Диаскоп комикс, Ина и Жоро: "Пазители на пловдивската комикс галактика"

Другите за нас:

Кои сме ние от "Диаскоп" и откъде сме тръгнали? 

Благодарение на Дани Коцева и Младежки дом - Пазарджик! 

►

Пловдив има едно виртуално пространство, в което грижливо се пазят и популяризират творбите на пловдивски артисти в областта на комикса.

Това пространство е електронният бюлетин „Диаскоп“ – специализирано издание за българска култура, комикси, художници и изкуство.

А зад него стоят двама човека с мисия – Георги Чепилев и Христина Мирчева.

►

Георги Чепилев

Георги Чепилев е сред най-известните имена в историята на българските комикси. Рисува ги още по времето, когато са забранени. Не по-малко респектира и изследователската му дейност, където е истински пионер. От 2013 г., заедно с Христина Мирчева, е основен двигател на електронното издание Диаскоп Комикс. Съдържанието е повече от богато – включва култура, традиции, архив, репортажи, авангард, идеи и други. Разбира се, в центъра са комиксите.

Неугасимата страст на Георги Чепилев към тях e от детските му години. Родителите му били горди собственици на един от първите телевизори „Орион” в Пловдив и дори вечер го изнасяли на двора, за да гледат и съседите от тухлената оградата. За момчето обаче това не било достатъчно. „Бях зависим от тока, а и невинаги имаше какво да се гледа.“

С подобни недостатъци се сблъсквал и в кино „Култура”, където прожектирали детски филми, а той влизал и излизал, когато си поиска. Кукленият театър му се струвал вълшебен, но представленията не били всекидневни. Силно привързан бил и към прожекционния си апарат за приказки, но пък нямало кой да му чете надписите.

Затова майка му взела да му купува книги с илюстрации през няколко дни. Постепенно малкият Георги се сдобил с богата колекция, в която се губел по всяко време. Негова леля от София пък му подарила първия „Pif” и му носела брой всеки път, когато идвала в Пловдив. Скоро по картинките малчуганът сам си измислял истории. Семейството му  живеело в центъра на града, запалил и приятелите си по комиксите и започнало голямо „менкане”. Хлапетата залагали списания дори, когато играели на карти, като в желанието си да ги спечелят, стигали до какви ли не измами и хитрости.

„В онези години, за да притежаваш голяма и стойностна колекция, трябваше или да имаш роднини в чужбина, или да познаваш продавачите по реповете, или да купуваш скъпо от антикварите.“

Георги Чепилев се учи да рисува, когато е в 6 клас. Съвети му давал художникът Петър Григоров, който преди 1944 г. е рисувал комикси. Сред учителите си нарежда и Бешков, Домие, Рембранд, Гоя. Много от тогавашните художници-преподаватели обаче не гледали с добро око на комиксите и не препоръчвали на учениците да се развиват в тази посока. Но майсторските рисунки с перо силно вълнували Георги – той тайно се възхищавал на красивата калиграфска линия, обема, фактурата, илюзията за цвят, постигната само с щрих.

„Рисувах много скици от живота и всяка вечер ги подреждах, подобно сериите на Мазарел. Някои монтирах на плоскост. Така се сблъсках със света на киното и нуждата от режисьорски познания.“

Първият му комикс от 3 страници бил по разказ на Богомил Райнов (за времето неговите криминални творби му изглеждали най-филмови).  Престрашил се и го показал на Петър Григоров в очакване на жестока критика. За негова изненада, художникът харесал работата и дори поощрил прохождащия творец. Малко след това (заради изпуснат срок за кандидатстване в художествената гимназия) му дотрябвало писмо от Дружеството на пловдивските художници до Комитета по култура в София. Заедно с другите си работи, представили комикси. Председателят на комисията Йоан Левиев много ги харесал. Следващият, когото посветил в увлечението си (отново плахо), бил Минчо Панайотов – след като завършил гимназия и направил първите си страници за „Чуден свят”. Оказало се, че, макар Панайотов да забранявал на учениците да копират папагалски комикси, той ги считал за изкуство.

А след дебюта си в „Чуден свят” младият художник се ентусиазирал не на шега и решил да задълбочи познанията си. До класическите български издания за комикси обаче се добирал изключително трудно. Не всеки имал достъп до тях в библиотеките и когато с много усилия все пак попадал на броеве на „Pif” и „Чуден свят”, много от тях буквално се разпадали в ръцете му. Но чудният им свят завинаги се отпечатал в душата му.

Междувременно вече илюстрирал в пловдивските вестници. (В „Чуден свят” е от 1981 г.) Често получавал литературни текстове в клуб „Кристал”, където е правил портрети на Веселин Сариев и Добромир Тонев (С втория дори обмисляли да превърнат в комикс негов недопуснат филмов сценарий. ). По същото време е снимал и рисувал и Здравко Попов за книгата на Георги Райчевски.

През 1981-1982 г. Георги Чепилев започнал да издирва специализирана литература. Бързо открил, че не съществува такава нито за българските, нито за чуждестранните комикси. Затова си направил дневник и в него записвал всичко чуто, видяно, прочетено, както и някои свои предположения. За една година бележките му набъбнали толкова, че взел да ги събира в найлонов чувал. През следващите години именно те послужили за основа на поредица статии.

„Пръв започна да ги отпечатва Емил Стоянов – в „Комсомолска искра” , а по-късно и в „Университетски вестник”. Няма да е пресилено да кажа, че той отвори пътя на родната комикс теория. А аз започнах да подреждам изследванията си според изискванията на архивологията.“

Странно съвпадение на имена е сред първите вълнуващи моменти, съпътстващи изследователската му работа.

„Периодът на обикаляне по антиквариатите бе дълъг, но още в началото попаднах на френска книжка с комикси, на която имаше положен печат, че е била притежание на д-р Георги Чепилев. Уникално съвпадение с моето име! Разликата бе само в това, че не аз съм доктор. Питах леля ми, също лекар, дали познава тази личност, и се оказа, че е бил неин преподавател.“

И до днес малките комикс жанрове са любими на твореца. Нарича ги „градивните елементи на образната реч”. Може да разказва с часове за „образците-бижута” от български автори.

„Всяко време си има своите течения и имена. В чужбина преди време добрият майстор на психологията в образите получаваше титлата „Рембранд на комиксите”. През друг период се ценяха масовите многофигурални сцени. Срещат се самостоятелни книжки от по 1,2 или 3 кадъра на страница, както и цели романи. Често някои комикси са колективна работа на студио, а има и анонимни с неизвестни художници. Поколенията около моята възраст са свикнали с „Pif”, но и това издание се изменя през годините. Откровено признавам, че има броеве към края на 1980-те години, които не ме впечатляват с нищо. За днешния български комикс формулата на „Pif” не е подходяща, напротив – пагубна е. Днес такива самостоятелни епизоди и епизоди с продължения не са удачни. Нито онези отпреди 1944 г. с кукичка „следва”, та в този динамичен век да чакаме с месеци какво ще се случи. Може да дойде време отново да се харесват, но с развитието на техниката и особено начина на финансиране, лично аз се съмнявам. 

Не подценявам системата на обучение в художествените училища. Не мога обаче да не отбележа критично, че в днешно време да се рисуват изключително възрастни модели, е унищожаване на дарбата и ентусиазма на учащите се.

Как децата ще се вдъхновяват за красотата, като всекидневно трябва да рисуват старостта?

В момента между другото и чуждестранните комикси търсят спасение. Преди две години дори Алън Мур каза, че се оттегля. Но комиксите по света отдавна са девето изкуство, докато в България все още не са регистрирани като такова. Няма и признаци бюрократичната ни машина да направи нещо, за да излязат от нелегалност и от неравностойното си положение.Това е голяма пречка при кандидатстването по проекти. Освен това, в чужбина се дават космически суми за развитието на комиксите, както и доста годишни награди за млади автори – от порядъка на 15 000 евро на човек, като се поощряват десетки творци, а не само класиралите се на първо, второ и трето място.“

►

Христина Мирчева

Редакторката на Диаскоп Комикс Христина Мирчева се занимава с изкуство през целия си живот. С Георги Чепилев се запознава през 1985 г. във вестник „Отечествен глас”. Той работи като художник при Николай Казанджиев , a тя – като журналист при Георги Райчевски. През 1991 г. решават да съберат статиите, записките и изследванията на Чепилев в хартиено издание, което финансират сами. Излиза в тираж 4000 броя и първоначално е за религия и карикатури.

„Мечтата ни беше да си направим собствен сайт – казва Христина Мирчева. – През 2013 г. кандидатствахме за подкрепа и бяхме одобрени от Общината към Културния календар. Това, на което най-много обръщаме внимание, са изследванията на Георги. Този човек е започнал през 1985 г., когато нямаше никаква литература по тези въпроси.

Неговото е мисия и страст, при това – неугасима.

През годините и двамата се натъкват на какви ли не трудности и спънки. Но не спират да се борят. Планове имат и в момента.

„Неотдавна направихме проект за изложба „Екселсиор”. Тя трябваше да покаже цялото пловдивско наследство – разполагаме с нужния архив, готови са дори таблата. За съжаление, проектът не получи зелена светлина, но пък ще излезе под логото на Пловдив 2019. Редно е, комиксите са неотменна част от културата на града ни. Дори първият художник – Георги Данчов, е от Пловдив, твори в края на 19 век. Иска ни се да направим и курсове – разкрива още редакторката. Сред значимите признания на Диаскоп Комикс тя нарежда сътрудничеството с най-големия сайт за комикси в Холандия –„Ламбиек”. Техни архиви са излизали на него през 2008 г.“

Христина Мирчева харесва лиричния комикс, италианските комикси, по-ранните френски комикси, макар ъндърграундът сега да е хит. От супергероите най-симпатичен й е Батман. Болно й е, че не са много хората, които се занимават с комикси в наши дни, както и че няма достатъчно публика. Но е категорична, че таланти у нас не липсват, включително млади автори.

Реката неминуемо оказва влияние и върху нея, и върху Георги Чепилев.

„В двора на къщата, в която израснах, имаше черешово дърво – спомня си той. – Като деца се катерехме по него, за да виждаме реката. Ходехме и да играем край нея – тогава беше много пълноводна. В началото на 80-те години снимах любителски авангардно-поетичен филм край Марица, както и на моста. Прожектирахме го неофициално в Клуба на кинолюбителите в Дома на културата. Главната героиня сега е моя съпруга. Бях заснел още един филм (цветен) до Гребната база и горичката до зоопарка. В него участваха някои от редовните посетители на „Кристал”. За съжаление, лентите се промиваха само на едно място в града и тази, която аз получих, беше празна. Винаги, когато видя Хебър, както са наричали Марица в старите времена, реката сякаш ми разказва приказни истории от летописи. През 2014 г. имахме идеи за книжно издание „Диаскоп”, в което да публикуваме избрани творби на автори от сайта, заедно с комикси, вдъхновени от разказите на Хебър.“

„Реката, водата изобщо, оказва въздействие върху всичко. Водата отприщва особен вид творчески потенциал. Голяма сила е и благодат за града“ – допълва Христина Мирчева.

►

Текстът е написан за проект „Реката“, рубрика „Маришки истории“.

Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Източник: https://www.mdompazardjik.com

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.