по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: Магическата дума "Дневник"

26.03.2019
Снимка 1

Отзив на Христина Панджаридис 

Ненко Генов "Сбогом, дневнико!", изд. Хермес 2019

"Исках книжка, която да е нужна на някого, а не да е просто произволно забавление." (Ненко Генов)

 

Свърших книгата. И последната точка преглътнах. Успокоих се и скочих до тавана. Причината? Все още не съм пораснала и ми се полага да върша бели… Много се смях  и се забавлявах, докато четях „Сбогом, дневнико!“ от Ненко Генов. Не се изживявах като бивша учителка и настояща майка на син студент Напротив – бях си растящо момиче от п-ти клас.

Питате ме за книгата. Да се уточним, че това е дневник, видно е от заглавието, но не какъв да е, а с рисунки, и щом думите са излишни или не произвеждат взривоопасния ефект… се намесват рисунките. Нов квартал, ново училище, непознати лица, учители с други фамилии… изобщо превратностите на живота в друга гама – в тоналността на петокласника. Старият приятел Дончо е изместен със Стефчо, но подозренията и загубеният телефон преобръщат мислите и действията. Почват криеници, съмнения, озъртане, връщане към стари навици като гледането на телевизия, например. В края нашият герой се оказва по-богат с приятели, намереният телефон не се брои. Из страниците се пречкат майка, баща /който в един момент даже те разбира и не те награждава възпитателно с наказание/, сестра -  и тя намира доза човещина за теб, разни съученици, дори свестни учители. Времето минава бързо – нали е книга, а не контролно, за което не си и погледнал.

Дневникът се чете леко, с подскачане на един крак, с влизане от час в друг час, с тичане по коридора, с разговор с приятеля. Забавен и за юноши и за порасналите им родители, и за родителите на техните родители. Книга за цялото семейство, нещо като игра на „Не се сърди човече“ или надбягване с колела.

Петокласници, и по-големи, замъглят ли хоризонта, не облаци, а проблеми, водете си дневник и хепиендът ще дотърчи бързо при вас! Не се притеснявайте, в края на краищата ви чака кръстопът, ако едната посока не води наникъде, тръгвате по следващата. Магическата дума е „дневник“.

Накратко за Ненко Генов

Навремето Ненко Генов е бил ученик в Пловдив. После, вместо да се отърве, е продължил да учи – най-напред английска филология, а след това и кинорежисура. Работил е няколко години в телевизия, но тъй като не му поверили епизод на „Междузвездни войни“, в момента кротко се преструва на учител по английски. Живее в Полша със семейството си, където е и сценарист на няколко детски театрални постановки. „Сбогом, дневнико!“ е първата му книга.

 


 

  © Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.