроса за уреждане легалността на българското девето изкуство пред властите. Защото това е проблем на вътрешното ни законодателство. Ако този проблем не се реши, ще се продължи срещу грамадна по количество чуждестранна комикс пропаганда българските автори да противопоставяме много малко нещо, което е съвсем недостатъчно. Освен това живеем в страна, за която ежедневно ни се внушава, че е малка, бедна и лишена от много блага и ако няма единство в исканията за регистриране на българското девето изкуство, от всички регионални комикс дружества - всички тези фактори ще доведат до пълно фиаско на българският комикс, роден през 1891 г. Но както се каза, може би някой да желае точно това – българските комикси да не са самостоятелно изкуство със собствен, полагащ му се законно, бюджет.

 

Кадри: Архив на "Диаскоп"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.