ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО в Националната галерия: Връзката на изкуството с държавата

Националната галерия

представя

ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО

1 март 2019 – 12 януари 2020

Откриване на 1 март, петък, 18.00 ч.

Двореца, пл. Княз Александър І

В центъра на изложбата 

e Дворецът - една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между  ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема  пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ – началото на ХХ век.

Основната идея

е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата, на нейните културни политики. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща специално внимание на изобразителното изкуството, често посещава  художествени изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това неговото отношение е осъзната културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата млада държава, като  постепенно придобива характеристиките на целенасочено колекциониране.

Няколко смислови центъра

Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия. Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в  художествения живот на България, пресъздадени чрез документи и специален подбор от творби. Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях – Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова. Хронологично изложбата обхваща, но без да  се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887 – 1918) – време, в което новото българско изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските художествени достижения.

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „Червения салон“, е направен опит за “съживяване” на двореца -  тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

Един от акцентите

в експозицията е закупеният през тази година от държавата „Портрет на княз Александър I Батенберг“, рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц - известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели.

Партньори

в проекта са Софийската градска художествена галерия, Националната художествена академия, Централният държавен архив, галерия „Лоранъ“, lostbulgaria.com.

► За допълнителна информация: Анелия Николаева, куратор на изложбата 0899 938238

Изображения:

• Архивна снимка от Червения салон в Двореца
• Никола Михайлов (1878–1960), Групов портрет на царските деца Борис, Кирил, Надежда и Евдокия, 1904
• Никола Михайлов (1878–1960), Портрет на цар Фердинанд, 1914
• Янко Анастасов (1892– 1958), Копие по Филип де Ласло (1869–1937), Портрет на Княгиня Мария-Луиза, 1894

Информация: Ваня Кубадинска, Отдел "Връзки с обществеността"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.