ПОПУЛЯРНОТО ИЗКУСТВО КАТО МОЩНО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ ОПАСНОСТИТЕ НА МОДЕРНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
15.06.2013
Какво означават думите народ и демокрация? Макар значението на „демокрация” от гръцки език да е народ, народ и демокрация са две различни понятия.
Народът това са гражданите на държавата - с еднакъв произход, с еднаква вяра, с еднакво национално съзнание и които обитават в границите на една държава. Но народът не е нещо хомогенно, свидетели сме на расови различия, на класови различия, на религиозни различия и всякакви подобни различия, които разделят гражданите, разпокъсват ги, поставят ги често пъти едни срещу други, внасят безредие в живота. Въпреки тези борби и противоречия, вижда се, че народът е нещо цяло, което е било във вековете. Благодарение обаче на връзките на солидарността, на националното съзнание, на еднаквите убеждения, разпокъсаните части се обединяват в стройното цяло „народ”.
Народът и в близкото минало и днес иска да се управлява сам, да бъде господар сам на себе си, сам да устрои и обществото, и държавата. Тук се явява въпросът: как да се устрои държавата и обществото и кои сили да бъдат приобщени в тази творческа работа?
Държавата е народна - на всички граждани, без разлика в политически убеждения, класи и съсловия. Затова е естествено, че народът иска сам да влияе, да устройва и нарежда държавата.
Демокрацията е, която предполага организиране на малки и големи групи от съзнателни граждани, обединени според разбирания. В името на идеите и концепциите си те се стремят да вземат държавната власт в ръцете си, за да ги осъществят практически. В демократичното общество хората са длъжни да се чувстват и считат за равни, за еднакви. Демокрацията като сбор от хора също като държавата – подчинява и нивелира. Оттук е непрестанният стремеж на демократичните сили да се домогват до устройството на обществото.
В противовес на този стремеж ( да нивелира и подчинява в името на правото, на реда, на сигурността в обществото) е либералният възглед: че личността има право на индивидуално съществуване, т.е., че личността не трябва да бъде обезличена, че на индивида трябва да се даде да чувства себе си.
Демокрацията и либерализмът с техните взаимоотношения дават отражение върху формите на изкуството. Тези отношения са отпечатани в развитието на елитарното и масовото изкуства, в техните влияния едно от друго, противоборството им или стремежа им към синтез.
Хората през всички векове са изпитвали необходимост от изкуство, дори когато са били поставяни в най-примитивни условия на живот и не са разполагали с най-елементарни условия за естетическа наслада.
Психолози и социолози определят популярното изкуство като своеобразен канал за общуване с масите, за информация и отдушник от напрежения. Обаче стремежът към допир с широката публика е технически проблем, неразрешим в по-далечното минало. В миналото народът не ходил по изложби и книгата не му ставала достояние, освен, че нямал навик за четене, не разполагал и с възможности за закупуване на скъпи книги.
И днес поради обедняване на населението, което се яви като следствие от кризата, която души света, се напластяват лоши чувства и пътят към тези озлобени души става труден. Помрачените от страдания хора не разбират обещания, изискващи търпение. На такива те ще реагират с презрение, защото ще сметнат - и то с право, че ситите и добре настанените се подиграват с тях. Сърцевината на социалния въпрос се крие в царуването на неправдата, по точно в отношенията на едни спрямо други, както и във факта, че едни имат и имат в изобилие, а други са лишени от най-елементарни средства за задоволяване на своите насъщни потребности. Свидетели сме на безплодието да бъде отстранена неправдата. Защото там, където има безработица, не трябва да бъде в наличност само една програмна дейност, но трябва да бъдат посочени и средствата за нейното осъществяване. Но много важно е как тази информация достига до масите, защото между елитарното и популярното изкуство макар и възможни допирни точки стои пропаст. Съвременното популярно изкуство е функция на индустриалното общество и задължително трябва се различава от старото народно изкуство. Не е желателно да се примирява с второстепенната роля, защото в технологичната ера ефикасните средства за масово разпространение са станали много по-евтини.
Специалистите са забелязали, че всяко образно изкуство се превръща постепенно в популярно, дори и класическото. Обаче такава еволюция е невъзможна при модерното изкуство, защото то се е освободило от отразяването на живота. А когато успее да установи контакт с широката публика, това авангардно изкуство загубва новаторството си. Тези фактори ще се разгледат в поредица от статии на „Диаскоп”.
Засега напредък е невъзможен, защото повърхностните стремежи на популярните жанрове към критерия на елитарното изкуство, както и за популяризиране на елитарни творци и творби, оказват със своята шаблонност отрицателно влияние не само върху съвременната калейдоскопична културна среда, но и в общуването на народа с управниците.
(следва)
Автор: Георги Чепилев