Николай Петков: "Много от песъчинките се изплъзват, но нещо от пустинята остава в теб. Държиш, споделяш го, разказваш го…"

23.03.2019
Снимка 1

Разговор на Христина Мирчева с Николай Петков по повод неговата книга "Тук, с Гогол", изд. Изток-Запад 2019

На 16 март 2019 в 9 семинарна зала на ПУ „Паисий Хилендарски“  бяха представени книгата „Тук, с Гогол“ и автора Николай Петков.

Истинско предизвикателство е да се говори за тях и няма да се увличам в състезание с водещия редактор проф. Георги Каприев. Ето защо вземам назаем негови думи от предговора, които той доразви в увлекателна беседа пред аудиторията в университета: „Гогол е тук заради своите във висша степен луди и фантастични истории, при което щуротиите му звучат така правдоподобно, че повече от век и половина го взимали за баща на реализма. Заради това, че може да измисли такава опашата лъжа, която освен друго да бъде неопровержима история. С Гогол никога не знаеш къде ще стигнеш, което тъкмо се търси в картинката“.

Но Гогол е и кубист, та може би по тази причина присъстващите на четенето внезапно се оказаха в ресторант „Южен полъх“ в разговори за чудния свят от книгата; свят, изпълнен с постоянни обрати, които отварят пред погледа нови стръмни пътеки и нови хоризонти. В архитектурата винаги е необходим ориентир, например висока сграда, и тъй като книгите също имат аналогия с архитектурата, почувствах необходимост да се ориентирам. Като за първи диалог с автора реших да тръгна от кубиста Гогол, Византия и „Механика срещу символика“ на проф. Каприев и т.н., с цел да получа някаква яснота за кухнята на твореца Николай Петков.

Литературата, подобно на човешката душа, е тънката,  почти невидима, но осезаема граница между реалното и нереалното, на историчното и фантастичното.

Сънищата в книгата (и в живота) не заместват нищо. Освен - може би - умората.

Християнската философия помага така, както тренировките помагат на спортиста. (Н.П.)

 

Когато запитали Илия Бешков кой български автор обича да чете, той отговорил: „Гогол, Гогол чета”. Ако можех, бих го попитала „Защо Гогол?”, но понеже не мога, питам Вас: „Защо Гогол?”

Може би човек трябва да прочете книгата, за да разбере. Или поне предговора на проф. Каприев. Защото, започна ли да отговарям на този въпрос, ще трябва да напиша нов роман - Там, с Гогол

Вие кой български автор обичате да четете и препрочитате?

От по-новите много обичам Радичков и Васил Попов. Йовков, мисля си, може да дели мегдан с най-добрите европейски автори.

Каква е връзката между Гогол и Борхес?

Връзката между Гогол и Борхес? Ако трябва да отговоря като лаик, нека отговорът бъде: магическият реализъм. Но трябва ли да бъда честен, ще се наложи да ви върна към финала на книгата Тук, с Гогол. Там е казано всичко.

„Лъжа, която е истина”, „фантастични истории и реализъм” – всички герои и образи ли са реални или има и измислени? Да разбираме ли, че книгата рисува картина на съвременното общество, построено като художествена творба, а не исторически разказ.

Литературата, подобно на човешката душа, е тънката,  почти невидима, но осезаема граница между реалното и нереалното, на историчното и фантастичното. И като казах „фантастично”, нека припомня, че тази дума има много значения. Както и „реално”. Тези значения са като шепа пясък, която държим в ръката си. Много от песъчинките се изплъзват, но нещо от пустинята остава в теб. Държиш, споделяш го, разказваш го…

„Тук, с Гогол” разговор с Вашата душа ли е?

„Тук, с Гогол” е разговор с много души. С моята - също. Но това е несъществена подробност.

Византийското схващане за историчност на времето оказа ли Ви влияние, за да изглеждат „историите в безпорядък”? Историческа хроника, семейна хроника, летопис, мемоари, спомени, записки,  кратко съобщение за актуална случка във вестник… какви са жанровите основи, структурните елементи, как се реди се тъканта, мрежата на разказите?

Този въпрос изисква цяла (даже не една) монография като отговор. Но - с една дума - византийците схващат нещата както си поискат. Не знам дали има византийско схващане, въобще. Трябва да се обърнете към Фотий, Михаил Псел, Никита Хониат… В краен случай - към някои от професорите по византийска философия или византийска история. Но се опасявам, че и те няма да ви отговорят.

Сънищата в книгата заместват ли историко-апокалиптичните пророчески четива, характерни за миналото или имат друга цел и език, различен от символичния?

Сънищата в книгата (и в живота) не заместват нищо. Освен - може би - умората.

Може ли да се каже, че книгата е за подпомагане на паметта, материален склад за проповедници?

Може да се каже, но няма да бъде вярно. Най-малкото, защото някъде във „Федър” се казваше точно обратното: „да запишеш нещо, означава да си позволиш да го забравиш”.

Георги Каприев в „Механика срещу символика” разяснява двата типа гледане към историческото. Преходът към новото схващане за времето и мястото е причина за поява на географско-исторически сбирки с учебникарски характер, насочени към знанието. Интересно е, че в книгата „Тук, с Гогол” географията също налага присъствието си, но произведението е художествено – как е постигнато това, със синтез на двата типа ли?

Не разбрах въпроса. А що се отнася до книгата “Механика срещу символика” на проф. Каприев, това е важна книга… почти учебник.

Жаден ли е съвременния човек в техничната епоха за пикантни факти?

Не обичам да правя обобщения. Особено за съвременния човек и неговите жажди. Вероятно жадува за Истината. Вероятно и той - подобно на Августин - би казал: ние толкова обичаме истината, че бихме искали всичко онова, което казваме, да е Истина!

Жанрът кратки хроники,  „историкиите”, кратките хронологически бележки за по- важни събития и случки оказали ли са влияние върху книгата Ви?

Всички жанрове оказват влияние. Въпросът е то да е ненатрапчиво.

Стилът на презвитер Козма е изобличителната реч, сатирата. Старобългарските повести са два вида: исторически и нравоучителни, в книгата съчетават ли са двата вида?

Относно старобългарските повести и техните видове, трябва да се признае, че във въпроса ви има констатации, които са спорни. А и думата „повест” в различните времена има различно значение. Но с две думи - доколкото съм разбрал въпроса - отговорът е: не! В книгата „Тук, с Гогол” няма нищо историческо и нищо нравоучително.

Всичко ли зависи от Провидението или и от умопостижими причини?

От какво зависи всичко?... Вероятно от Бог и нашето покаяние.

Разбираме за следващо запланувано пътешествие към Куба? Като какъв знак да го очакваме, след като четем в настоящата книга, че главният герой заради духовния сан не трябва да приема и полъх от еротика?

Куба затваря триадата Борхес-Гогол-Хемингуей. А защо тази триада е от тези три имена? Защо не са Аристофан-Сераванес-Пушкин? Сигурно има хиляда начина да се отговори на този въпрос. Но за тази цел трябва да се напишат 1000 романа, че даже и 3000.

Как християнската философия Ви помага в писането? Открива ли Ви  духовни аспекти, скрити за останалите?

Християнската философия помага така, както тренировките помагат на спортиста.

Имаше един период след 1989 г., още преди разкола, но дори след това, когато целят български народ се стичаше в църквата. Сега храмовете пустеят дори при големи църковни празници. Защо, какво се случи? Обратим ли е този процес?

Не обичам да говоря за политика, а подобен въпрос го изисква…

При представянето на книгата в Пловдив научих, че свещенството в България наброява едва 800 човека? Причини, следствия…

За 7 седем милиона българи 800 свещеника не е малко.

 

19 март 2019 - 21 март 2019

Пловдив - Шумен

 

Още по темата в "Диаскоп":

"Литературна среща с Николай Петков в Пловдив"

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.