по заглавие   по съдържание

Чешо Пухов: Не на шега "Чалга за интелектуалци", импресионистични и други стихотворения в Хралупата на 1 април

27.03.2019
Снимка 1

Накратко за Чешо Пухов

Предполага се, че раждането на Чешо Пухов започва на 23.06.1961 г., но не е ясно докога продължава. Учил е разни неща, но не се знае дали ги е завършил. Писал е доста, публикувал е в периодичния печат, но няма издадени книги. Претендира за авторството на част от произведенията на Петър Чухов, но другият има същите претенции към някои от неговите.

Не на шега

На 1 април 2019 г. за първи път ще чете самостоятелно пред публика – от 19:30 ч. в „Хралупата“ ( София, ул. "Стефан Караджа" 22).

Подкрепете го!

За да покаже, че владее достатъчно добре и класическия, и свободния стих, Чешо Пухов предлага за "Диаскоп" творби и в двете направления.

Ако искаш все да бъдеш в устата на хората - стани зъболекар!

Лекият кич създава уют.

Всяко нищо е добре забравено нещо.

Човекът е човек, когато е нахален.

Понякога позьорството е естествено.

///

най-после пролет
пред вратата на офиса цъфна
данъчен инспектор

///

Нашата раса
се е зародила
край маса

///

Ние сме държава
на кръстопът.

Все имаме нужда
от регулировчик.

///

финансова криза
просякът продава
шапката си

///

Тя мечтае
да бъде актриса
в рисуван филм

///

Отидох на среща 
естествен –
с каска
и противогазова маска.

///

Ще ти призная
работохолик съм
каза жиголото

///

токът спря
нощ в телевизора
в хладилника – пролет

От цикъла "Чалга за интелектуалци"

ТРОПИКА НА КАКА

Тропика на кака,
тропика на кака, мале,
тропика на кака
златно слънце чака.
 
Ей го, слънчо иде,
ей го, слънчо иде, мале,
грейнал, слънчо иде,
хич му се не свиди.
 
Ала облак черен,
ала облак черен, мале,
грозен облак черен
слънчо зачумери.
 
Че в онуй на кака,
че в онуй на кака, мале,
че в онуй на кака
нещо взе да кряка.
 
Щъркел трябва, како,
щъркел трябва, мила како,
щъркел трябва, како,
да те клъвне яко.
 
Иш!
 

БУЛЯТА МИ ЗАМИРИСА

Молих я, дорде кандиса,
но, макар и хремав,
булята ми замириса –
хвърли ме в дилема.
 
Викам й: - Ела, бре, буля,
да вървим под душа.
Тя ми шепне: - Аз съм люляк,
в тебе ще се сгуша!
 
Казваш, че си люляк, скъпа,
но комай си слива –
я отивай да се къпеш,
жено немарлива!
 
Ала тя – уж беше кротка –
писна с канска сила:
- Море, да не съм кокотка,
лятос съм се мила!
 

ЛОЛИТА

Ох, Лолита, ах, Лолита,
аз балкански съм комита,
ще прескоча твоя плет
да направим комитет.
 
Ох, Лолита, ах, Лолита,
аз съм гладен, ти си сита,
приготви се - tête-à-tête
ще направим комитет.
 
Припев:
Ако и да викаш мама,
тя, горката, хич я няма.
 
Ах, Лолита, ох, Лолита,
пусто време, как отлита –
с мене няма чет’ри-пет:
оп-паа – стана комитет!
 

Импресионистично стихотворение в свободен стих

НОВОЛУНИЕ

Денят
е подпетен
 
раздърпаното слънце
притихва
като кал
под ноктите
 
и острите муцунки
на звездите
гризат
бездетното небе
 
 
 

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.