по заглавие   по съдържание

Станислава Станоева: "Теория на всичко"

12.06.2013
Снимка 1
Станислава Станоева
„Теория на всичко”. Стихотворения.
 ИК „Жанет 45”, февруари 2013
художник: Димитър Келбечев
редактор: Георги Господинов

 

 

сизифов комплекс
 
вървя по стръмното
 
годините се свиват 
 
търкалям своята вина по сипея
и я зазиждам
 
да оковеш смъртта
е като да прекъснеш линията на живота
 
привързвам се към наказанието с митологии
стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми
 
от камък са минутите и все по-трудно
по стръмнината ги придвижвам
но те не падат по очи
обречени да са безмислен жребий
 
не може никой да измисли този свят
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений
 
от епоса строя врата за живите
 
през нея преминаваме последни
 
издигам дом във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни

 

"Няма едно, тази поезия иска да говори за всичко, като в онази теория на квантовата физика, търсеща всеобщата направа на света. Има много материя и антиматерия тук, конкретност и абстракция. Има география, физика и отчаяние, остро и косо писане, директност, неореализъм и неоромантика, всичко. От големия адронен колайдер до гетата, които са “най-мръсното признание за тъга”.

Георги Господинов

 

"Защо „Теория на всичко“? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до консенсус, че Вселената е нещо като Космически оркестър, а Човекът е един от тоновете на всемирната симфония. Такова е и поетическото кредо на Станислава Станоева – че всичко е едно и е еднакво важно. 

Като добавим и прецизния образен език, неочакваността на поетическия поглед и философските инвенции, притулени зад почти всяка метафора, тази книга може да се нареди до най-добрите в съвременната ни поезия."

София Несторова

 

„Всичко” е действително единствената дума, която тематично обхваща тази книга. Успехът на Станоева е в осмисленото й умение да превърне въпросното „всичко” в поезия, да го подреди – като остави отворена вратата и към хаоса, и към хармонията. Умозрителността на тези стихотворения е уравновесена от пластичната им изисканост, центробежните културни препратки са споени от лепилото на невротичната точност. Според редактора на книгата Георги Господинов: Има много материя и антиматерия тук, конкретност и абстракция. Има география, физика и отчаяние, остро и косо писане, директност, неореализъм и неоромантика, всичко. Тази книга бързо респектира – и бавно въодушевява."

Марин Бодаков, в. “Култура”, бр. 11, 22.03.2013 г.

 

Поезията на Станислава Станоева, събрана в новата й лирическа книга „Теория на всичко”, е екстериорно вгледана в света в опит да го улови в някаква цялост, но и парадоксално изговаряща невъзможността това да се случи. Това е лирика, пищна в посоките си, разгъваща се между фосила на късото лирическо дишане и текста на новия епос. Поезия, понякога щрихираща, но много по-често раздипляща своите светове – без особени свенливости, с ясна видимост към дългите думи, с внимателни завръщания, с бавни булеварди на мисълта, но и с динамично „прострелващи” клишето откоси.

Трите цикъла в „Теория на всичко” са като хвърлена във водата мрежа. По-точно казано – първият цикъл „Гравюри и корени” прилича на такава мрежа. В нея уж трябва да попаднат еднородни същества, но най-внезапно се оказва, че тя „лови” несъвместимите географии на пребивавания, в които Жребичко и Виена, Синеморец и Венеция, Резово и Константинопол (циклите „Вътрешни врати” и „Пътна карта”) се оказват еднакво светли места в паметта на времето, необходимо откликващи едно на друго и по особено интригуващ начин напомнящи, че модерният човек, отвъд високомерието на създадените от самия него йерарахии и опиянението от ценностното им овладяване, все още изпитва неистова необходимост от именно такива вселенски уюти.

„Теория на всичко” е книга, която ни открива Станислава Станоева с нови лица и нови умения. Книга, която може би се опитва да каже, че поетесата вече се чувства уверена да прави със словото всичко - не само на теория."

Гергина Кръстева, Преподавател по История на съвременната българска литература в ПУ „Паисий Хилендарски”, литературен наблюдател на списание за българска литература „Страница”    

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА
 
Родена в Пловдив. Завършила специалност “Българска филология” в ПУ “П. Хилендарски”.
 
Автор на стихосбирките „Смъртта на палача” (1999), „Полет в камъка” (2003), „Градове и други острови” (2009), „Теория на всичко” (2012).
 
Участие в поетичните сборници “Друга вода” и “6 + 6″ на Поетическа академия „Добромир Тонев”.
 
Публикации в сп. “Родна реч”, в. „Пловдивски университет”, в. “Литературен форум”, в. “Искра”, в. “Марица”, в. “Сега”, в. „Компас”, сп. “Страница”, сп. „Глоси”, в. „Литературен вестник”, сп. „Пламък”, в. “Труд”, сп. “Море” и др.
 
Награди: Национална награда за първа поетична книга на Шуменския университет, 2000 г, Първи национален конкурс “sms поезия”, 2004 г., Поетичен конкурс на ПУ „П. Хилендарски” , Международен конкурс “Мелнишки вечери на поезията” 2007 г., Национален конкурс “Пловдив – Младост 2007”, Национален поетичен конкурс “Магията любов”, Казанлък, 2008 г., Национален конкурс “В полите на Витоша”, София, 2008 г., Национален конкурс Нова загора, 2008 г. и др.
 
Участие в Международен балкански сборник, Истанбул 2007 г., юбилеен сборник на Лондонското поетическо общество, Лондон 2009 г. и сборник „Лирика 2010” на НДК, София 2011.
 
Участие в първия в България проект “Ръкописна книга”, София 2011 г.
 
Съавтор на проекта “Град в бутилка”, поезия и проза, Пловдив 2012 г.
 
Нейни творби могат да бъдат открити в големите национални виртуални библиотеки и в няколко чуждестранни електронни списания в САЩ и Германия.
 
Стиховете й са преведени на турски и английски език.
 
Член на Поетическа академия “Добромир Тонев” и на Дружеството на пловдивските писатели.
 
 
текстовете и снимките са предоставени от Станислава Станоева
 
Още за Станислава Станоева в "Диаскоп" тук